Станишев на сайта на Хизбула? Там му е мястото!

БСП има законно основание за гордост. Снимката на нейния лидер – и лидер на европейските социалисти – цъфна върху официалния сайт на ливанската терористична групировка Хизбула.

Тази групировка, отговорна за множество атентати и отнемането на хиляди човешки животи в необявената партизанска война срещу Израел, се разсипва от хвалби по повод поведението на Сергей Станишев. Придружаващата снимката му публикация поставя специален акцент върху неговата позиция, изразена пред Консултативния съвет за национална сигурност, според която “правителството е избрало политически подход, който единствено повтаря интерпретацията, изказана от Израел в деня след нападението, когато разследването още не беше започнало”.

Уводът към материала пък визира друго негово изказване: „Лидерът на опозиционната БСП Сергей Станишев подчерта, че намесването от българското правителство на Хизбула в нападението в Бургас е слабо обосновано и заплашва националната сигурност”. В заглавието тази позиция е обобщена и съотнесена към цялата българска опозиция: “Българската опозиция отхвърля обвиненията срещу Хизбула за взривяването на автобуса: Управляващите следват Израел.”

Не е малка работа да те похвали Хизбула. Това е все едно ИРА да похвали Дейвид Камерън, или пък някое неонацистко движение – Ангела Меркел. При това похвалата, както и самата позиция на българския социалистически лидер едва ли могат да бъдат упрекната в липса на идеологическа последователност. Той е издънка на родната комунистическа номенклатура, отгледана под зоркия поглед на съветските тайни служби – за ливанската групировка може да се каже същото.

Широко известен факт е, че Хизбула е плод на усилията, хвърлени от ГРУ и КГБ в Близкия Изток – и един от най-надеждните техни инструменти там. Никак не е случайно впрочем, че днес Хизбула подкрепа кървавия режим на Асад в Сирия, финансирана е от Иран и се стреми да наложи революция от ирански тип в целия регион. Ракетните установки, с които групировката обстрелва Израел, са “Катюши”, танкивете на Хизбула са руски танкове, автоматите, с които техните главорези убиват, са Калашници. С две думи казано: браво, Сергей Дмитриевич!

Върхът на сладоледа обаче е другаде. След като световните медии показаха как бившият български премиер се кипри на сайта на Хизбула, сниман под конгресния надпис “БСП” – и се юрнаха да искат интервюта, последваха и предвидимите политически реакции. Жозеф Дол, председател на групата на ЕНП в европарламента, заяви недвусмислено загрижеността си от факта, че Станишев е “заел страната на "Хизбула”, както може да се прочете на официалната страница на организацията. В отговор лидерът на европейските социалисти подскочи като ужилен – и реагира по чисто балкански маниер, като нарече думите на Дол “жалка постъпка” – и поиска пълно и незабавно извинение.

Това вече звучи съвсем в стила на Илф и Петров – и техния герой от “Златния телец” – Паниковски. “Вие сте жалък, нищожен човек!” – този негов рефрен принадлежи към пантеона на незабравимите лафове от тази книга. Та и Сергей Дмитриевич така – като Паниковски.

В същата книга Шура Балаганов се появява с вика: “Бият Паниковски!” Бият ли вече Сергей Дмитриевич? Още не. Но ще започнат.

Той, горкият, изобщо не може да си представи каква “чест” е да се появиш на сайта на Хизбула в очите на цивилизования свят. Поради което продължава да вижда себе си като бъдещ министър-председател. Споменатата снимка обаче е огромна черна точка към многото други в неговата биография – и му гарантира най-малкото пълно пренебрежение и изолация както от американска, така и от европейска страна. Тази черна точка впрочем ще бъде вписана и в архивите на Мосад, и в архивите на Ми-6, и в други разни архиви.

Естествено, ще има и червена точка. Вписана в други едни архиви – тези на “Лубянка”. Но сега не говорим за тях. Говорим за цивилизования свят – към който и България принадлежи.

Този цивилизован свят поздрави България за изразената позиция. Позицията на Сергей Станишев не срещна ничии адмирации – освен тези на Хизбула.

Мнозина могат да предположат, че той се е водел от националните ни интереси. Че е отказал да приеме оповестяването на най-вероятните виновници за атентата, тъй като това би застрашило сигурността на българските граждани.

Съжалявам, че трябва да го кажа – тази логика не е достойната за един държавник. Тя предполага презумпцията: да се снишим, да не дразним Хизбула. Да се нагодим към нейните интереси, а не към интересите на нормалния свят – та да не дойдат да гръмнат още някой автобус на наша територия. Ние вече сме на мушката на терористичните групировки - и никакво снишаване няма да ни помогне. Освен ако не вземем дя се солидаризираме с Хизбула. И ако не помогнем по този начин на групировката да съхрани легалния си статус, който позволява на хиляди нейни членове да живеят в европейските страни като емигранти – и да ги заселват с дремещи терористични клетки.

Става дума за хора, с които не може и не бива да се преговаря. За които кървавият режим на Асад си е в реда на нещата – и смъртта на невинни хора някъде далеч по света – също. Става дума за абсолютното зло, от което никой не може да се скрие никъде – срещу което можеш само да се възправиш.

Това е достойната, честната позиция, която си струва да бъде отстоявана – с всички рискове, които може да донесе. Тя обаче не важи за тези, които са чужди на нравствените критерии, които предполагат нетърпимост към злото. А случаят – уви – май е такъв. И поради това бихме могли да кажем, че снимката на Сергей Станишев си е намерила мястото – там, на сайта на Хизбула.