Демокрацията е и начин на общуване между хората

Неотдавна, изданието „Бивол”, което публикува материали относно миналото на премиера Бойко Борисов, стана обект на небезобидна атака от страна на БНБ.

 Атаката бе предизвикана от публикация (чрез „Уикиликс”) на поверителен доклад на американския посланик в София Джон Байърли, определил четири български банки като „гнили ябълки”.

 Опитът на високопоставени служители в БНБ да изпращат „покани – призовки” с очевидно прозрачната цел да принуждават български медии да се откажат от конституционното си право на свободно разпространяване на информация, бе разобличен като противозаконен опит за сплашване на журналисти в статията Четири "гнили ябълки" на път да загният и БНБ, публикувана на 19 октомври 2012 година.

 Като един от авторите на тази статия, трябва да призная, че българските издания, на които я изпратих, не посмяха да я публикуват.  

Единствената медия, която незабавно и без уговорки я публикува, беше сайтът „Свободата” на Едвин Сугарев.

 Това би трябвало да говори много на колегите от Биволъ, които безспорно вършат ценна работа с разследващата си журналистика – че в труден момент единствената медия, която не се поколеба да застане до тях, бе „Свободата” на Едвин Сугарев.

 Но каква беше моята изненада, когато след едно участие на Едвин Сугарев в телевизионно предаване на БТВ, където той разсъждава кой би могъл да има достъп до т.нар. досие „Буда”, отнасящо се до днешния министър-председател и без ни най-малко да напада Биволъ, колегата Атанас Чобанов кой знае защо се засегна и постави ултиматум , че не можел повече да членува в едно и също гражданско сдружение с Едвин Сугарев.

 Да оставим настрани абсурда що за асоциация за свободно слово е гражданско сдружение, в което се поставят ултиматуми заради открито изразено мнение, различаващо се от това на други нейни членове???

 Във финала на споменатата по-горе статия, писана в съавторство с г-н Иван Иванов, Швеция, напомняме, че ако има недоволни от дадена публикация, има възприето цивилизовано средство – право на публикуване на отговор от страна на недоволните в съответното издание. 

Сега искам да попитам колегата, съмишленика и приятеля Атанас Чобанов, който тогава бе един от обектите на атаката на БНБ, както и съмишленика Петър Пенчев от сдружение „Анна Политковская” защо – ако не са съгласни с анализа на Едвин Сугарев относно неотдавна публикуваните на сайта Биволъ документи от досието „Буда”, вместо да реагират с абсурдни и непремерени реакции срещу автора на анализа, не се възползват от правото си на отговор и не проведат дебат и открита аргументирана полемика?

 А вместо това бързат да заклеймяват опонента си и да отправят – включително и по електронната поща, както и във Фейсбук, недостойни и клеветнически подмятания, че Едвин Сугарев се бил „включил” "в хора на ченгетата и продажните журналисти" ?

Който не е съгласен с нас, ни е „враг”?

        Демокрацията не е само начин на управление на държавата, но и начин на общуване между хората и отказ от характерното за тоталитарните режими мислене: „който не съгласен с нас, е наш враг”.

 23 години след рухването на комунизма в България обаче все още липсва култура на водене на спор, умение да се вслушваш в чуждата гледна точка, колкото и да не ти харесва, да вникнеш в аргументите на опонента и да ги посрещнеш с разумни контрааргументи по същество.

 И човек се пита: ами тогава рухнал ли е всъщност този комунизъм или си седи непокътнат в главите ни?

 Крайни емоции от едната страна обикновено предизвикват подобни и от другата и се губи същността на спора, който може да е полезен за обществото.

 Лични нападки, ултиматуми, лепене на етикети, причисляване към категорията „враг”, ”продажник”, „пораженец” – това не е реакция на демократи.

Когато човек не е съгласен с даден анализ, дискутира открито и по същество, а не каля опонента си.

 Мисля че е крайно време да надскочим някои нашенски нрави и да демонстрираме, че се водим от чувството си за отговорност пред обществото, а не от засегнатото си самолюбие.

 Едвин Сугарев – човекът, който има смелостта сам да се изправи срещу бившия главен прокурор Филчев, когато всички в България – и то с основание, се страхуваха, няма нужда от моята защита.

 Едва ли има друг човек в България, който да заслужава повече от Едвин Сугарев уважение за последователната си безкомпромисна и честна позиция на истински, а не псевдоинтелектуалец.

Едвин никога не си е правил сметка дали неговото мнение ще се хареса на този или онзи, а се води от принципа да казва открито и без усукване какво мисли по важни обществени проблеми. Да се обвинява точно този човек, че се бил включил в нечий хор, особено пък „в хора на ченгетата и продажните журналисти” е не само клевета, а и бездънна глупост. Всеки, който е гледал предаването, ще види контраста между празните многословни приказки на останалите участници и Сугарев. Разлика от земята до небето.

 Истината е, че и колегите от Биволъ рискуват много и вършат изключително ценна работа с разследващата си журналистика, но такива пресилени реакции, особено срещу колеги и съмишленици, хвърлят сянка върху действително полезната им  дейност.

Да се изпокараме, вместо да се изслушваме?

 В България, която не може да се похвали с излишък на качествени журналисти, е изключително деструктивно вместо да се води полемика, да се проявява мнителност към опонента и той да бъде демонизиран.

 Сега, когато още не са заглъхнали караниците между съмишлениците (тоест, между противниците на руска ядрена електроцентрала у нас) по повод неотдавнашния референдум, петата колона на Русия у нас, може да потрива доволно ръце.

 Да напомням ли, че преди споменатия референдум Петър Пенчев призова към отказ от правото на глас като ... проява на доблестна гражданска позиция, защото той и други като него, си правеха сметката без кръчмар, че щели да гласуват под 20 % от гласоподавателите.

 Многократно питах: откъде могат предварително да знаят, че ще гласуват под 20%? На боб ли им гледаха, на кафе ли ?

 И дори да беше така, то – при негласуване, положението си оставаше непроменено – тоест, управляващите да имат пълно право да подпишат договор с Русия за каквато си искат поръчка. Вместо да се гласува с НЕ, че властимащите да нямат никакво оправдание, че „народът така искал”.

 Въпреки откритото ми несъгласие с „тактиката на негласуване”, обаче, не съм си и помисляла да демонизирам Петър Пенчев и да го соча било за марионетка на БСП или ГЕРБ, било за „враг”, а само твърдях и продължавам да твърдя, че да оставиш друг да решава вместо теб НЕ е гражданска позиция.

Що се отнася до спора дали ГЕРБ или БСП са по-опасни, това е отделна тема, по която всеки има право на своето аргументирано мнение.

 Не се съмнявам, че Атанас Чобанов ще разбере защо съм загрижена, както и че въпреки избухливия си характер, не му липсва спортсменство и джентълменство, за да намери подходящ изход от досадната ситуация. Още повече, че през годините с него неведнъж сме коментирали резултата от караниците между лидерите на СДС и ДСБ. Е, къде са сега? Точно, когато трябват на България! Ах, да... Иван Костов и Надежда Нейнски щели да създават .... „Единство”. Само, дето позакъсняха с има-няма десетина години...

 Но това, което човек сам може да си причини, не е по силите и на най-големия му враг.