В Националния дворец на чалгурата вече е мирно и тихо. Спете чалгойно, деца!

Нека най-напред отдадем заслуженото на Негово Величество Живота. Поклон доземи! Нито Кафка, нито Йонеско, нито Гогол с Достоевски, нито Конан Дойл с Агата Кристи, нито Богомил Райнов с Андрей Гуляшки, нито даже най-изтъкнатите нашенски сценаристи на правдиви политико-криминални сериали, никой, никой не би могъл дори да се докосне до гениалния замисъл и впечатляващата режисура, които ни поднесе в събота Негово Величество Животът. Още веднъж – поклон доземи, Ваше Светло Величество!

 

Предварително коректно известявам читателите, че този текст няма амбицията да отговори на нито един от въпросите, които вълнуват обществото след чалгата в НДЧ. И няма да отговори. Авторът е възрастен човек с побелели коси, който знае, че никога няма да научи пълната истина за случилото се. Съответно и никога няма да може да си отговори напълно истинно на каквито и да е въпроси около съботната чалга-драма (тя и чалга-лирика, също и чалга-епос.)

 

Този текст ще се опита да свърже Митко Пайнера и Ахмед Доган; чалгата и политиката. И ще се ограничи само с разполагането на артистите върху и около сцената на националното чалга-позорище. Само толкова. Боя се, че и то ни стига.

 

И така, тъкмо в дните, когато Митко Пайнера преживяваше катарзисен период, колебаейки се дали да задържи едни милиони, та да се чуди после с кого аджеба да се конкурира, или (примерно) да ги дари на мултака на републиката Вежди Рашидов, днес играещ впечатляващата роля на министър на чалгурата, та тия нелоши пари да заминат по Веждюво усмотрение, тъкмо тогава Негово Величество Животът реши да направи мил подарък на чалга-бизнесмена и да го избави от терзанията му. Защо и как – накрая ще кажа. А засега да се върнем в НДЧ и да проследим накратко от десетина-двайсет страни що за подарък към Пайнера се вихреше на сцената на Живота.

 

От 1-вата страна, разбира се, е Ахмед Доган. Най-великият философ и политик на миналия и днешния век чете доклад на чалга-„мероприятието”, провеждащо се под агентурния псевдоним „Осма национална конференция на ДПС”. Делегатите от Делиормана и Момчилградско слушат за една твърде любопитна „опция на Свободата на политическото целеполагане, а паралелно с това – и активиране на предприемаческата дейност и легитимиране на мултикултурните реалности” в светлината на „Въглеродната икономика, базирана на фосилните горива”.

 

Делегатите слушат и разбират. Делегатите слушат и ръкопляскат на вожда си, демек на агента на Държавна сигурност, на провокатора, доносника, на един от най-видните ДС-мръсници на ДС-проклятието, наречено от ДС „преход”, на лицето с три лица (Ангелов, Сергей и Сава), предавало братята си заради самовлюбие, после за пари, после власт, после обръчи, после порции, а днес нямам представа срещу още какво.

 

Всичко тече според чалга-сценария, но Негово Величество Животът има други намерения. Затова от 2-рата страна се появява Октай Енимехмедов. Появява се на сцената с пистолет в ръка и прави разтърсващ „атентат” на живо пред камерите на телевизиите. „Атентатът” е неуспешен, но това не променя фактите, а те са, че момчето – според самото него си – е „български патриот”, че е „действало за доброто на държавата”, че е „честен човек, с висок морал и напълно самостоятелен в решенията си”.

 

Малко по-различна е картинката според някои аспекти на „биографията” му: условна присъда една година затвор от 2006 г.; 3 месеца в затвора в Бургас за хулиганство през 2009 г.; през 2010 г. административна глоба за притежание на наркотици от Кюстендил и София; през 2011 г. оказал съпротива на органите на властта при проверка. Всичко това според министъра на вътрешните работи, на когото всички ние вярваме безусловно поне когато цитира досиета.

