Аз ли съм виновна?

            Безспорно, заради решението на Борисов да подаде оставка на цялото правителство, България в крайно неподходящ момент изпадна в политическа криза. Неподходящ момент, тъй като и без друго сме в състояние на жестока икономическа криза. Безспорно, това решение на Борисов е продиктувано от желанието му да оцелеят политически и той, и партията му ГЕРБ. Но във всички случаи е вярно и това, което самият той каза само ден преди да се реши на оставка – че няма да я подаде, защото в противен случай това ще е катастрофално за страната. Но я подаде още на следващия ден, по своя си начин да се завърта на 180 градуса от предишни свои решения. И колко това, че подаването на оставка на правителството, и свързаното с това разпускане на действащия парламент, ще е катастрофално за страната, тепърва ще се вижда. Едно е сигурно, исканията на протестиращите няма да бъдат удовлетворени по никакъв начин, най-малко до есента, а при продължение на политическата криза, което е много възможно, според състава на следващото Народно събрание, и за по-дълго.

            Така едва ли не излиза, че протестиращите доведоха страната до политическата криза. Това обаче не вярно. Никоя политическа сила не яхна официално протестите, но последните бяха яхнати от лумпени и провокатори, а кой плаща за това не се видя явно. От началото обаче протестите бяха съвсем справедливи и виновни за тях бяха управляващите, начело с некадърния министър на финансите Дянков. Не може четири години да замразиш доходите на хората, а да оставиш цени, диктувани от монополисти и олигарси на растат безумно, и това да не нагнети сериозно негодуванието на хората. И тъй като цените на енергоносителите се отразяват на всичко в държавата, естествено беше негодуването да изригне през зимата.

            Изчетох доста анализи за причините довели до сегашното състояние и възможните последици от него. Бих споменала „Пълзящият преврат успя” на Пламен Асенов, и „Шизофрении и национални съгласия” на Едвин Сугарев. И съм съгласна с техните констатации. Анализите им посочват истини, но не цялата истина. Има едно нещо, което дълго ме смущаваше. И основа на моето смущение може да бъде цитат от статията на г-н Сугарев: „те (ДСБ и ДБГ, бел.авт.) много добре знаят, че в настоящата политическа конфигурация свалянето на Бойко Борисов минава през идването на БСП на власт?”

            Знам защо това ме смущава. Защото едва ли не излиза, че като критикувам Борисов, трябва да се чувствам виновна за идването на БСП на власт, а виждате ли Борисов е света вода ненапита за евентуалното случване на това. Та основният виновник за това би бил самият Борисов, независимо от четиригодишния му рекет над нас „Като не ме искате мене, на ви тройната коалиция”. И това му позволяваше да прави каквото си иска, а то се сменяше почти всеки ден. И за това, аз ли трябва да съм виновна?

            Никой от противниците на БСП, а най-вече самият Борисов,  не иска да признае, че основната вина е негова. Първата му грешка беше решението да управлява в малцинство. Това му позволи да си пазарува подкрепа от отцепници на всякакви партии, но липсата на солидна дясна коалиция го лиши от възможността да прави реформи във всички наболели области на обществения живот – енергетика, здравеопазване и образование. И всеки от тези сектори се срива. Изборът на Дянков и Цветанов за вицепремиери и министри в ключови сектори, без да имат компетентност за това, е също негова грешка. И през цялото време, всички трябва да му прощават кадровите грешки и избора на „калинки”, защото иначе идва БСП. Четири години се наслушахме на противоречиви позиции като „Белене е гьол”, „ако не построим Белене, токът ще поскъпне 18 пъти”, и какво ли още не. По въпроса за Белене у мен остана непреодолимото усещане, че Борисов искаше да се намърда като още един играч в проруската енергийна мафия, но нещо не се получи. Но пак трябва да прощаваме, защото иначе идва БСП. Е, то се търпи да се чувстваш виновен без вина, ама не чак толкова.

            Но това, което най-много ме възмущава и прозира от приведения по-горе цитат, е заплахата за бъдещето. Защото всеки знае изявлението на Борисов, че на предстоящите избори или ще спечели мнозинство, или ще мине в опозиция. А това не е ли поредният рекет над нас? И не е ли директен реверанс към БСП? Защото той не искал коалиция, даже и с десни партии (щото всъщност не е ни десен, ни ляв) и или ще има едноличната власт, или нищо. Е, и за това ли да се чувствам виновна?

            Естествено, не искам идването на БСП на власт. Не искам утвърждаване на енергийната и от там политическа зависимост на страната си от Путинова Русия. А всъщност идването на БСП на власт е под голям въпрос и зависи от самия Борисов. БСП си преброиха пилците на референдума и се оказа, че имат не повече от 800 000 гласа, като при това не всички, гласували „ЗА” са техни. И това беше истинско гласуване, а не социологическо изследване. Така, че Борисов и десните имат голям шанс за дясна реформаторска коалиция, но наистина решението за това е на Борисов.

            А ако той се откаже, аз ли да се чуваствам виновна, че БСП идва на власт?