Константин Павлов, http://komitata.blogspot.com/Аргумент: Правим твърде много разходи за неефективна парламентарна работа. И без друго избирателната система е пропорционална, тоест, необходимо ни е да знаем само кой влиза в парламента и какво е съотношението между политическите сили и същата конфигурация може да бъде възпроизведена с по-малко депутати, за които могат да се похарчат по-малко пари. В пленарна зала често няма никой, а някои депутати дори не стъпват в Народното събрание през целия мандат.
Експеримент: Какво ще стане ако намалим депутатите на 1/3 от сегашния брой, например станат 80?
Исторически опит: Почти всички Народни събрания до 1944 година са с по-малък брой на народните представители от 240 . Това е така, защото се избира по един народен представител на 20 000 души, а населението непрекъснато променя броя си. Но има и специален експеримент за радикално намаляване на броя на народните представители. На 10-ти декември 1882-ра година в Третото обикновено народно събрание влизат само 47 депутати, избирани при това с образователен ценз и по-сложна избирателна система. Мнозинство печели Консервативната партия. Изработва се проект за нова Конституция с повече правомощия на българския княз ;) Тоест властта се преразпределя в полза на по-едрите собственици и княза.
Не ми се вярва точно този ефект да търсят сегашните протестиращи.
Следствия, ако намалим броя на депутатите днес тройно:
- Броят на народните представители ще намалее и ще намалеят разходите за заплати, командировки, настаняване, бензин на народните представители.
- Едва ли ще намалее броят на обсъжданите закони, което означава, че всеки народен представител ще има три пъти по-малко време за всеки закон.
- Ще трябва да бъде намален броят на парламентарните комисии и времето в което ефективно заседават и взимат решения. Законите ще се изработват по-бавно или по-некачествено.
- За да се компенсира липсата на време на депутата, ще му бъдат назначени експерти и помощници, които без да са упълномощени от народа, ще трябва да взимат решения по законопроекти. Ефектът от спестените пари ще изчезне, а представителността ще намалее.
- Един депутат ще представлява три пъти повече граждани от сега, което означава, че шансът да попаднеш в приемната на депутата, за да поставиш въпрос, или депутатът да обърне внимание на даден остър местен проблем, или пък просто да вземеш интервю от даден депутат, намалява три пъти. Три пъти по-трудно става за гражданското общество да поставя въпроси пред депутатите.
- Ще намалее три пъти вероятността да бъдат представени малцинствени интереси в Народното събрание, защото всяко депутатско място става три пъти по-ценно за партиите, които ще са три пъти по-неотстъпчиви да правят коалиции с малки партии.
- Ще има по-малко малки партии в парламента, което означава повече непредставени в парламента обществени интереси, което значи повишено напрежение в обществото, което означава повече протести и повече разходи за сигурност и пиар.
Много е възможно да се получат същите следствия като през 1882-ра година - повече власт в ръцете на едрите собствености и олигархията, повече власт в правителството (и евентуално в Президента).
Не трябва да се намалява бройката на депутатите. Може би дори е добра идея увеличаване на броя на депутатите, за да се постигне по-добра представителност и да спадне общественото напрежение извън парламента, както и да има повече глави с повече гледни точки, които да мислят върху законите.
PS. Имам реален опит с комуникация с депутати и с парламентарни комисии. В крайна сметка всичко се свежда до телефоните, на които можеш да звъннеш, за да те поканят на парламентарна комисия, или пък на броя хора които можеш да спреш в кулоарите, за да им обясниш защо си там и какво трябва да направят, за да защитят обществения интерес. И в момента не е лесно, не виждам защо насила да го правим по-трудно. А ако гражданската активност в България скочи и се увеличи броят граждани, които реално се интересуват от законодателния процес и аз се надявам това да стане възможно по-бързо, жизненоважно ще е да може по-лесно да се установява контакт с депутатите и с парламентарните комисии. На никой не му трябват недосегаеми депутати. Повярвайте, няма никакъв смисъл от намаляването на бройката, дори незначително.