Код: вицово с преобладаваща казусност

„Тате, имам лоша новина  - тревата ми я няма!”

„Това ни е най-малкият проблем в момента, сине, имаме дракони в банята!”

С казус № 1 „Венета Марковска” настъпи пълно изпушване.

Коя е тя се питаха повечето хора, които не са детайлно запознати с българската правосъдна система. Няколко дни по-късно същите се чудеха на онези, които не са чували за нея, защото Марковска присъстваше от сутрешните до късните вечерни новини дотолкова, че вицът за привиденията можеше да бъде променен на: „Това ни е най-малкият проблем – Марковска е в банята!”

Колкото и да слушахме за нея обаче, не всички разбрахме защо и за кого е толкова важно тя да напусне поста на заместник-председател на ВАС и да стане конституционен съдия. Остана впечатлението, че Марковска е нещо, което не може да бъде предотвратено, но степента на поражение може да се ограничи.

Изненадата дойде по време на клетвата й и промени очакването, че менкането от един пост на друг е винаги възможно и че живеем в предвидима ситуация, към която всеки стар виц е приложим. Държавният глава взе думата по време на церемонията и заяви, че няма да присъства на клетвата на Венета Марковска, тъй като има съмнения около репутацията й. Оказа се, че тържествената функция на президента, около когото винаги витае въпросът какви са правомощията му, може и да не бъде само вежливо присъстваща.

„Ами аз?” – попита Марковска. Не по-малко изненадани обаче бяха журналистите и юристите и никой не можеше да отговори какво следва. Ще се номинира ли нов член на Конституционния съд и във ВАС ли се връща Марковска? Излизайки от залата, президентът повлече още въпроси след себе си – дали има право или не да прекъсне клетвата, как ще бъде избран нов член на съда и т.н.

Почти посвикнахме с Марковска, но междувременно самата тя обяви, че се оттегля в пенсия, за да няма, по думите й, повече спекулации. Оттам насетне кризата престана да бъде обща и се превърна в частна – на СДС. Казусът „конституционен съдия” остана дерт само на синьото и неговите симпатизанти, докато Петър Стоянов взе решение да не приеме кандидатурата. „Още по-големи проблеми, сине - нямаме конституционен съдия в банята!”...

Докато въпросът кой ще е следващият номиниран отлежава, някои теми държат да се завърнат:

Казус № 2

Синодалната криза чака зад вратата. Цели десетина дни няма новини за взаимоотношенията във висшия клир! Дали защото коледните пости започнаха или събитията около Марковска дадоха почивка на враждуващите лагери?

„Дядо Николай се моли, и.д. Кирил прави пиршество!” – е последното по случая, което може да бъде прочетено на сайта на Пловдивската митрополия. Публикацията е онагледена с фотоколаж, на който дядо Кирил гледа лошо с менче в ръка, а дядо Николай е вдигнал молитвено ръце. Варненската митрополия не отвърна на удара, но миряните не се съмняват, че тепърва ще бъдат детайлно запознати  с борбата между лобитата.

Победите и загубите на претендентите в двете кампании вече започнаха. Или по-скоро кОмпании: „Ролекс” срещу „Линкълн”, коментират потребители на социалните мрежи, което означава, че се очаква оспорвана битка на рекламния пазар.

„Ако и новият патриарх остане на поста толкова дълго, колкото Максим, следващите подобни избори ще бъдат едва през 2050 година, изчисли Михаел Мартенс на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Математически погледнато, конституционната криза е малък дерт в сравнение с църковната, която ще ни се привижда дълго време...

Казус № 3       

 „Да ви имам проблемите! Виждаме крадци в нивите!”  Казусът в село Коиловци се беше позамръчкал покрай предишните два, но тези дни доби отново жизненост.

Селото стана център на разузнавателна мисия и важна брънка в тревогата за националната ни сигурност, а френските спецслужби ги сполетя страхотен сакатлък.

Не е известно какво е отношението на коиловчани към чуждестранни командоси, но че са недружелюбни към странно облечени туристи, кацнали в техните ниви, е абсолютно безспорно. Тук-таме в пресата се прокрадна оправдателното твърдение, че местните помислили чужденците  за роми от съседните села, които често извършвали грабежи. Как ромите кацат с парашути в нивите е от компетенцията на драконите в банята, но този въпрос отпадна пред по-важния  - дали случилото се е гаф на чужди спецслужби?

Сценаристите на сериала „Ало, ало” не биха и мечтали за ситуация, в която френски командоси са спуснати над Румъния, а се приземяват в България. Там на всичкото отгоре ги чака джип, в който напъхват неопреновите си костюми, парашути и  фотоапарати, но ги пресрещат и пребиват хора от съседното село. Накрая ги извозват от страната и ги обявяват за любители на екстремните спортове.

Бившият вътрешен министър Румен Петков успя да предизвика интерес по случая дори у парламентарната комисия за контрол на ДАНС. Кметът на Коиловци Красимир Иванов пък разказа как случайно срещнал в коридорите на Народното събрание шефа на ДАНС и Константин Казаков му казал: ”Нашите хора в чужбина са правили много по-големи поразии от това, което французите са направили във вашето село”...

Няма как да проверим дали наистина е имало подобно откровение, но то е точен анализ на казусите от последния месец. Май вицът за тревата може да бъде променен така, че привиденията да се появяват и без нея и да останат само поразиите с неизвестен извършител.

„Нямате представа какви още мога да ги свърша!”  - обещава драконът в банята.