Изключително неприятно усещане

"Изключително неприятен случай."
Вътрешният министър Цветан Цветанов, 29 януари, Брюксел  

Повече от изключително даже - министърът на вътрешните работи е пределно искрен, както се очакваше, коментирайки стрелбата срещу Златомир Иванов Баретата, дефиниран в същото изявление  като "една от емблематичните фигури на организираната престъпност" и дори още по-сериозно: "човек, с когото много хора са се съобразявали, и човек, който е в състояние да оказва сериозен рекет, изнудване и, разбира се, да участва в наркоразпределението на пазара в България". 

Много лошо съвпадение

Точно в деня, в който в Брюксел министър Цветан Цветанов, министърът на правосъдието Диана Ковачева и главният прокурор Сотир Цацаров уверяват главния секретар на Европейската комисия Катрин Дей как добре вървят работите, за които те отговарят, вместо да разкажат на журналистите колко убедителни са били в обясненията си за реформираното правосъдие и вътрешния ред, изведнъж  - стоп, машини! Наложи се да говорят за стрелба по знаково лице от организираната престъпност. Чието име шества в печата вече 20 години като тартор от подземния свят. Да бъде открита стрелба по такава "емблематична фигура" (по министъра) в 9.30 часа сутринта на стъпалата на главния (наричан още параден) вход на Съдебната палата, докато отива да се изправи пред съда...
 
Както се очакваше, вътрешният министър даде на случая най-близкия до ума на МВР коментар при всяка стрелба срещу криминално проявен, обвиняем, подсъдим или осъден - че "ако той беше с постоянна мярка "задържане под стража", нямаше да се стигне до този фатален инцидент днес". Думите му този път отекнаха като повторение на казаното малко по-рано от премиера Бойко Борисов, но когото пък се наложи да се обяснява за показната стрелба пред посланици и представители на бизнеса (на официален обяд на Българо-американската търговска камара на метри от местопрестъплението). Според министър-председателя направо било "здравословно" осъдените на първа инстанция да стоят в ареста и по повод покушението срещу Баретата обясни още, че това било

"лесно място за стрелба" 

Стрелбата на това място обаче - на входа на Съдебната палата, изважда инцидента от поредицата саморазправи сред подземния свят и го превръща в метафора на българския метод за справяне с организираната престъпност от самата нея. 

Но е още по-знакова вчерашната стрелба и по една друга причина. Изстрелите проехтяха само пет дни след като управляващите успяха да убедят Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) да отпаднат от тъй наречения постмониторингов диалог с България три от подопечните на МВР сектори - именно организираната престъпност, корупцията и положението на малцинствата. (За наблюдение останаха Изборният кодекс, свободата на медиите и съдебната реформа.)

Четири куршума на входа на Съдебната палата обезсилиха аргументите за отпадането на постмониторинга. "Франс прес" и "Ройтерс" отбелязаха атентата, напомняйки за че "тази страна 20 години е разяждана от организирана престъпност и корупция". А Би Би Си коментира: "Откритата гангстерска война, обхванала страната през 90-те години на миналия век, намаля, откакто тя се присъедини към ЕС. Днешният инцидент се възприема като знак, че най-бедната държава - член на съюза, продължава да е измъчвана от организираната престъпност..."

"Съзнание за пълна безнаказаност"

Главният прокурор Цацаров беше не само по-точен от Цветанов: "Случилото се е възможно най-бруталното посегателство - не с оглед на фигурата, а на мястото, което показва съзнание за пълна безнаказаност." Коментарът му е направо безпощаден, въпросът е към кого.

Днешната стрелба по подсъдим от организирана престъпна група не е първа (тя е и втора случила се и на бул. "Витоша", където метри по нагоре в края на октомври 2004 г. в късния следобед пак почти сред минувачите беше убит Дмитрий Минев-Димата Руснака). На 25 март 2012 г. беше застрелян пред дома му Кирил Кирилов-Шкафа - подсъдим от друга организирана престъпна група - за отвличанията ("Наглите"), и то само седмица преди произнасянето на съда. А три години по-рано в навечерието на полицейска акция срещу организирана група за наркотрафик бяха ликвидирани участници в групата - вероятно за да не проговорят.

След подобни случаи започваме да се питаме имат ли полицейските служби представа какво става в организирания ъндърграунд. Защото, както и да анализираме тези случаи и потъналите им в задънена улица разследвания, излиза, че полицията  нито може да предотвратява, нито да разкрива престъпления на организираната престъпност. Или разкрива само тогава, когато се намери извършител, който да проговори срещу опрощение на собственото му участие, както стана по делото "Наглите" (в преобладаващата част от процеса).

И въпросите след втрещяващата сутрешна стрелба на бул. "Витоша" се увеличават - има ли полицията агентура в подземния свят или не знае да работи с агентура...Какво правят специализираните й за тази цел отдели, да не са забравили азбуката на криминалистиката, без която престъпления не могат да се разкриват... Или просто

определени престъпления не трябва да бъдат разкривани

- вече изпитваме неудобство непрекъснато да припомняме, че знаковите убийства на прехода остават неразкрити (включително и тези в мандата на Борисов като главен секретар и на Цветанов като вътрешен министър - бел.ред.). 

"Разговаряме с хора, които имат възлова функция в т.нар. ъндърграунд, сякаш за да опровергае логичните ми разсъждения коментира снощи пред БНТ заместник-директорът на столичната полиция Ивайло Спиридонов. И обяснява: "Причина за нападението може да са също икономически интереси или пък поръчката да идва от друго лице от ъндърграунда, което има интерес от отстраняването на Баретата. А и също да не забравяме и версията, че с въпросния опит за разстрел се цели да има голям обществен отзвук и да бъде показен." Последната, разбира се, е особено удобна за властта, че някой иска да саботира успехите й в борбата с организираната престъпност. 

Но предотвратява ли и разкрива ли полицията "другата" престъпност, неорганизираната или конвенционална, според класификацията на МВР. Само за няколко дни се наслушахме на новини за неорганизиран бандитизъм (няколко примера): 

- грабеж в заложна къща в София (28 януари)
- обрани 5 магазина в Монтанско (26 януари)
- въоръжен обир на автомобил инкасо в София (25 януари)
- обир на банка в центъра на Бургас (23 януари)
- обир на тотопункт в Пловдив (17 януари)
- изтръгват банкомат с 34 хил. лв. в столицата (4 януари)...

Дали полицията ще залови извършителите? Опитва ли се? Или поне да предостави статистика - колко обира на трезори и обменни бюра, за които шумно писаха медиите, са разкрити досега? За обраните къщи по селата и битите (и убивани) старци няма да издребняваме. За нападението над магазинчета и междуселски бензиностанции, в които нахлуват непълнолетни без криминални досиета, нахлупили по един чорап на главите си  - по-често с пистолети играчки, слава богу... По пътищата на България, по които отдавна не минава и една патрулка...

Всичко това е възможно, защото

престъпленията просто почти не се разкриват

А неразкриването най-силно поощрява престъпността. Некачествените доказателства - също. Бавното правосъдие - и то.

Големият въпрос е елементарен: Наистина ли държавата чрез своите полицейски служби не може да се справи (никога няма да пропуснем да отбелязваме, че в тях работят и истински професионалисти)?!

Или прословутата политическа воля, за която властта от години уверява Брюксел, че я има, всъщност я няма... И дали всичко това не става възможно защото цялата енергия (на волята) отива за уверяване на Брюксел колко сме добри, за пропаганда на успехите тук и за  посочване на виновниците за неуспехите...

Изключително неприятно усещане.