СЛУЧАЯТ СЪС СЪВЕТСКАТА ЯДРЕНА ПОДВОДНИЦА «К-27»

Николай Флоров

Това, драги читателю, е случай, за който никой в България не е чул през всичките години на комунизма.

Това става през 1968 година, тоест в най-напрегнатите години на Студената война, когато една съветска ядрена подводница е потопена нарочно от властите. Днес репортерката на ВВС за Русия Ярослава Кирюхина пише репортаж по тоя случай, тъй като руските власти днес, след толкова години, се оглеждат да разберат дали могат да вдигнат безопасно подводницата, за да махнат опасните реактори. Тя е записала думите на един от моряците, Вячеслав Мазуренко, тогава 22-годишен.

«Излязохме на петдневно пробно плаване, преди да тръгнем на 70-дневна обиколка на земята без излизане на повърхността. Плаването също трябваше да събира информация за НАТО и други наши врагове, а реакторите на подводницата бяха от нов тип и експериментални.

Изведнъж видяхме моряци от съседния отдел да бягат от там. Ние имахме радиационен детектор, но не беше включен. Когато го включихме, стрелката подскочи и едва не проби детектора на другия край – толкова голяма беше радиацията. Не всички в този момент разбраха какво е станало – в края на краищата радиоактивният газ няма цвят и мирис. Два часа по-късно обаче някои от моряците трябваше да бъдат изнесени на ръце – те не можеха да вървят. Ние мислехме, че е от преумора, тъй като някои от тях не бяха спали три дни.

Тръгнахме спешно обратно към базата на полуостров Кола, което ни отне пет часа. Когато приближавахме, всички на брега се разбягаха, тъй като бреговите радиационни сирени виеха до спукване. Командирът на подводницата беше веднага откаран с кола, но моряците трябваше да вървят два километра до казармите. Няколко души бяха оставени под заповед на вахта.

Целият екипаж от 144 души беше заразен – девет души починаха скоро след случая, а други боледуваха с години преди да умрат. На нас ни казваха, че съветските подводници са най-добрите в света и че по това се отличаваха от подводниците на империалистите. Никита Хрушчов тогава каза: «Ние ще ви догоним и ще ви погребем!» И така, тогава СССР се пълнеше с подводници, без значение какъв беше рискът за хората.

Моряците тогава минаваха за елит и затова ни даваха лимони и портокали – неща, които никой съветски гражданин не можеше и да сънува. Комисията, която дойде да разследва случая, се страхуваше дори да приближи подводницата, та се наложи капитанът да седне на един от реакторите, за да им докаже, че всичко е нормално.»

Мазуренко казва още, че той е бил между само десетината късметлии, които са били изпратени в болница в Ленинград. Останалите са чакали решение от самата КПСС в Москва.

«На моряците от редица военни части беше заповядано да дават кръв и костен мозък, без да знаят нищо за случая. Тайната беше пазена за повече от три десетилетия. Офицерите от К-27 бяха предупредени да нямат деца за пет години и да минават на редовни прегледи, но нищо такова не чухме за обикновените моряци. Много от тях бяха обявени за здрави, въпреки болестите, от които страдаха. Едва след 25 години получихме удостоверение, в което се казваше следното: «Участвал в ядрен инцидент на подводница. Изложен на радиация»!

През 1981 година подводница К-27, тоест 13 години след случая, е била потопена на 33 метра в Кара Море – много по-малка дълбочина, отколкото се изисква по международните закони.

От 144 души екипаж само 56 са все още живи. Повечето са физически увредени, но още не знаят нивото на радиация, на което са били изложени.

---------------------------------------------------------

Спомнете си, читателю, че по времето на друг случай, този в Чернобил, българската комунистическа твар се опита по същия начин да замаже влиянието на радиацията и дори беше организиран пробег на мира, който минаваше през силно заразените райони!