Последен валс, наистина

Едва ли някой от хилядите българи, които пееха от сърце по площадите „Последен валс” на изпроводяк на комунизма, е предполагал, че този рефрен ще прозвучи надгробно за самия СДС. Но днес, 26 ноември 2012 г., това се случва в изпълнение на хора на хората на ГЕРБ в СДС.

Кого точно изключват за несъгласие с курса към пълно обезличаване на синята партия и кого не ( Надежда щяла да бъде „спасена”, прогнозира ехидно един от пропагандистките сайтове на ГЕРБ, внушавайки, че тя едва ли не се умилква), няма значение. Факт е обаче, че на практика това ръководство на СДС се самоизключва от списъка на самостоятелните политически субекти, за което вече напълно откровено намекна и ликвидаторът на партията Емил Кабаиванов пред телевизионната служба за разгласяване на официалната пропаганда, наричана за краткост ТВ 7 .

Ето какво си призна от тази подходяща трибуна сегашният шеф на СДС Кабаиванов, който и без това управлява като кмет по волята на ГЕРБ:

„По повод предстоящите парламентарни избори лидерът на СДС каза, че целта на сегашното ръководство е да влезе в следващото Народно събрание с повече депутати, отколкото сега имат СДС и ДСБ взети заедно. Запитан за възможни коалиции след изборите изключи сътрудничество с ДПС, БСП и крайните националисти, но не и с ГЕРБ. “България се нуждае от дясно управление, от глътка въздух за икономиката и ръст на жизнения стандарт без недъзите на сегашното управление“, коментира той. ( Дневник)

Глътката въздух, която поема СДС на Кабаиванов и компания, е всъщност изкуственото дишане уста в уста с дъх на гербери. Въздухът е под такова налягане, че надуването на балона СДС, което цели да помогне на ГЕРБ да се издигне поне малко над собственото блатото след казуса „Марковска”, ще го спука.

Последният валс в този танц, който прилича повече на публично изнасилване, е съпроводен с бравурни обещания за бъдещи успехи на изнасилената покойница.

Ако е вярно, че „власите се давят на края на Дунава”, то краят му се вижда. Кой ще пожелае да бъде последния „влас” на Дунав мост, за да обслужи докрай Борисов и веселата му компания, е статистика без практическо значение. Никой не може да попречи на самоубиеца, ако той е достатъчно решителен в намерението си.

Животът обаче продължава. Макар че последният валс отнася на Изток пожълтелите страници на синята история, тя е поучителна с финалните си акорди, които дават шанс да бъде преодолян фалшът на скрибуцането по тънката струна на носталгията.

Няма да е марш, но новата музика ще е в крак с времето!