Четирима млади за протеста отвътре

Евелина, Екатерина, Руслан и Дориана са млади хора с позиция, участвали в протестите, но и дистанциращи се от някои неща. Всеки от тях споделя различни наблюдения.

Екатерина: Неонацисти и футболни хулигани се възползват

24-годишната студентка по археология Екатерина Митринова e ударена няколко пъти по главата от група младежи с качулки на протеста на 24.02. Когато тя и приятели се приготвят да си тръгнат около десет младежи с черни качулки ги нападат с юмруци и ритници, като успяват да повалят човек на земята и започват да го ритат. Впоследствие други хора се намесват и биячите са отблъснати. Няма сериозно пострадали.

Според Екатерина случилото се е провокация, опит да се смени мирният характер на протеста. Тя подчертава, че същите хора, които са нападнали нея и приятелите й по-късно са били заснети как хулиганстват из София. Екатерина подчертава, че все пак агресорите са малцинство на протеста. Според нея младите и по-възрастните са били поравно на протеста, което „показва, че обществото ни вижда общи проблеми без значение от възрастовите различия”.

„Искам да посоча причината за нападението – това са хора, които разпознават мен и мои приятели като свои противници. По време на боя се самоопределиха като фашисти. Причината да съм с няколко цицини и синини е, че съм изразявала позиция срещу идеологията им.” В миналото Екатерина е нападана от неонацисти, след което е давала интервюта и се е явявала в съда да свидетелства срещу тях. Репортажи с нея има след нападение в трамвай, 2010 година.

Екатерина членува в студентското-ученическо движение „Призив” (обявяващо се за безплатно, общодостъпно и качествено образование). Тя отива на протеста, защото е недоволна „от много неща”. „Основно заради сметките за ток, тъй като това издевателство не може да продължава. Моето семейство вече изпитва затруднение в заплащането им“.

Въпреки случилото се, мнението й за протестите не се е променило. „Като всеки голям протест, породен от общо недоволство, и този се оказа привлекателен за разнородни лумпени. В общия мирен протест малки групички неонацисти и футболни хулигани се възползват, за да проявяват агресия безнаказано”.

„Има много различни хора. Някои са там заради ЕРП-тата. Но ми се струва, че преобладаващата маса са такива, които изпитват общо недоволство, без да могат да посочат с точност проблемите и исканията си. Мисля, че това е нормално - в България малко сме отвикнали да заемаме активна позиция и да предявяваме искания. Може би това е наложителна първа стъпка, за да се научат хората да се организират срещу нещата, с които не са съгласни”, казва Екатерина.

Руслан: Насилието повлия на мнозина да се откажат

През последните две години Руслан, който е активен блогър, наблюдава протестите, насилието и опитите за промяна в Близкия изток и Европа. Според него България не може да остане встрани от вълната протести по света.
 

„В атмосферата на световна криза и разпадащ се ред, нежеланието на обикновените граждани да продължават да живеят на ръба на мизерия, избухна“, коментира 26-годишният Руслан.

Когато отива за пръв път на протестите, Руслан осъзнава, че това „не е демонстрация единствено срещу монополизма и високите сметки, които са кулминацията, но в никакъв случай не и причината за народното недоволство“.

„Докато столичани можем все още да кажем, че имаме парите да плащаме сметки, то в други градове положението е съвсем различно. Ниските доходи, неясното бъдеще и илюзиите, рисувани от циркулиращи политици, нагнетяваха обстановката с всяка следваща година. Неслучайно вълната от протести беше подхваната в началото от Благоевград и околността“, добавя Руслан. Според него Варна и Пловдив са показали, че протестите могат да са силни и мирни, за разлика от София. „И може би това, че имаше насилие и провокации на демонстрациите в столицата, повлия много на мнозина да се откажат от протестирането, да изпитат уплаха.“

Тревожното според Руслан е, че напоследък се наблюдава тенденцията вълната от демонстрации да бъде осмивана, като анализатори започват да се нахвърлят върху хората, излезли на улицата. Различни медии подкрепят статуквото, не го критикуват. „Още по-голяма причина за осмиването е, че управляващият елит в държавата не би се съгласил да има революционни настроения – това би провалило удобното положение, в което са: България сигурно е от малкото страни в света, където политиците действат без сериозна критика и без съпротива от страна на медии и институции“, добавя той.

Дориана: Има различни възгледи, важна е допирната точка

Дориана учи първи курс „Международни отношения” в Софийски университет. На протестите е присъствала с родителите си.
 

„Солидарна съм към всичко случващо се в родината ми. Обичам я. Искам да остана тук - да живея, работя и да се развивам в собствената си страна. Но искам промяна“, казва Дориана.

Според нея управлението се опитва „да изгони младите и доумори възрастните“, но „хората са се уморили от лъжи и инсинуации“. Изненадал я е фактът, че много от присъстващите на протестите са довели децата си. Приема това, като сигнал към управляващите - „Ето, това са децата на България. Техният живот осакатявате.”

Разликата в протестиращите според Дориана не е по признак млади и възрастни, а на индивидуално равнище, защото „всеки има свои разбирания“. Според Дориана някои от исканията на протеста са „прекалено крайни, други недостатъчни“. За нея всяка маса, състояща се от различни хора, има различни възгледи, но е важна „допирната точка“.

Смята, че младите са сериозна част от протеста, но все пак малка част от приятелите й са отишли на протестите.
„Направи ми впечатление, колкото и да е странно и уважението, което изразяваха протестиращите един към друг. Няма грубости, бутаница и надпревара. Всички вървим заедно, без напрежение, без груби подмятания или обиди“.

Евелина: Отблъсна ме искането за национализация

Евелина Дончева е сред организаторите на студентските протести през 2010 г., когато с приятели прави подписки - „Инициатива срещу орязване на парите за образование”. Днес е студентка последна година, „Връзки с обществеността”. Съсобственичка е на младежкия портал „Млада София”, който публикува информация и анализи, интересуващи младите хора.
 

Не е привърженик на никоя партия. Умишлено не участва в сегашните протести.

„Отблъсна ме искането за национализация на електроразпределителните дружества - не съм съгласна с него конкретно. По-късно ме отказа окончателно фактът, че хората излязоха на улицата за едно, а много лесно промениха посоката на протеста. Според мен просто енергията на хората се оказа много повече деструктивна отколкото конструктивна“.

Според Евелина преобладаващите протестиращи в момента са „ за съжаление отчаяните хора, които са търпяли твърде дълго и сега това търпение избива във вид на неконтролируема енергия“. Протестиращите според нея е масата не са потърсили навреме правата си и сега „някак на сляпо търсят крайни промени“, които не мога да прогнозирам доколко ще са полезни.