ПОСЛАНИЯТА НА СИМВОЛНИЯ АТЕНТАТОР

 

Първото послание е към публиката и гласи: „Аз не съм престъпник, не съм убиец”. Покушението, което извършвам е фиктивно, с халосни патрони. Аз искам нещо да ви кажа с него... А също така знаковото: „Карат ме да правя нещо, което не бих искал да направя”. Това е посланието на символния атентатор няколко дни преди атентата, изказано пред негов съсед. В допълнение в предсмъртното писмо на символния атентатор се изказва съжаление, че няма да успее да завърши висше образование и да зарадва родителите си. Посланието на предсмъртното писмо ни говори и друго: въпреки, че аз не искам, не се каня и няма да убия Доган, аз знам, че могат и сигурно ще ме убият. Ако не охранителите от НСО, то неговите фанатични съпартийци... Както за малко да стане – всички видяхме опита за саморазправа с него на „либералния башибозук” – мутроелита на „либералната” партия – дебеловрати кметове и общински съветници, от линча на които полицаите една спасиха арестувания Октай.

 

Второто послание на символния атентатор е ясно показано в неговата квартира: образцов ред, българското и европейското знаме и то гласи: аз съм български патриот, аз искам да служа на България, но не на каква да е България, а на Европейска България, в която има образцов ред, а не безсилни пред всесилните политико-икономически мутри политически и правоохранителни институции.

 

Третото послание е в желанието на символния атентатор буквално да повтори биографията на своята символно жертва, която е била и може би все още е негов идол – Ахмед Доган.

 

Меди Доганов е също така символен атентатор. Той почти буквално е син на комунистическите тайни служби, те са неговият истински баща, по собственото му признание. Те стават и нещо повече, те стават идол за младия идеалист Меди. Но те не са неговата рождена майка... И затова в един момент, когато философът Меди Доганов осъзнава, че агент „Сава” не служи на българския национален интерес, а на чужди интереси, настъпва разривът. Неговият баща и идол едновременно е организирал покушение срещу неговата рождена майка.

 

Меди е достатъчно умен за да разбере, че т.нар. „възродителен процес” е насочен не само срещу етноса, от който произхожда, а именно срещу българския национален интерес, на който той се е заклел вярно да служи. Затова се опитва първо да предупреди баща си за авантюрата, която се готви да извърши, а след това се превръща и в символен атентатор срещу своя идол, като се опълчва срещу него, създавайки нелегална етническа организация. Така Меди Доганов отива в затвора и се превръща в Ахмед Доган.

 

Но идва „голямата промяна”, която бащата на Меди Доганов умело манипулира зад кулисите. Следва прошката, взаимното признаване на вината и припознаването на незаконния син като водач на етническата партия, която да канализира желанието за мъст не само на жертвите на възродителния процес, но на целия български народ. В това и Ахмед Доган вижда като главна своя задача, която ясно свързва с националния интерес, на който се е заклел да служи.

 

Политикът Ахмед Доган в продължение на 23 години блестящо се справя с тази задача и става идол за мнозина. Но не само с тази. Той става едно от лицата на прехода, в който зад кулисите на демокрацията се извърши преразпределение на националното богатство в полза не на „общото благо”, а на преобразилата се комунистическа номенклатура в нова посткомунистическа олигархия. Ахмед Доган става символ на сенчестата страна на прехода, заедно с дейци на бившата тоталитарна партия и нейните тайни служби, които продължават да обслужват същите имперски интереси и амбиции, както и преди. Това днешният Доган няма да го признае като своя отговорност и вина, но това ще го осъзнае неговият духовен син Октай Енимехмедов.

 

Октай Енимехмедов се опитва да повтори биографията на своя идол. Той е достатъчно умен, почти колкото, а може би повече от Ахмед Доган. Но демократичните ни служби по една или друга причина отказват да го приемат за свой син. Може би заради криминално минало (каквото между другото има и Доган като лидер организация, която организира и терористични актове като отговор на насилствения „възродителен процес”) А може би защото е прекалено умен. И може би прекалено честен...

 

Затова избира този път – сам да докаже на демократичните служби, че е готов да служи на България до смърт – така, както се бе заклел да служи преди 40 години неговият идол...

 

Но  как да се докаже? В службите не го искат, но някои хора му намекват, че трябва да се докаже като направи нещо „в името на България”. Нещо смъртоносно опасно, но доказващо неговата преданост.

 

И той избира символния атентат. Забележете с какво е пълен единствения „боен” патрон – черен пипер на прах за прогонване на кучета.

 

В закърмените с духа на Сталин (още от времето на „показните съдебни процеси” от 30-те години в СССР) тайни служби в Русия и в България (които са просто филиал на руските служби - това го твърди не кой да е, а самият изпаднал в немилост от „съветските другари” Тодор Живков) се знае, че „враговете на народа” се определят най-често като „бесни кучета”.

 

Ако за демократите „либералът” Доган е „проклятие на българския преход”, то за някои хора от бившите комунистически служби той е именно „куче”, ако не бясно, то твърде опасно, защото вече е изиграл своята роля и трябва да бъде допълнително подтикнат да си ходи.  

 

Само че Октай е изглежда прекалено умен и прекалено запознат с депесарското задкулисие. Щом знае, за разлика от българските патриоти-идиоти, че е пълна глупост да се твърди, че Доган е турски шпионин. Пред следствието Октай съобщава, че с дейността си Доган служи на друга държава – на същата държава, на която е служил неговият „роден” баща...

 

И затова, че е предал българският национален интерес, той трябва да бъде уплашен и прогонен като куче...

 

И точно това доказва символният атентатор. Макар обслужващият антибългарски интереси „либерален башибозук” да се опитва да докаже недоказуемото – че това не е символен атентат, а опит за фактическо убийство – каквото всъщност самите „либерални” талибани организираха срещу „атентатора”.

 

Разбира се, може да има всякакви други интерпретации на случилото се. Но тази ми се струва най-достоверната.