„КОТЕШКА ЛЮЛКА“ ИЛИ „ОЩЕ ЗА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА И ДРУГИ НЕЩА“

Пиша това отново към проф. Константинов, като знак на признание затова, че обърна внимание на повдигнати от мен към него въпроси във връзка с негова публикация във вестник „24 часа“ по въпросите на „ядрената енергетика“ у нас и предстоящият референдум. Но моисля, че е по-важно не толкова за него, колкото за многото други, които четат тези публикации, като средство за оформяне на мнение и мотивация за предстоящото скоро гласуване.
Искам обаче най-напред да уточня защо поставям кавички на „ядрената енергетика“, тъй като от смисълът на това попнятие произтичат основните заблуди, които очевидно не подминават дори и по-ерудирани хора, като професор Константинов.
Работата е там, че всъщност трябва да се говори за ядрено гориво, докато всичко останало си е същото, както са го направили още Едисон, някои негови сътрудници, сред които бих откриоил Никола Тесла, и ред други повече или по-малко известни конструктори на електрическите машини. Генераторите в телмичните централи се въртят от парни турбини и е само въпрос на гориво, с какво ще се подгрява водата и получава пара. При така наречените Атомни електроцентрали горивото е урановите пръти, които „изгарят“ в атомния реактор - еквивалента на пещта за въглишата или горелките на бойлерите за мазут (петрол) или газ. При ядрената реакция на разпад се освобождава топлина, която подгрява водата. Това е едеинственото „ядрено“ в този процес  и всичко останало си е същото, като при останалите. Това не ни дава основание да наричаме тези централи АЕЦ, така, както не наричаме тези с гориво на газ ГЕЦ, нито тези с мазут МЕЦ, нито пък тези на въглища ВъЕЦ. Но заблудата е огромна, тъй като неспециалистите се подвеждат по името и смятат, че става въпрос за нещо модерно, едва ли не „достижение от бъдещето“. Тези всъщност ядрени самовари използват метод, който включва всички несавършенства и недостатъци на нисък коефициент на полезно действие (КПД) при многократното преобразуване на енергията преминавайки през топлинна енергия, което е най-непродуктивният метод, но за съжаление досега технически най-лесно достъпнят при големи мощности. При това метод съпътстван от най-големите рискове и опасности от радиация (извънредно големи), каквито няма при другите горива, макар, че и там има немалко вредности. А и съпътствано с необходимоста да се съхраняват радиоактивните отпадъци хилядолетия след извеждането им от експлоатация, при което поради дълготрайността на периода вероятностите за аварии би трябвало да се нарекат сигурности!. В този смисъл въпросът на референдума е подвеждащ и неправилен. Би трябвало да бъде:
„Съгласни ли сте да се строят у нас още топлоелектрически централи използващи ядрено гориво от досегашния тип?“
Тази технология нито е нова, нито е всъщност ядрена и затова   какъвто и да е резаултатът от въпроса на референдума за „развитие на ядрената енергетика у нас чрез изграждане на нова ядрена централа“ той би могъл да се тълкува всякак. Например положителен отговор не означава нито, че може да се строи АЕЦ „Беляне“, нито нови блокове - „Козлодуй-2“, тъй като технологията не е нова и такава централа не може да се окачестви, като нова. Това е, като някой да си купи кола – модел залежал по складовете по някаква случайност десет или повече години и да се тупа в гърдите, че си е купил „нова“ кола.
Ядрена централа би била такава например, която използва някакъв ядрен процес или реакция на някакво вещество, при което се получава директно електрическо поле, както при химическите електролитни реакции (подобно на акумулаторните батерии). Какъвто е случаят с фотоволтаиците произвеждащи електрическо поле директно от светлината използвайки отдавна открития фотоефект.Такъв един процес не е задължително да е свързан с отделянето на радиоактивни вещества. Но няма такъв открит още от науката. Когато и ако се открие – тогава може да се приложи евентуалното „ДА“ на прословутия ни референдум. Но не е ли фарсово и безсмислено да се гласува за „нероден Петко“? Когато такава ядрена технология се открие едва ли ще има някой разумен, който да е против и едва ли ще има нужда да се правят референдуми на такава тема.
По същество Г-н Константинов на практика признава, че не може да отговори на въпроса, кога се очква да свършат глобалните запаси при запазване на досегашните норми на консумация, но не приема за верено или най-малкото за спорен срокът 300 години, който посочих. Този срок не се нуждае от доказателства, това е минималния сигурен срок на базата на новооткрити или вече известни находища, чиято експлоатация още не е започнала и информацията я има налична в Интернет.
