Как си надписах доматите, предназначени за институцията, която най-често трябва да бъде замеряна

Авторът изразява специална благодарност на Европейската комисия, заради кратките и ясни препоръките в доклада относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка  от юли, т.г.

Както вече споменах в предишен постинг, доматената революция е продължително действие. А целта е да бъдат замеряни институциите, докато се разделят. Една от тях, обаче трябва да бъде замеряна по-често и по-интензивно – Съдебната палата. Не за друго, а защото в нея има едно нездравословно и дори бих казал доста неприлично съжителство. На едни, които сочат с пръст престъпника и на други, чиято работа е да чуят обвинението и защитата. А след това да отсъдят има ли престъпление и ако има такова какво наказание са полага на виновника. В съдебната зала това съжителство не е проблем. По причина, че прокурорът е страна в процеса, а съдията – никак.

Животът извън съдебните зали -- прокурорът

Но, както знаем има живот, извън съдебните зали. И за нас, невинните граждани, и за магистратите. И тук вече, вътре в самата жива съдебна система, конкубинатът е като на длан.
Ето да вземем единият партньор –прокурорът. Както е известно, неговата задача е да разследва, да изучава битието на граждани с престъпни помисли или действия. А понеже такива граждани дал господ – и на улицата, и в институциите, и в частния бизнес, прокурорът на практика е навсякъде.

Днес, например е в районното управление на МВР, утре във вашата фирма, за която има съмнение за укриване на данъци, вдругиден пък оглежда джамията за салафитски книги, а на следващия пък ви чака в кабинета си, за да подпишете предупредителния протокол. Примерно за това, е няма повече да замеряте с домати парламента. 
Но това е така да се каже денят на един прокурор. Какво той прави вечер, в това малцина са посветени. Но пък злите езици казват, че той обсъжда обстановката в съответното населено място с кмета, с шефът на полицията и с депутатът, избран от районната изборна листа. Но, както и да е. Нека оставим слуховете. Нека приемем човекът с червена тога като най-контактния сред магистратското съсловие и най-често танцуващият с политиците. Нека приемем също така, че поради естественото на работата си, той е най-близо до сърцето на Цецо и работи плътно с неговото ведомство. Все пак, той, прокурорът, е длъжен да бъде между хората. И дори сред политиците. Я си представете, например, че утре вашата партия вземе, че се разцепи и започне кавга за офиса. Кой е човекът, който ще прецени кое е легитимното парче и на кого са полага партийната централа, даже преди още да са опряли нещата до съд. Прокурорът, разбира се. 
Ако искаме все пак да схванем мястото на прокурора в системата, нека си я представим като класна стая. Ама някъде по Родопите, където май още ги има така наречените слети класове. Бидейки в класната стая, веднага ще забележите, че сред трите вида ваши съученици, има едни такива с една глава по-високи и дори по-буйни, но въпреки това, радващи се на благосклонното отношение към тях от страна учителите. Също така ще има завидите, че знаят повече за неприличната част от живота, че имат повече приятели извън училище и то все едни по-ячки от вас. Най-накрая в междучасието, пред училищния бюфет за закуски, ще се убедите и в това, че са по-платежоспособни от вас.

