ЗА ЛЕВИТЕ И ДЕСНИТЕ (ИДЕИ И КРАЙНИЦИ) В ПОЛИТИКАТА

Размишленията коя заплаха е по-голяма - спечелването на изборите от ГЕРБ или от БСП - ми изглеждат прекалено академични и лишени от практическо значение. За мен тези две партии са просто двете страни на една рубла.

През последните четири години често съм се питала коя от тях е по-вредна за България и по-противна като визия. Моето лично мнение е, че и двете са еднакво вредни за държавата и хората в нея, но по-противни като излъчване са ми ГЕРБ. Това е така, защото социалистите, бивши комуняги по име, но и сегашни по манталитет, поне открито носят на челата си червената петолъчка и размахват в ръцете си сърпа и чука,с които, без да се усетят, сринаха напълно „светлото бъдеще” и „сполуката”, които обещаваха. Те не се крият и не надничат зад „десния” гръб на дядо си, ама от „лявата” му страна.

Така че поне няма как да бъдат сбъркани с нещо, което не са. Те са си те и пак са тук!  Докато ГЕРБ с всичките им популистки приказки, лозунги, увъртания, членства, бабаитлъци, биене в гърдите с викове
„Ние сме десни” и пр. могат да бъдат и са припознати като наистина дясна партия от някои по-наивни наши сънародници. За съжаление доста голям брой.

Ако лявото и дясното в политиката се определят от това с коя ръка режеш ленти или с кой крак риташ топка, то тогава Бойко Борисов е десен, ама много десен. Защото е видно за всички, че ленти разрязва всякакви и топки подритва разни. Истински „специалист по всичко”!

Но на мен ми се струва, че по-скоро той и неговата партия ГЕРБ - от една страна, и БСП - от друга, са просто десните и левите крайници на едно тяло, на един разум. Всеки си седи от своята страна, дясна или лява, но посоката, в която сочат и към която крачат, е една. Като че ли към изгряващото слънце. А то изгрява от изток. А на изток се е ширнала една голяма империя, пардон, „суверенна демокрация”, която няма нищо против да се поразшири на запад, че и в други посоки.

И докато левите крайници неотклонно и с „матросовски” плам маршируват към нея, то десните леко накуцват, провлачват крак, поспират се, поглеждат през рамо на запад и по байганьовски смигват на
Европа : „Абе,европейци сме ние, и то десни, ама келепир, нали се сещаш ?”

За някои хора мирисът на руския газ и нефт е по-омайващ от френски парфюм. А рублите не миришат. Особено когато се обърнат в долари и евро. Русия може да си го позволи. Все пак успя да възвърне статуса си на велика сила.

И дали към нея иска да ни насочи десният ни президент, когато заяви, че не е добре да се обвързваме само с една велика сила, а трябва тясно сътрудничество и с другите.

Но България е член на ЕС и НАТО. По документи принадлежи към цивилизования западен свят, подкрепящ универсалните демократични ценности. За какво й е тясно сътрудничество с авторитарна,
националистична държава със старомодно и елементарно геополитеческо мислене ?

Русия на Путин не е нормална държава. Там преходът към демокрация спря и се върна с бързи крачки назад към поведението от времето на Съветския съюз. Това не остава незабелязано по света. Дори се появиха мнения, че започва нова Студена война (Едуард Лукас).

Но всичко това не вълнува особено двете големи български партии ГЕРБ и БСП. С престъпна безотговорност се подписват договори и се натрапват референдуми, чиято крайна цел е тотална енергийна зависимост. Така или иначе, с неудържим финален спринт (БСП) или с причудливи пируети и снишено промъкване (ГЕРБ), ние се приближаваме опасно близо до „братската” прегръдка на Голямата Сибирска Мечка, която ни кани на последен танц. Последният танц на нашата независима и свободна воля.

Затова мисля, че Борисов и Станишев са марионетки на едни и същи кукловоди. Независимо кой от тях ще спечели изборите, за България ще бъде зле. Но най-вероятно никой няма да получи пълно мнозинство. И пак ще бъдем свидетели на нов политически цирк при съставянето на най-причудливи и неочаквани коалиции. И това ще бъде пак „в името и за доброто на България”!

