ОЩЕ ЗА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА И ДРУГИ НЕЩА

В своя статия от 10 януари в този сайт г-н Михаил Иванов задава няколко въпроса във връзка с моята публикация „”Белене” ли? По-добре „Козлодуй 2”” (заглавието е на редакцията на в. „24 часа” от 8 януари).

В публикацията си аз твърдя, че нефтът е на свършване, а г-н Иванов не смята така. Становището му е, че нефт ще има поне още 300 години. Според мен няма абсолютно убедителни доказателства за която и да е от двете тези. Засега обаче сме свидетели на изчерпване на находищата от Северно море и на проблеми с добива на нефт от морския шел след катастрофата в Мексиканския залив. Изчерпват се нефтът и газът в основните находища в Русия, а новите находища в тази страна са далеч от фазата на експлоатация. Същевременно нарасна рязко добивът на шистов газ (особено в САЩ), а се говори за нови находища на нефт в Близкия изток и Канада.

Но така или иначе нефтът и другите въглеводородни суровини на Земята са крайно количество и е по-разумно да ги използваме в химическата промишленост, а не като гориво (както Фьодор Менделеев  предлага още през XIX век). А и просто не е честно да лишаваме от тези суровини нашите деца и внуци. Ресурсите на Земята не са ни дадени като наследство от родители и деди, което трябва да изядем и изпием, а са гаранция за оцеляване на човешкия род.

Що се отнася до добива на шистов газ е вярно, че сега има бум в извличането му, особено в САЩ. Но всяка сонда там „живее” средно само 1 година, след което земята се боде отново. А под сондите какво остава, можем само да предполагаме. Според критиците на този добив, остава пълно мазало. И е възможно скоро в САЩ да изпищят кански когато осъзнаят, какво са направили с водните си запаси. Аз лично, ако трябва да избирам между евтин газ и спасяване на водите, нямам никакво съмнение – избирам водата!

Разбира се, добре познати са и рисковете и опасностите от ядрената енергетика: опасността от авария или тероризъм (трите най-тежки аварии в граждански реактори са през 1979 - САЩ, 1986 – СССР и 2011 - Япония) и практически нерешения въпрос за складиране и съхранение на отработеното ядрено гориво. Това, че го завещаваме на нашите пра-пра- ... правнуци, не е решение! Нещо по-лошо, то е явна и недопустима надменност. Нашата цивилизация е на 10 000 години, от които само 300 са технически, а пък ядрената енергетика  е на по-малко от 60 години. И ние вече оставяме „наследство”, което ще трябва да се неутрализира след ... няколко десетки хиляди години!  

В момента около 15% от електроенергията по света се добива в ЯЕЦ в малко под 500 действащи реактора, като в някои държави този дял наближава 70%. Така че скоро няма как да се окажем от този вид енергия.

Мен обаче ме безпокои друго. Известни са кошмарните сценарии при пробив в магнитното поле на Земята, при което, дори да оцелеем биологически, ще загубим повечето от действащите компютърни и комуникационни мрежи. След като сложихме всички яйца в една кошница (компютърната), ще трябва да понесем последствията. Рано или късно. Когато компютърните системи рухнат, има опасност от тежки аварии в действащите реактори. В най-добрия случай електростанциите ще спрат, и не само ядрените. Като няма ток, няма да има вода в големите агломерации. Ще рухне банковата система (тя и сега е рухнала, но хората не го знаят). Изобщо, пълен кеф, но в пещерите. Ще оцелеят тези с консервите в мазето, но не всички. Щото ще трябват и калашници със съответното количество джепане.

Току-що (14 януари 2013) НАСА съобщи нещо в този дух във връзка с предстоящи супермощни изригвания на Слънцето. Да не дава Господ, макар че този път Той май ще даде. Щото много станахме, държим се крайно глупаво и цапаме всичко, до което се докоснем. Иска ми се да съм поне малко оптимист за нормалното ни оцеляване, но като гледам световната глупост си викам, че едва ли.

Бъдете здрави!