 

Така или иначе младежът е повален на земята и е държан полуздраво от 3-тата страна – професионалистите от Националната служба за охрана. Според шефа им предстоят анализи на поведението им, преглед на видеозаписите и т.н., защото според него „така постъпват професионалистите”, когато се самооценяват, но спокойно можем да очакваме че генерал-майор Коджейков (или както се нарича сега този чин) скоро ще е генерал-лейтенант Коджейков (или както се нарича сега този чин), досущ като един друг виден професионалист – генерал-лейтенант Бойко Борисов, който оцени работата на НСО като „адекватна, макар и с някои пропуски”. Честито, генерал-лейтенант Коджейков!

 

И ето, влиза в ролята си и 4-тата страна. Това е колективна роля. Чичовците от Делиормана и Момчилградско хем ядосани заради „атентата”, хем ядосани, дето не можаха да чуят докрая за „философско-културологичната основа на европейския постмодернизъм”, почват да пребиват високоморалния хулиган, почват и не свършват, продължават, бият, бият, псуват, призовават се един други да бият и убиват, а някои вече посягат и към гащите на българския патриот наркопотребител. И не само посягат, обезгащяват!

 

Какво прави 5-ата страна през тия пет минути ли? 5-ата страна в лицето на един едър чичко от Европа гледа и немее, после се окопитва, става и прочувствено благодари Богу, че е запазил живота на доносника и предателя на своите братя, сиреч Догановия. Чичото от Европа няма как да знае, че по тукашните земи трябва да се благодари на ДС и на още комуто трябва, че Доган все още е жив.

 

Време е да се намеси словесно и 6-ата страна. Пред микрофона застава Лютви Местан, новата-стара ДПС-звезда, и патетично заявява, че „цяла България” е станала свидетел на „най-уродливата изява на политиката на омразата”. И така нататък. Естествено ДПС никога не е принадлежало към „политиката на омразата”, тъкмо напротив според новия бъдещ вожд. И така нататък, докато по-късно доразвие тезата си, че това било „опит за убийство, при това ритуално, показно символно убийство”. Да не му се начудиш на уравновесения Местан какъв драматичен артистичен регистър притежавал – чак до мецосопрано с лек привкус на алт!

 

От 7-а страна, обажда се президентът с декларация по повод чалгата в НДЧ. И тук е редно да отбележим две поредни чудеса. Първото е, че в няколкото изречения г-н Плевнелиев и екипът му не са направили нито един гаф. Второто чудо – виж по-долния абзац.

 

От 8-а страна, всеки непосветен в събитията читател отдавна чака да научи какво е сторил пред камерите премиерът на нашата родна Република Чалгария. Какво е рекъл, какви съображения е благоволил да сподели. Не, не, нищо! Цялата събота г-н премиерът го няма никакъв нито пред камерите, нито даже по джиесема. Да отбележим, че чудото е наистина голямо чудо: 19-и януари 2013 е първият ден в най-новата ни история без Бойко Борисов. Да бе! Не че г-н Борисов не си го навакса на 20-и януари…

 

От 9-ата страна застана обаче Цветан Цветанов. В характерния си ясен, логичен и стегнат изказ той допринесе за изясняване на спецификата на „мероприятието”, като впоследствие включи – както обикновено – много морал, много мъдрост, много спокойствие. Ще се въздържа от цитиране, понеже всеки българин може да цитира Цветанов, без опасност да сбърка.

 

10-ата страна на сцената зае по право и по заслуги главпрокурорът Цацаров. От него ще запомним, че чалгата в събота била „акт на личностна самоизява на една доста сложно конструирана личност”. Мили Боже, какъв комплимент за г-н „атентатора”! Цацаров сякаш говори за самия себе си. Несъмнено „сложно конструираните личности” се разбират една друга.

