Николай ФлоровЗаглавието е неправилно – България никога не е била извън лапите на Русия.
Планът за връщането на Русия беше прост: да се поддържа колкото може по-дълго мизерното статукво на страната – и да се бави икономическото развитие, за да се дискредитира европейската интеграция и евентуално да се приобщи страната към руската сфера на влияние. Днес за никого в Българи я не е тайна, че живата връзка между задкулисната Държавна Сигурност и путинските структури на КГБ никога не са прекъсвали.
За тая цел европейското партньорство и помощ към България трябваше да се спъва и забавя, за да не се усили ролята на малкия и средния бизнес. Създаването на силна средна класа би било единствения важен фактор, който би развалил плановете на пост-комунистическите структури. В България такава класа е нищожна и на брой, и на финансови възможности, следователно тя е под контрола и манипулациите на комунистическите капиталисти. Тя е лишена от организационни форми на влияние и не е способна да защитава интересите си. Тази класа в зародиш не беше подкрепена изобщо от никое правителство, особено от това на сегашната партия ГЕРБ.
Скритите зад паравана на парламентарната демокрация десарски манипулатори са запознати много добре с тези особености на страната и са в постоянен информационен обмен с московските си покровители. Опитите да бъде обвързана за много години икономиката на страната чрез енергийни зависимости е показател за силния натиск от страна на Москва и угодническото раболепие към нея от страна на БСП-БКП. Тези опити не са спирали и ще продължават.
В очевидна координация с путинизма, екстремистките фашизоидни организации като «Атака» и ВМРО са създадени умишлено, за да поддържат страх от открита политическа активност сред населението и да възбуждат национал-комунистически и шовинистични страсти, тоест най-лесния начин за манипулиране.
Особено благоприятно за засилването на руското влияние в България играе аморфната, заспала и политически неосъзната българска опозиция, неспособна да види в Русия най-големия външен враг на страната, заплашващ самата националната същност. Тя се оказа не само организационно неспособна за политическо влияние, но и отчайващо инфантилна, за да поеме отговорността да се противопостави на най-големия предател на българската нация за цялата й история – българския комунизъм. Нейната роля на евнух в политическия живот не се промени дори и след спонтанното гласуване срещу тройната коалиция, която показа огромния потенциал на дясно-ориентираната маса от населението.
Явното двуличие на лидерът на управляващата партия ГЕРБ по отношение на руските интереси в България не можа да прикрие неговите тайни връзки с московския цар Путин, а политическата му безпътица показва пълна безотговорност към нацията си, усилвайки по тоя начин вероятността за идването на власт на една руска марионетка като Сергей Станишев.
Над хоризонта отново се надига туловището на руската мечка, готова да стъпи на Балканите на всяка цена. Сърбия е вече в капана. При сегашната финансовата криза Бойко Борисов не трябва да прави особени усилия тя да стъпи твърдо в България – той трябва само да подложи смирено ръка за заем. Или мислите, че отива в Москва за нещо друго?