Кризата на представителството – причина на причините

Основната причина и за днешните събития, т.нар.”протести”, според мен, е перманентната криза на представителството, която съпътства целия преход. Преди известно време публикувах в  Свободата следното: “Има две групи,  вече ясно различими, но някак не толкова ясно разграничени поради българската специфика – нарастващо  мнозинство бедни и тесняшко олигархическо  малцинство  (изплувало като мазна пяна, т нар. елит ).

Основната обществена характеристика “гражданин” често се подменя с:  “беден”, “българин” или  “фен”, “данъкоплатец”, “подсъдим”, “следствен”, “родолюб”, религиозен фундаменталист и още какво ли не… Естествено е, че така населението се лумпенизира. Тогава услужливо се появяват посредниците в социалната област – партийки или  котерии, мутирали синдикати, или просто маниаци, алчни за  изява, готови да го щамповат в фикционални групи, фундаменти на едно фасадно представителство, облагодетелстващо социалните инженери на поредния политически “проект”… Като прибавим и извратената представа  у нас за това кое е “ляво” и кое “дясно”, както и карикатурното парламентарно представителство на тази уродливост  – пъзелът се оформя в  мила родна картинка…

Като прибавим липсата солидарност между хората /гражданите/, която е подменена с т.нар. малцинствени интереси. Психологическото закрепостяване  на  индивидите към т.нар. “социална група”, “съсловни интереси” и прочее – и съответно насочването им към партията, която твърди, че защитава комуноидни или десни политики - или каквото да е там,  посочено в програмата им, най-често  демагогска, /което още не значи, че е обезпечена със съответното политическо поведение на ръководството, което си прави някакви собствени подмолни сметки/, води до пълно объркване. Кого представлява например Яни Янев в парламента, или политическия брокер М.Тагарински? Чии интереси защитава като евродепутат Слави Бинев? Като оставим настрана, че парламента  е и силно раздута и нефункционална структура, с какво се занимават голяма част от депутатите въобще не е ясно. Впрочем допускаме, че комай само с лобиране.

Бойко Борисов стана възможен именно поради фалита на представителството след триувиратното управление след 2005г., което обаче катастрофира още през 2001 след разбричкването на политическото пространство и едноличното управление на Кобурга.

Б.Б. също бе  доведен на власт от надеждите на хората за справедливост, макар да се афишира като “борец против статуквото”, което си е чист популизъм, всъщност той бетонира  властта на мононополите и практически легитимира картелното изсмукване на потребителите. Защо например електоразпределителите, ВиК, топлофикациите, и всякакви там продавачи на енергоносители, мобилните оператори,  не се разследват сериозно за картелни договорки, откъде идва и “неяснотата в ценообразуването”? Освен това  той, ако си спомняте и последния случай е със земеделските “производители”, корумпираше всеки опит за протест, като еднолично им затваряше устата с държавни субсидии, като че ли му са бащиния. А на някои професионални съсловия това им хареса – че има  лесен механизъм за вдигане на доходите, наречен Б.Б. 

Изтърканите мантри “социален” и “етнически” мир, та дори “нежна революция” отново се пробутват от оглупялата от преяждане с власт политическа върхушка. Дали и този път номерът ще мине? Мисля че да. В крайна сметка “гражданинът” в нас е и индивидуален избор, но има ли избор в тази ситуация. Скепсисът на интелигента е чистоплътен опит за вътрешна емиграция. А без интелект всяка промяна е невъзможна, затова, струва ми се, закачуления вандализъм, който ще наделее от един момент нататък, ще провали опитът за промяна. Вече виждаме популярни  шоумени от всякакво естество  /всички ония, дето шестват и сега по екраните, как снизходително ни обясняват какво трябва да се направи, интересно защо досега не са го направили те?/;

Но да се върнем на сегашната ситуация и да се опитаме да отговорим на трудния въпрос “какво става?”  Вече виждаме тия дни как същностният дебат вече се избутва и издребнява в теми като “как да направим поредните избори, чистак нов изборен кодекс /направен неясно от кого?!/ , как гражданите да бъдат овластени чрез граждански квоти / което не е лошо, но според мен пак ще се изроди като стана с движението на Кобурга, тоест граждански квоти подредени от едно или няколко лица!/; друга теза, която партийните кочини се опитват да пробутват е, че гражданите трябвало да могат да артикулират недоволството си и да излъчат политически представители, защото нямало алтернатива на партиите и досегашната система… Проблем на самите протестиращи било как да си ги излъчат или с други думи традиционния български предразсъдък за колективната мъдрост на базата на индивидуалното невежество… А  пък “великото” народно събрание, което щяло да се състои от хем от “независими” и хем и “експерти”, да променяло конституцията. Тази промяна пак обаче се вижда в илюзорното представителство на хората с “идеи”, контра имуществения ценз, който фактически формира всички парламенти след 1991 година насам.  Проблемът е както казва един балкански писател:”Идиоти имаме, Достоевски нямаме”, т.е. човешкият фактор.

            Скептицизмът, който засега екзалтираните младежи от улицата не допускат да ги отрезви, ни говори едно – днес отново с плам градим поредното си разочарование. Фактически някои хора ни говорят днес за нов Б.Б., естествен водач, наметнат с харизма. Същественото е, че трябвало да е ново лице или поне с нова маска. Водач, лидер, вожд, атаман и дори цар… Това вече не го ли пробвахме?

            Фактически едноличното управление на Б.Б. дискредитира окончателно още една идея, тази за президентската република. Показа още, че реставрирането на милиционерската диктатура на полуграмотния Живков, води до същият печален резултат – нуждата от нова 1989г. Удържимият възход и провал на Борисов беше предвидим, дали обаче българите са си направили извода? По същественото е дали наистина искат промяна или просто ниски сметки за тока, тоест дотиране, пък дори това да мирише на социализъм; соцносталгията има ново проявление… Дали знаем какво точно се случва сега? Явно не съвсем. Но по-същественото е, че съзнанието, че всичко зависи от нас и нашите действия става доминиращо за общественото поведение. По този начин “кукловодите” този път нямат шанс… Въпреки че знае ли се? В крайна сметка и най-дълбокомисления и изпипан анализ у нас е всуе и няма обществени последствия. Става като с оная знаменита реч на великият адвокат от “Братя Карамазови”, която простите съдебни заседатели не разбрали… По-същественото е май кой ще успее да надлъже всички – и тогава вкупом: “Ашколусун на това, момче/момиче/!” – както отбелязва най-добрия ни народопсихолог – Алеко.   Натам май отиват работите…  Жалък политически театър.