 

От 11-а страна, разбира се, се изрепчи Волен Сидеров. За броени минути той сам си направи собствено разследване и заключи, че всичко е инсценировка на самия Доган. Рече го пред камерите, отсече го и хукна да сподели с Деница Гаджева (дано не бъркам името) колко е гениален и далновиден.

 

От 12-а страна, съвсем логично, потърсиха Касим Дал да не би пък…. Йок! Той веднага се разграничава и от „атентата”, и от момчето със „сложно конструираната личност”, и от всички заподозрени, и най-вече от самия себе си през последните 20 и кусур години.

 

От 13-ата (не е нарочно!) страна дълбокомислено завъздиша Сергей Станишев.

„Политическо покушение” нарече чалгата вождът на ПЕС и закърши ръце заради „омразата, противопоставянето, демонизирането на опонента” – все лоши неща, присъщи на всички партии и политици в Чалгария, като изключим Чалгарската социалистическа партия и лично Дмитриевич. 

 

От 14-ата страна се насъбраха всякакви чалгаджии, оглавяващи разни чалга-политформации. Посипаха се „коментари” и най-вече „анализи”, тоест дежурните словоблудия, но това не е интересно.

 

От 15-ата страна Турция изрази сдържано съпричастие.

 

От 16-ата страна Европа и светът информираха предимно визуално, понеже визията почти не се нуждае от думи.

 

Доста още страни имаше и има чалга-позорището, ама стига съм ги изброявал.

 

Ето сега и аз да споделя две съображения и се връщам на Митко Пайнера, не съм го забравил.

 

Първото: както вървим, неминуемо след години вместо избори по тия земи ще има бой. В смисъл – тупаник. Който набие всички, печели абсолютно мнозинство. Просто и справедливо. При това демократично. Та си мислех, че две банди, наследници на една друга шайка – майсторица в боя и най-вече побоя, ще се конкурират: БСП и ГЕРБ. Сбърках. ДПС, третото от многото още „палавници” на мамата побойница, показа, че не бива да подценяваме пехливанските традиции дори и в „следводородната” епоха.

 

Второто съображение: Ахмед Доган, Сава и пр. – доносникът и предателят на своите братя, трябва да бъде избран на следващото чалга-сборище не за пожизнен, а и за следжизнен председател на ДПС. Защото кратък е животът човешки, за да ти стигне да се бориш за права и свободи по тия земи нашите, чалгаджийските.

 

Та за Митко Пайнера. Честит късметлия е Митко. Край на двоумението, край на терзанията! За връщане на парите не може да става и дума! Мултакът Вежди ще пие студена вода! След съботния подарък, който му бе направен в НДЧ, пред Пайнера има само един път, за да защити бизнеса си от конкуренцията на политическата пасмина. Всичките европейски милиони на ония чичовци, дето благодарят Богу за Доган, следва да бъдат вложени не за камери и оборудване, не за нови студиа и телевизии, а за нова партия. Пайнера трябва да създаде политически конкурентноспособен продукт, боеви продукт, който да съсипе и отвее днешните партии. Само така хората на бъдещето по тия земи нашите, чалгаджийските, ще продължат да се радват и на музикалната чалга, и  на политическата. И все ще е Миткова, наша, родна.

 

Не ме ли послуша Пайнера, политиците скоро ще го фалират. Те ще го съсипят и отвеят. Не заради друго – просто са по-талантливи и от Ивана, и от Драгана, и даже от Петкана.

Апропо, дори име съм измислил на партията. Не е нещо кой знае колко оригинално, но поне като абревиатура пълни ухото: БЧПЕРЧ. Да се чете БеЧеПЕРЧ.

 

Къде сме ние? Кои ние? А, ние… Е, ние сме пак там, където бяхме и преди чалга-съботата. Най-отзад на абсолютно всички европейски топове и класации, като изключим чалгаджийските. Точно там, където ни отсъждат да бъдем общонационалното ни безобразие и общонационалното ни безчестие да сме такива, каквито сме.