Предизвикателствата пред новия главен прокурор: Или обществен пакт за промяна, или всичко си остава постарому

Четвъртият главен прокурор в новата демократична история на България Сотир Цацаров влезе в кабинета си под тежката сянка на съмнителната процедура за избора му, която ще си остане несъответстваща на юридическото понятие за избор - по думите на председателя на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев, независимо каква оценка би й дала Европейската комисия.

(Противоположното мнение за процедурата на председателя на Върховния административен съд Георги Колев не решава проблема, напротив - във всяка нормално уредена държава противоречието между "двамата големи", оглавяващи двата най-висши еталона за върховенството на закона, би станало тревожен знак на президента за дълбок проблем на правовата държава. Тук това не прави впечатление. Тук който надделее...)

Основната отговорност, разбира се, е на мнозинството на Висшия съдебен съвет, но

от новия главен прокурор ще се очакват по-отчетливи жестове

които да го отделят от всевъзможните сценарии, мотивирали ВСС да приложи без никакъв смислен аргумент именно тази процедура за избор, независимо кой е бил техният (на евентуалните сценарии) изначален автор. Задължително е тази сянка да бъде разсеяна, в противен случай трябва всички ние да се съгласим с циничното клише, че "това е положението", независим избор на главен прокурор не е имало и не може да има: та нали първият - Иван Татарчев, беше избор на СДС, вторият - Никола Филчев - пак на СДС, третият - Борис Велчев - на президента Първанов, и - следователно, щом като традицията е устойчиво установена, нормално е четвъртият първи обвинител да е избор например на премиера Борисов или вътрешния министър Цветанов, а защо не и на двамата - нищо ново под слънцето.

Именно защото е четвърти поред шеф на обвинителната институция, предизвикателството пред Сотир Цацаров да разсее тази масова представа, разрушителна не само за престижа и доверието в съдебната система, но за държавността изобщо, е и много по-голямо, отколкото пред неговите предшественици.

Няколко първи действия на Цацаров, който се закле на 10 януари, на първо време биха показали воля и ресурс да издигне авторитета и ефективността на прокуратурата и ролята й на гарант за върховенството на закона:

- Превръщане на прокуратурата в действителен господар на досъдебното производство

Прокуратурата не може без МВР и МВР не може без прокуратурата. Така на първата си пресконференция Цацаров отговори на въпроса дали укорява службите на МВР в некачествена работа по събирането на доказателства, след като сам признава, че трите процента оправдателни присъди са причината за негативните оценки в доклада на ЕК за обвинителната институция.

По закон прокуратурата е господарят на досъдебния процес и от Цацаров ще се очаква това да стане факт в смисъла, вложен от закона, а именно постоянно ръководство на досъдебното производство с указания за полицейските органи и стриктно търсене на отговорност при неизпълнението им.
Това обаче означава новият главен прокурор да преодолее наложилото се през последните три години ярко доминиране в публичното пространство на визията на вътрешния министър не само за провежданите полицейски акции, но и по основния въпрос на наказателното правосъдие  – изпреварващо произнасяне за качеството на доказателствата, а дори и за сроковете, в които трябва да се внесат обвинителните актове.

Липсата на официална реакция на ВСС по този проблем притъпи общественото усещане за дълбока нередност на създаденото положение, при което прокуратурата се възприема като безропотен узаконител на акциите на МВР и механичен вносител на събраните доказателства в съда, след което – при невъзможност да бъде убеден съдът, той автоматично се превръща в необходимия грешник.

След като – да повторя, ВСС не реагира на този проблем, главният прокурор се изправя пред предизвикателството той да промени завареното положение. Предстои да видим дали това ще стане. И дали е възможна въобще еманципация на прокуратурата, при положение че с предложенията на Цацаров за ръководния екип на най-високия й връх се установява лоби на МВР в лицето на поне двама от бъдещите заместници на главния прокурор. Съдя единствено по публично известните изявления и факти. Без да обсъждам професионалните качества на окръжния прокурор на Шумен Ася Петрова, впечатлява оценката й за работата на ГДБОП и вътрешния министър. Веднага след произнесените от Шуменския окръжен съд три доживотни присъди по делото "Килърите" прокурор Петрова изрази изричната си "благодарност към министър Цветанов за подкрепата му и личната му ангажираност по това дело и на полицейските служители, които наравно с нас, прокурорите, работиха по този казус, и на г-н Валентин Цоновски (на отговорна позиция в ГДБОП – бел. ред.), за който бих искала да кажа, че две години от живота си посвети на това дело".

Като наблюдаващ прокурор по делото "Килърите" Петрова сигурно има основания за такава благодарност, но като заместник-главен прокурор ще трябва обективно да оценява фаворизираната от министър Цветанов ГДБОП, в чиито пасиви лежат и тежки провали: достатъчно е да припомним работата им по отвличането на 17-годишната Мирослава в Перник, белязана от скандалното самоубийство в белезници, и то в присъствието на служители на ГДБОП, на конвоирания от тях Стойчо Стоев, включително в присъствието на цитирания от прокурор Петрова отговорен служител. Или друг пример - затлаченото в самото начало от службите на МВР разкриване на извършителите на убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина.

