Какво става в държавата, или управлението "ако мине"

Едва ли някой вече би могъл да каже какво става в държавата България. Нека направим все пак уговорката, че държава стана условно понятие в последно време, тъй като (друга) такава "държава" няма.

       Да кажем също, че от самото си начало управлението на ГЕРБ е съпътствано от скандали – къде режисирани или предизвикани от самите управляващи, къде спонтанни. Но от началото на тази година – празно няма.

      Те не само се застъпват, припокриват и натрупват едни върху друг, но и се преплитат, така че в един момент нормалният човек просто губи ориентация, отказва да се опитва да проумее случващото се, махва с ръка и се вглъбява в сивото си мизерно ежедневие. И по стар навик казва: "Абе, остави ги, да правят каквото щат!" И може би точно в това е проблемът – че властимащите не трябва да бъдат оставяни да правят каквото си искат, но за съжаление, повече от 20 години бяха.

       Сещам се един стар виц за една сервитьорка в кръчма, която, като изготвяла сметката на клиента, винаги вписвала и артикул "ако мине – 3 лв". По-често минавало, защото клиентите били подпийнали. Но ако случайно някой се загледал и питал какво е това, тя просто го задрасквала и казвала: "Е, не мина..." Та искам да кажа, че през последните малко повече от две десетилетия нас ни управляват на принципа "ако мине". И минаваше.

        В мандата на ГЕРБ похватът "ако мине" стана любим и водещ – зад гърба на обществото в полза на определени хора, които явно се изживяват като първа ръка или елит за сметка на всички останали. Пробваха, но не мина поправка в закона за наркотичните вещества, поправка в закона за лова, за горите, за ГМО, за шистовия газ и т. н. Не мина благодарение на посъбудилото се вече младо поколение на България, което започва да си задава въпроса защо трябва да емигрира от собствената си страна и да търси реализация и по-добър живот в чужбина, вместо да работи и ражда децата си в родината?

       Арогантността и цинизмът, с които това управление пробва дали ще "мине", изчерпаха търпението на хората и ги събудиха за граждански протести. Началото бе дадено на Орлов мост (случайно или не от там тръгна възходът на някогашния СДС ). И събудените граждани започнаха да следят

        под лупа действията на властта

        Както и трябва да бъде.

        Лошото е, че докато обществото се занимава с един скандал, предизвикан от някое "ако мине", управляващите се опитват да прокарат друг такъв "артикул" и вероятно някои неща минават. Но това ще го разберем по-късно. Докато се вихреше "Дюнигейт" и се занимавахме с инспирираните протести в Банско, и проблемите със ски сезона на Витоша, се опитаха да застроят Иракли и на дневен ред пак излезе "Корал". Очевидно бързат, няма време, идат избори, а над така лелеяния втори мандат на ГЕРБ се трупат все повече облаци.

       Паралелно със скандалите за унищожаването на природата по Черноморието и планините, вървеше и разправията за референдума. Т. нар. кампания за разясняване се изроди в безочливо надлъгване с някакви цифри и прехвърляне на вини, от което хората не само още повече се объркаха, но и загубиха желание да участват в каквото и да било.

       Гладните работници от ВМЗ-Сопот не издържаха повече на мизерията и безпаричието, и излязоха на стачка. Която осветли за пореден път безхаберието и некадърността на тези, които трябва да управляват държавата и държавните предприятия. И не само това – но и социалната им нечувствителност към съдбите на хората, както и моралната закърнялост на най-високо ниво. И най-странното е, че когато и този скандал се разрастна, изведнъж от някъде изскочиха 4 млн. лв. за заплатите на работниците. Обяснението беше, че са от платена поръчка по сделка. И как така бяха платени в най-критичния момент? Дали не са били платени по-рано, пък някой да си е мислел, че може тихомълком да ги прилапа в бюджета примерно за неотложни пиарски акции на правителството? Пък работниците ще се оправят все някак, както и до сега...Ама, не мина...Защото те бяха твърди и неотстъпчиви, тъй като бяха притиснати вече до стената. Да не говорим за

       поредния безочлив пиар

       който си направи премиерът на гърба на работниците и изстраданите им заслужени заплати.

       Не минаха поне засега и безобразията, които управляващото мнозинство в парламента поиска да заложи в Изборния кодекс. Не минаха, защото опозицията също се събуди предизборно и започна да си върши работата. А на помощ бяха повикани и посланиците на европейските страни у нас. Макар че ГЕРБ безпардонно демонстрира, че не желае да се съобразява с препоръките на ЕК, особено що се отнася до изборните длъжности в съдебната система. Е, Венета Марковска не мина за констутуционен съдия, но пък Сотир Цацаров мина за главен прокурор. Чрез една напълно формална, буквоядска процедура, напълно прозрачна по форма, но порочна по съдържание.

         Дали "мъртвите души" от избирателните списъци ще минат за пореден път и ще си останат там или ще бъдат изчистени най-сетне за тези избори предстои да видим. Но като се има предвид колко усилия се хвърлиха да се обяснява на обществото от къде идвало разминаването между данните на НСИ и на ГРАО, и че мястото им си е там, в списъците, е ясно, че ще бъде направено всичко възможно и този номер да мине. За да бъде изкривен за пореден път вотът на избирателите.

         Капакът на всички сканадали обаче беше опитът за покушение над лидера на ДПС Ахмед Доган и стрелбата по знаков подземен бос пред още по-знаково място – Съдебната палата в столицата. Тези събития станаха в рамките на десетина дни, което също е показателно. Отделен въпрос е кой има полза от посегателство върху една от най-знаковите фигури на т. нар. преход и кой какви криви сметки си е правил. И дали стрелбата по Златко Баретата не беше мощен поздрав за силовия ни вицепремиер, който в същия ден се намираше на червеното килимче в Брюксел, заедно с новоизбрания (или новоназначения?) главен прокурор. За кого и за какво бяха знак или предупреждение тези два инцидента тепърва ще се гадае и предъвква до изборите. Факт е, че първият все пак не "мина", вторият почти "мина".

        Основното послание от тези два случая обаче беше да се демонстрира безпощадно ясно, че сигурността не само на политиците, но и на гражданите е под всякаква критика в тази държава. Всъщност я няма въобще, независимо от напоителните уверения на висши представители на управляващите, че сме изпълнили всички критерии за членство в Шенген. А като прибавим и терористичния атентат в Бургас, ще бъде най-добре за Шенген да замълчим за дълго, както млъкнахме за Еврозоната. Защото ако работа се вършеше само с ходене по телевизионните студиа и безспирно приказване, безпочвени хвалби, разказване на криминални романи и утопии, представяне на желаното за вече свършено, щяхме да бъдем най-проспериращата държава в света. Но, уви, не сме.

         Да, идват избори и в оставащите 6 месеца в държавата България ще бъде все така – скандал след скандал за поредното "ако мине" на управляващите от ГЕРБ.