Съдията и сянката

И сега, кажете ми, ако сте имал нещастието да наметнете съдийската тога, какво правите през учебната година ? Какво правите след като сте един зубрач на дела и през целия ден ви стават по 7-8 пъти на крака? А после от едната страна съученикът ви пледира виновен, докато от другата, адвокатът настоява – невинен. Отсъждате по съвест и закон, нали ? Знам ви аз, знам че сте добър и правилен магистрат и човек. Но пък ще ми покажете ли някой в тази страна, който със съвест и подпрян на закона е прокопсал? Не можете, нали? Ето защо тогава, трябва да приемем и другия възможен сценарий. А именно – че съдията на свой ред може да се надигне леко върху банката, за да види чия е широката сянка зад гърба на прокурора. На кой министър е? Или пък дали не е самия командир, сиреч главния прокурор в единната ни и централизирана прокуратура. Освен това, съдията може и да сети, че предстоящото му повишение все пак зависи и от онзи, които по време на процеса стои на по-ниската банка, но пък навън има глас на по-високата, на йерархичната скамейка. Ще ми кажете, може би, че за разлика от преди вече имаме Висш съдебен съвет и там всеки е забравил какъв е бил в предишния си живот – съдия, прокурор или следовател. Но на това, сигурен съм и сам няма да си повярвате. Както не ви съветвам да вярвате, че има на света страна, от която сме взаимствали съдебната система. Примерно – Италия, както твърдят бащите на Конституцията.
В случай, че тези твърдение е вярно, то сега президентът Плевнелиев трябваше да се пържи на бавен огън в качеството си на председател на Висшия съдебен съвет. Какъвто впрочем е колегата му Джорджо Наполитано в Република Италия. Само че тяхното се нарича Висш съвет на магистратурата.
Все пак, за да не захаросвам съвсем нещата при съдията, ще кажа, че между тях също има достатъчно услужливи. При това не само с предизвестени присъди ли пък с липсата на такива. А само с подписи. Ей го Сотир Цацаров, председателя на Окръжния съд в Пловдив. С няколкостотин подписани сересета за няма и година, вече е кандидат за главен прокурор.
Най-накрая да ви кажа познавам един честен съдия и един честен прокурор. Всичко им на ред като се приберат по къщите. Само дето отидат ли на работа, се дебнат един друг. А през това време, граждани по четири краища на Родината, реват с глас за правосъдие.

Какво пише на трите ми домата

Заради всички по-горе, изложени причини, аз написах на първия си домат: реформа на Висшия съдебен съвет из основи. Точно, както си го пишеше лятоска в мониторинговия доклад на Европейската комисия. Пак поради същите причини на втория домат написах: децентрализация на прокуратурата. И това го има в доклада под формата на препоръка за „реформа в структурата, процедурите иорганизацията на прокуратурата”.
Имам и трети домат, но преди да стигна до него все пак да кажа, че доматите ми не са прицелени в Конституцията. Да дадеш на милиционери да променят Основния закон и все едно да си оставиш таблета на гардеробиерката в театъра и да чакаш да ти го върне ремонтиран. По всичко изглежда за Конституцията ще трябва да изчакаме следващата реколта домати. Засега е актуално предложението на Съюза на съдиите за промени в Закона в съдебната власт. И за формиране на две комисия към ВСС – едната на съдиите, а другата на прокурорите и на следователите. С едничката цел -- всяка жаба да си знае гьола и ВСС да гласува само кадровите предложения, които са постъпили от комисиите.
С прокуратурата пък, нещата са още по-лесни. Това, че институцията е единна и централизирана е записано не в Конституцията, а в чл. 136, ал. 3 на Закона за съдебната власт. Ето защо главният прокурор спокойно може да бъде върнат към конституционното си задължение да „осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху всички прокурори”. И дори да бъде действащ прокурор. Прокурор, който се явява като обвинител по дела от особен обществен интерес. Сигурен съм, че пък тогава интереса тези дела пак ще е особен, но много по-голям. 
И ето, че стигнахме до третия ми домат. На него пише- граждански контрол. Т.е. съкратен вариант на разписаното, пак в доклада на ЕК: „…да се гарантира участието на всички значими НПО и професионални организации при определянето и наблюдението на стратегиите за реформа.”
Забележете, не гражданите да участват в обсъждането на кандидатурите за ВСС, което както знаем е еднократен процес, а да не отместват поглед от съдебната реформа. Даже направо да са с единия крак вътре в нея.
Това, разбира се, е кощунство от гледна точка на тези, които ни управляват.И по тази причина съвсем скоро ще видите Съдебната палата, опасана със жандармерия. Но не, заради бандити, които чакат присъдите си вътре в палатата..
А заради хулиганите с надписани домати.