Най-лошото е, че колкото и да се оглеждаме в реалното дясно политическо пространство, няма да открием нищо стабилно и силно, което би могло да измести и замести в управлението на държавата споменатите по-горе откровено леви и фалшиво десни субекти. От друга страна времето до изборите е недостатъчно, за да може да се създаде и укрепи една нова и конкурентноспособна дясна политическа сила.

Все пак дясното политическо пространство не е празно. Там все още съществуват и се борят за оцеляване една партия ДСБ, една коалиция - Синята. И не съм съгласна, че те правят това заради личната изгода на своите лидери. Тези лидери са достатъчно образовани, компетентни и доказани професионалисти и биха изградили успешна кариера и извън парламента.

Да, ДСБ и Синята коалиция не успяха да изпълнят това, заради което бяха създадени. Лидерите им със сигурност са допускали и ще допускат грешки. Все пак са хора. А всички хора грешат. Но свръхестествените способности в услуга на злото, които се приписват на Иван Костов, са
силно преувеличени, а някои направо са клевети. Борисов и Цветанов „знаят защо”! Като футболни фенове без съмнение употребяват „Каменица”.

Но освен грешките, които е допуснал, Костов има неоспорими заслуги и успехи, които неговите политически опоненти скромно премълчават. „Независимите” медии услужливо подкрепят това премълчаване. За Синята коалиция и лидерите й - или лошо, или нищо! Надеждите са за
скорошната й кончина.

Според някои социологически проучвания има вероятност Синята коалиция да не влезе в следващия парламент. И въпреки това някои „десни” партии се страхуват от нея и са готови на всякакви долнопробни игри, за да я унищожат още сега. Дори СДС се забърка в тях и това съвсем го
компрометира пред автентичните десни избиратели.

Тези избиратели, колкото и малко да сме останали, не сме чак толкова наивни и слепи. Много добре си даваме сметка и нищо не сме забравили. Нито сме подменили приоритетите си. Помним фалшифицираните избори през 1990 година и поведението на тогавашните „десни” лидери като Желю Желев. Помним Лукановата зима, мафиотското правителство на Беров, катастрофата на Виденов, недоразумението от Мадрид и алчната и некадърна тройна коалиция. Но виждаме и сегашното некомпетентно и байганьовско управление. И си даваме сметка, че всичко това са сцени
от една постановка, с едни и същи сценаристи и режисьори.

Единствените, които разчупиха модела и се помъчиха да направят нещо смислено и полезно за България, бяха правителствата на СДС с Филип Димитров и на ОДС с Иван Костов. Не успяха напълно, допуснаха и грешки. Но те запалиха малката светлинка в края на тунела, те посяха
семената на надеждата в душите ни. И въпреки всички неуспехи и грешки, мястото ни в НАТО и ЕС и всичко хубаво, което се случи в България, колкото и да е малко и недостатъчно, е благодарение на тях.

Затова оглеждайки с недоверие огромните ярко осветени и претрупани с лъскави обещания и гръмогласни хвалби витрини на българския политически пазар, аз все пак бих се спряла пред малкото магазинче на Синята коалиция. То е доста затъмнено, оплюто, очукано и засега може да предложи само скромно присъствие в следващия парламент. Посетителите му не карат тузарски коли, нямат тлъсти банкови сметки, не гледат Слави и Биг Брадър, не слушат чалга и не са благодарни на
Русия, че ги е „освободила” два пъти. Те са наистина десни и се гордеят с това. Не че на света няма и изключителни левичари. Като Лео Меси например. Но той рита топка и си служи предимно с крайниците. А когато става въпрос за политика, идеи, манталитет и изобщо за мисловна дейност, дясното е за предпочитане.

В момента Синята коалиция се бори за оцеляване. И в това няма нищо лошо и осъдително. Напротив. Трябва да оценим и подкрепим нейните усилия. Защото засега само тя може да бъди изразител на нашата воля и да отстоява нашите идеи. И само от нас зависи колко голямо ще бъде нейното, респективно нашето присъствие в парламента, и дали изобщо то ще се състои.

А без Синята коалиция, с всичките й грешки и несполуки, всички ние, малкото наистина дясно мислещи хора ще останем без представителство в Народното събрание.

„И гласът ми ще премине тихо като през пустиня” !