Това не е отклонение от темата, а аргумент за необходимостта от еманципация на прокуратурата, без която създаденото статукво няма да помръдне.

- Придвижване на делата срещу крупни бизнесмени

В наложения от МВР стил провеждането на акции, предимно за контрабанда или данъчни престъпления, обичайно започва шумно и сензационно, след което сензацията затихва, затихват по правило и публичните изяви на "ударените" бизнесмени и след неопределено време до обществените уши достигат само слуховете. Опасното е, че напоследък слуховете за такива дела гласят, че обикновено след акция собственик на фирма "Х", "Y" и т.н. се разделя с бизнеса си или части от него.

Споменавам ареста на изпълнителните директори на "Литекс комерс" през пролетта на 2012 г. от Специализираната апелативна прокуратура, последвано от обвинение към Гриша Ганчев за ръководител на организирана престъпна група за извършване на данъчни престъпления. След като прокуратурата обявява на пресконференция началото на подобна акция срещу крупния монополист в захарното производство, би трябвало по-късно и да информира докъде е стигнало разследването. Вместо това се носят слуховете, че Ганчев си е продал част от бизнеса. Доколкото новият заместник главен прокурор Борислав Сарафов е бил довчера ръководител на Специализираната апелативна прокуратура, сега от него ще се очаква обективно оценяване на това досъдебно производство, за да бъдат взети адекватни решения по него.

Цацаров ще разсее обществените подозрения за използване на законната наказателна бухалка на прокуратурата за недопустими по закон икономически цели, като например съсипване на бизнеса на несговорчив икономически субект в полза на друг, само ако разбули и ускори хода на такива висящи досъдебни процеси, без, разбира се, да бъде навредено на разследването.

- Придвижване на делата срещу медийни собственици, независимо какви са обвиненията

Ако демократичната държава, която по дефиниция е и правова, функционира при три условия – силна опозиция, независима съдебна власт и свободни медии, процесите срещу медийни собственици би трябвало да са приоритетно в епицентъра на вниманието. След като телевизиите предаваха на живо миналото лято (възбудени от информация на прокуратурата) призоваването в следствието на собствениците на двете най-големи печатни медии – "Труд и "24 часа", прокуратурата би трябвало да информира за хода и на тези производства и да ги придвижи приоритетно. Вместо това тези дни се разпространява слухът, че собствеността върху двете медии преминава в други ръце. А какво става с извънмедийния бизнес на двамата (бивши вече?) медийни магнати предстои да научим от... пак от слуховете.

Да бъде прекратена тази опасна, направо гибелна, "регулация" посредством (иначе законните) правомощия на прокуратурата на процеси в икономиката и в гражданските свободи (ако приемем, че свободните медии са гаранционния елемент на тези свободи), е сред най-тежките предизвикателства пред Цацаров.

"Най-опасното е, когато подобни действия (влизане на полицията в медия, по повод акцията в "ТВ плюс" във вторник – бел. ред.) са свързани с журналисти", заяви Цацаров и допълни, че наказателното преследване не следва да се превръща в средство за натиск върху медия, която и да е тя, "защото примерно е изразила неудобни позиции или в даден момент е била неудобна финансово".

Това уверение на Цацаров, изречено на първата му пресконференция, може да вдъхва надежда, но заобикаля въпроса дали принудителната промяна на собствеността - докато тече разследване под наблюдението на прокуратурата - не е далеч по-ефективен натиск от отнасящия се до конкретен журналист, който винаги може да му даде гласност.

- Бърза реакция по "Дюнигейт"

Разрастващият се скандал за сделките върху защитени терени край Несебър може да се използва от главния прокурор, за да заяви най-сетне българската прокуратура твърда и принципна позиция пред политическите партии – и управляващи, и опозиция, какво може да се очаква от нея при подобни скандали и какво не бива да се очаква. Ако законодателната каша – по-скоро умишлена, е дала възможност за продължаване на проблемните сделки върху дюните край Несебър, от прокуратурата не може да се очаква да вади от блатото на скандалите политическата власт, хващайки за яката един или друг чиновник за усмиряване на общественото недоволство. Това по принцип.

Но такава позиция няма да бъде възможна без да бъдат оценени от прокуратурата конкретно и в кратък срок сделките, които предизвикаха скандала.

Изводът: в лицето на главния прокурор

- Прокуратурата трябва да има аргументирана и ясна позиция

по проблемите със законността в държавата, от които първият е независимост на съдебната власт и в частност на прокурорите, и зависимост единствено от закона и професионалния морал.

Изброените няколко действия на първо време биха показали налице ли е воля и ресурс на четвъртия главен прокурор да заяви и отстоява принципна и независима позиция. Която може да се изрази и с две думи: Или обществен пакт за промяна, или всичко си остава постарому.