За подарената и завоюваната свобода

Чета забележителния руски поет и публицист Лев Рубинщейн.

И го заварвам да разсъждава за крепостничеството и неговото отражение до днес върху руската народопсихология:

Свободата, която ти ДАВАТ, а не си я ВЗЕМЕШ, изобщо не е никаквасвобода. Тя е нещо като условно-предсрочното освобождаване. Онова, което ти ДАВАТ, много лесно и ти отнемат. И веднага ми идва наум Антон Павлович Чехов и любимото, страховито място от повестта “Каштанка”, която кой знае защо понякога у нас се смята за детско четиво:

«Особенно мъчителен бе следният фокус: Федюшка връзваше на конец парченце месо и го даваше на Каштанка, а после, след като кученцето го поглъщаше, той с гръмогласен смях изтегляше месото обратно от стомаха му.  Колкото по-ярък бе споменът, толкова по-силно и жалостиво скимтеше Каштанка…”

Има една страна, в която въпреки очевидната руска тирания, руските ламтежи и злодейства спрямо нея самата и нейните съкровени права, от векове бълнуват някаква освободителна роля на същата Русия.

До ден днешен й се покланят до земи и й се кълнат във вярност.

Е, бива ли тогава горната страшна алегория на Лев Рубинщайн да не отнесем и за тази нещастна страна на розите и мутрите…?