Нищо на този свят, не е вечно и всяко нещо, което има начало има и край. Вечен е само светът и в това е надеждата дадена ни от Създателят. В по-напреднала възраст човек започва да се замисля за края. Краят е заложен в началото. Още с раждането всеки изминал ден ни приближава към края по същия начин, както и на 60 или на 80 години! Затова никога няма смисъл да си посипваме главите с пепел, но да се радваме и да пазим това, което ни е дадено и за нас и за следващите след нас. Колкото и да е учен човек обаче трудно може да надскочи границите на своето време, Това, че не виждаме нещо днес не означава, че утре някой няма да го открие и е неморално да налагаме спорните си решения на бъдещите, които вместо да им помогнат с нещо само биха им създали проблеми. При това не на нас, които сме ползвали някакви от наша гледна точка „блага“, а на тях, които в резултат трябва „да ни плащат сметката“. Красноречив пример за ограниченоста на мисленето свързано с конкретното време е точно примерът с Менделеев.  „Да опазим скъпия петрол защото е ценна суровина“. Подтекстът или допълнението на мисълта  „когато има толкова дърва в изобилие“, се подразбира ясно, тъй като все нещо трябва да служи за гориво, нали? И кое е евтиното и в такива количества гориво в Русия. Ами дървата разбира се! Какво тук значат някакви си еколози, дето ще се родят сто години по-късно! Днес никой не знае дали печално известните бали Софийски боклук, разнасяни от сметище на сметище из цялата страна, няма да се окажат утре ценна суровина за производство на биогаз, торове или нещо друго!
Все някога запасите от петрол ще свършат естествено. Но така, като сме я подкарали с „новите ядрени централи“ запасите от уран за изненада на някои могат да свършат и по-рано! Нищо няма да помогнат и отчаяните опити с рециклирано гориво, за което пак ние, като „най-умни“ бяхме избрани за „морски свинчета“. И затова ни плащат толкова, колкото и на морските свинчета в лабораториите. Това, че едни стари находища се изчерпват, както например тези в Румъния още преди повече от 40 години не ни дава основание да се чувстваме в безисходица. Нови се откриват, а и енергоемкостта на технологиите непрекъснато намалява. Между другото на румънците от световната слава на добив на петрол е останал само опитът на специализираните противопожарни екипи за гасене на петролни пожари, които се проявиха най-много и най-блестящо при потушаване на пожарите на петролните кладенци в Кувейт, които Садам Хюсеин беше запалил при отстъплението си в началото на 1991г. И ако находищата на нефт и газ в Русия са на изчерпване, както твърди професорът, тогава какво означава това урболешко строителство на „Южен поток“, а и на далекоизточните газопроводи? Чак пък толкова да са луди!
Аз не съм търсил отговор и дори умишлено не споменах за кракинг технологията за добив на газ и петрол, споровете около която само ненужно биха усложнили аргументите против „ядрената енергетика“, когато другите аргументи са повече от достатъчни.
Радвам се, че проф. Константинов е усетил моралният проблем, който имаме към бъдещите поколения с нерешеното съхранение на ядрените отпадъци. Затова именно в никакъв случай не трябва да го усложнявамве чрез още и още строителството на „ядрени централи“, колкото и „нови“ да ни се виждат. Затова изразих мнение, че проблемът дали да се строят или не нови ядрени централи би трябвало да се отложи доста напред във времето и да се решава по тогавашните технологии и от тези, които ще живеят тогава. И без друго вече сме им „натворили“ достатъчно проблеми. Смехотворно е обаче да се мисли за световни катаклизми и края на света, особено като аргументи за „ядрената енергетика“. При такива катаклизми именно ядрените реактори са най-голямата опасност и е съвесем наивно да се разчита на тях за оцеляването на човечеството впоследствие. Малко ни са бурите и земетресенията, ами хайде още и радиация! А пък електрическите кабели на преносните мрежи ще бъдат „отнесени от вихъра“ далеч преди радиокомуникациите (захранвани от локални електрически източници – батерии, фотоволтаици или ВЕИ) да отпаднат. Не ги мислете толкова компютрите, те не са толкова крехки колкото АЕЦ „Фокушима“ се оказа! Но да не продължаваме с тези глупости - Маите ни бяха достатъчни!
Едностранчиви и некомпетентни мнения в науката и техниката обаче биха могли реално да доведат света до катастрофа и точно в това е, голямата опасност сега. Препоръчвам горещо на професора, а и на всички, ако не са я чели или да си я припомнят добре, ако са я чели една книга на тази тема, написана от един американски инженер химик по-известен, като писател - Кърт Вонегът: „Котешка люлка“. Да си помислят добре докъде води некомпетентността и едностранчивостта за да не замръзнем накрая „с изцъклен и празен поглед вперен нагоре в небето с допрян до носа палец на дланта и разперени пръсти, правейки „дълъг нос“ известно на кого!“, какъвто е финала на тази забележителна книга.