Какво е томатината

Кратък философски дискурс (популярно изложение)

Много неща се изговориха в социалните мрежи след томатината в събота. Очертаха се две мнения. Едното го изрази Босия като рече: по-добре домати, отколкото гранати! Другото пък защитиха мнозина поддържници на употребата на домата само като добавка към ракията. И рекоха: с домати революция не става! 
Но това, между нас казано, е повърхностен спор. Нещо като мятане на камъчета, които летят, едва-едва докосвайки повърхността на водата. И съответно правят кръгчета. Най-вероятно всеки от томатолозите, ако има такива, би се усмихнал на подобно лекомислие.

Предмет, методи и средства

За да разберем какво е томатината, трябва да хванем бика за рогата. И направо да се запитаме каква е нейната цел, кави са нейните методи и изразни средства. За по-лесно, нека я сравним, примерно с философията. Последната изучава непреходното, а томатината тъкмо обратното – преходното. Философията търси трайното в менящата се действителност, а томатината – изменящото във всеобщата действителност, която обикновено наричаме статукво. 
След като сме наясно с тази фундаментална разлика, вече можем спокойно да изведем главната цел на томатината – фасадата. Тя, томатината,  разкрива същността на фасадната демокрация като съпоставя нейните вътрешни и външни характеристики. Разбира се чрез основния обект – институциите.
Що се отнася до методите, двете науки си приличат. Също като философията и томатината използва хипотезата и експеримента. Хипотезата е, че институциите са развалени отвътре, следователно тази същностна характеристика трябва да придобие и своя външен израз. По-нататък идва експериментът. В случая на помощ идва основното средство – доматът.

Замерянето на институциите с домати, преди всичко ги демаскира. Една оплескана с домати фасада, вече придобива иманентната си същност. И развалата вече в унисон с това, което хората виждат отвън. Иначе институцията си остава цяла. И не са прави тези, които смятат, че томатината идва, за да ги събаря.

Сложното триединство на обекта

Томатината, обаче плаши до смърт управляващите. Причината е, че няма нищо по-скъпо за тях от фасадата. Въпреки, че в държавата ни трябва да има три главни фасади, според разделението на властите в Конституцията, управляващите редовно ги обединяват чрез топла връзка. Тази връзка е невидима, сложна, усукана и недостъпна. И за разлика от фасадите няма дори дискретно осветление. Но пък периодичните скандали като прожектори осветяват за миг сложните коридори. Колкото да чуем и видим как снове между тях управляващата партия в лицето на един премиер и неговото вице. И така все повече се убеждаваме, че властите са тризнаци И че този, който е на власт обядва дълго под благосклонния поглед на Темида, а отделителната му система работи благодарение на законодателната дейност на близнака от другата страна. 
Ето защо томатината е продължително действие. Продължителното замеряне освен, че демаскира институциите, също така им създава дискомфорт, тъй като са тризнаци. А не е приятно да те замерят в това положение. Защото замериш ли едната непременно ще забършеш и другите. Примерно метнеш по цецовото ведомство, а то отскочи при Цацаровото и след това вземе да се дотъркаля в параламента. Направо на масата на Фидосова.
Може да се каже, че отърването от продължителното замеряне става само с оперативна намеса за разделяне на тризнаците. Тъкмо за такава намеса, особено по отношение на проблемната съдебна власт, настояват всяка година от Брюксел. 
Който вече е разбрал целите, методите и средствата на томатината, може да се отправи към пазара. И да си купи от най-некачествената стока. Тази, която обикновена е нахвърлена в щайга до сергията.

Духът на томатината

Но да запашеш домата или пък да се си направиш в къщи собствен доматомет, още не значи, че си готов. Необходимо е също като във философията известно вглъбяване, предварителна настройка, увереност и съзнание, че вече си притежател на мощно оръжие. Ако някой иска изпита въздействието, нека утре да се качи с домат в ръката в трамвая. И веднага може да види уплах в очите на ватмана. Но пък сигурен съм, че повечето граждани вътре ще ви погледнат доброжелателно и даже ще се усмихнат. А представете си пък, че след пазар, решите да минете край парламента. И носите прозрачна найлонова торбичка с домати. Ха-ха, не е лесно, нали ? 
Затова внимателно с оръжието! Но не искам да ме разбирате неправилно. Не ви казвам да не минавате с домати покрай парламента. Напротив, минавайте по-често. Разхождайте се също така по Ларгото и край Съдебната палата. Човек трябва да ходи на стрелбището и да свиква с мишените. Можете дори да боядисате в червено топка за тенис. Така ще имате на разположение халосен домат. В случай, че го метнете и ви задържат, топката не е доказателство.
Най-накрая, за да завършим този кратък курс, трябва да знаем най-важното за томатината. А то е, че томатината е състояние на духа. Тя не е за хейтъри, а за усмихнати и отворени хора. Например за хора, които обичат музиката. И в джобовете им се мотае, ако не ай пад, то поне телефон с качествен звук. Верно малко през стиснати зъби, но е забавление. Нещо като студен джаз. Но преди всичко ритъма трябва да е вътре във вас. Ако обичате латино ще ви е по-лесно да хвърляте домата. Защото времената са различни. Едно време замерянето, макар и с други неща, тръгна с „Битълс”. После се дойде и „Скорпиънс”. А сега току-виж сме се развихрили с латиното и парчетата на Xtreme или пък на Buena Vista.
И да не забравя още нещо. Навъдиха се напоследък у нас много патриоти. Някои от тях казват, че томатината е с гръцки и турски домати. Трябвало да бъде с български. Кажете на този, който ви натякне да не се прави на македонец. Защото доматът е дошъл по тези земи от Америка.
И въобще по това време на годината какво тукашно да метнем?
Тукашни са само управниците. Останалите с всяка изминала година ставаме по-малко.
Така че до следващата томатина. И поздрав от мен с едно парче на майстора на фламенкото Томатито, който преди две години дори гостува у нас.