ПОДРАНИЛА ОДА

Издигам високо глас за пълна и безусловна подкрепа на видния деец на руското и международното комунистическо и работническо движение, верния ученик на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Димитров и Първанов, пламенния радетел за братската и животворна руско-българска дружба другаря Сергей Димитриевич Станишев и за да изразя моята светла и непомръкваща вяра, че само той в екип със съратниците си другарите Кристиян Вигенин, Илияна Йотова, Мая Манолова, Корнелия Нинова, Антон Кутев, Румен Овчаров, Румен Петков, Петър Корумбашев, Петър Волгин и Слави Трифонов може успешно да реши двете най-важни задачи с историческо значение за оцеляването на българския народ:

1. Пълната и окончателна самоликвидация на Комунистическата партия, това раково образувание в живото тяло на народа ни и

2. Пълното и окончателно освобождение на България от руската колониална зависимост, т.е. за освобождението й от нейната двойна освободителка /може да се каже и повече пъти, защото и един път не е вярно/!

Как, ли? С дела, дела и пак дела, разбира се! Мислещите люде у нас и по света е достатъчно само да гледат и да анализират делата на комунистите, но никога да не слушат думите им, защото между тях е нямало, няма и не ще има каквато и да е връзка!

Неуспешно приключилата миналото лято процедура за вот на недоверие на правителството беше голяма крачка в правилната посока. Бързоусти люде веднага ревнаха, че да искаш да свалиш правителството, каквото и да е то, а вотът на недоверие е парламентарния инструмент тъкмо за това, само шест дни след зверския атентат на Бургаското летище, приковал вниманието и предизвикал реакциите на целия свят, да се стремиш да предизвикаш политическа и държавна криза точно в такъв трагичен момент, като да си съпричастен към целите на атентаторите, бил национално предателство, било проява на неморалност и безсъвестност! Изглежда да е така, но... Истинският комунист няма нация и родина – за него висша ценност е пролетарският интернационализъм. Великият Димитров учеше, че истинската родина на световния пролетариат и на неговия комунистически авангард е Съветският съюз. Истинският комунист няма морал и съвест – за него са важни само партийните повели, каквито и да са те. Големият наш поет Христо Радевски с патос изповяда пред Партията: „Ти права си, когато съгрешиш дори!”. Важното в случая е, че на всеки у нас и по широкия свят, който има глава на раменете си, се даде възможност да види и да прецени що за хора са тези, които могат да направят такова нещо в такъв момент, без да им клепне окото, какво доверие може да им се има, и може ли човек да има нещо общо с тях!

Голяма крачка в правилната посока бе проведеният национален референдум, след кампания на БСП за събиране на подписи, уж за строителството на АЕЦ „Белене”. Оказа се, че мотото на кампанията е било само за пред външната публика. Беловласи другарки и другари на Бузлуджа издадоха партийната тайна пред екип на ТВ „Европа” – подписите били събирани за освобождението на България от опеката на Запада! Значи, референдумът не цели продължаване на безмисленото строителство на Втора атомна, а отдалечаването на България от евроатлантическите структури – НАТО и Европейския съюз! На думи БСП подкрепя членството на България в НАТО и ЕС, а на дело събира подписи за отдалечаването й от тях! А и подготовката на референдума беше сгода за комунистическите тартори да надминат себе си в лъжите и манипулациите. Който имаше очи видя, който имаше уши чу, който има ум да мисли и да решава!

Дългоочакваната промяна на българската политика спрямо сръбската колония „Република Македония” /без кавички – Южна Сърбия/ хвана комунистите в небрано лозе. Нали те, които безрезервно подкрепяха безумията на Коминтерна за създаването на македонска, тракийска и добруджанска нации, нали те, които със сила, включително концлагери и убийства, отродяваха българите в Пиринска Македония и активно съдействаха на Титовия геноцид във Вардарската й част, сега трябва да заемат пробългарска позиция, а органично не могат. Просто не става! Безсилието им показва антибългарската им същност, а това означава – и антиевропейска.

Много се зарадвах на голямото международно признание на другаря Станишев – ликът му цъфна в официалния сайт на прогресивното, демократично и миролюбиво сдружение „Хисбулах”, което наскоро хора без чувство за хумор нацелиха с „обосновано подозрение”, вместо да го удостоят с възстановената специално за случая Ленинска или поне Димитровска награда за мир и дружба между народите. Но другарият Станишев не спи. Скочи и като лъв защити братската народоосвободителна организация. Затова признанието му е напълно заслужено!

Започналата вече предизборна кампания за парламентарните избори лятос дава на комунистите удобна възможност за пореден път да стоварят на главите на гласоподавателите лавина от лъжи и измами, разбирай – обещания, та много от тях да се видят принудени да предприемат животоспасяваща операция: „Бягай далеко!”

Две уточнения:

- Българската социалистическа партия е само преименуваната Българска комунистическа партия, защото при определяне номерацията на конгресите си брои и конгресите на БКП. Но това поставя въпроса дали почти неизвестният на българската общественост, но действащ Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен /„Държавен вестник”, бр. 37 от 5 май 2000 г./ не прави БСП, при открито демонстрираната от нея идентичност с БКП, нелегитимен политически субект както на българската, така и на европейската политическа сцена: „Българската комунистическа партия е била престъпна организация...” /чл. 3, ал. 2 от този закон/. Но кой в България ти мисли за това, а още по-малко да действа. Затова сме на този хал – от дирижирани незнание, простотия и бездействие.

- Съзнателно между съратниците на другаря Станишев не споменах другарите Георги Пирински, Любен Корнезов, Ивайло Калфин, Пламен Орешарски и Петър Димитров, защото те за нищо не стават, нито за добро, нито за лошо! /Справка: гафът на другаря Корнезов, който изби от ръцете на другаря Станишев мандата за съставяне на ново правителство и зорлем направи Ахмед Доган мандатоносител на правителството на Тройната коалиция, но показа колко струва самия той като „специалист” по конституционно право и въобще колко струва прословутият експертен потенциал на БСП. Хвала му!/.

И едно допълнение:

 Ако имах тази възможност, щях да предложа вот на недоверие на правителството на ПП ГЕРБ по наистина съществен въпрос: Защо за три години и половина не направи нищо, за да осигури почивка в килиите на Софийския централен затвор на поне половината министри от правителството на Тройната коалиция в компания с експрезидента Георги Първанов, експремиера Симеон Сакскобурготски и фамозния хидроенергиен експерт Ахмед Доган? Без другаря Станишев, разбира се. Той ще трябва да реши националните задачи, формулирани по-горе. Та, после!