МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА

Провалът на ГЕРБ е естествен край на управлението на група хора, компетентни единствено в използването на държавната власт за лично обогатяване. За трети път през последния четвърт век гражданското общество в България – същото, за което се спори дали съществува – отстрани негодните и недостойните да го управляват.

Този път, обаче, има нещо ново. Докато в предишните случаи това общество залагаше на поредния „спасител” и му отпускаше кредит от доверие, сега отвращението е от цялата политическа система, позволяваща държавата да се ползва като търговско дружество с ограничена отговорност. Илюзията, че спасението е другаде, а не в собствените ни ръце, изглежда преодоляна. Налице е осъзнаването, че не е достатъчно да бъде отстранена корумпираната власт, трябва да бъде променена системата, позволяваща  на тази власт да се самовъзпроизвежда.

Непростимо е да не се отчитат шансовете, което това ново положение създава. Същевременно трябва да е ясно, че улицата  не може  сама да реши този въпрос. Създаването на нова политическа система е начинание, с порядък по-трудно от свалянето на едно правителство. Грамадната част от съществуващата политическа класа също няма интерес да го направи – защото това означава да отреже сама клона, на който седи. Отначало политиците се опитаха да яхнат протеста, но веднага бидоха отрязани и сега не смеят да се покажат на улицата. Положението е патово и разумен изход от него като че ли не съществува.

Тук проличава отговорността на честните интелектуалци. Те са хората, които трябва да предложат решение и да го доведат до съзнанието на протестиращите. Т. е., биха могли да са посредниците между властта и улицата. Не е нужно да прогласяваме, че е дошло отново някакво „велико време на интелектуалците”, но последните, за втори път след 1989, имат задачата да насочат общественото развитие. Първият път те го направиха с полууспех. Сега имат заможност да отстранят грешките.

Само че къде са сега българските интелектуалци? Няма ги никакви. Мълчат като агънца, когато около кошарата обикаля вълкът. Или ако се обаждат, то е за да изблеят нещо несъществено.

Доскоро тези интелектуалци, или имащи се за такива, сочеха пороците на властта и обвиняваха народа, че не прави нищо, а само овластява поредния политически шмекер. Оставахме дори с усещането, че този народ не заслужава интелектуалците си. „Народе????”, бил писал Левски в тефтерчето си. С необичайно голям брой въпросителни.

Не е много ясно какво трябва да разбираме под народ. Според Конституцията това е суверенът на властта. Самият аз се лутам между определението, приписвано на Хегел („народът е онова цяло, което не знае какво иска”) и собственото си („народ е множеството, което сме решили да приемем за такъв”). Напълно възможно е  такова нещо като народ въобще да не съществува. Но в случая имаме явни интелектуални претенции пред някакво множество.

И когато това множество, дали защото се вслуша в упреците, или просто за пореден път му дойде до гуша, реши да действа, те изведнъж млъкнаха. И се спотаиха. Изведнъж се оказа, че пак не е станало това, което трябва. Както при една героиня на Уди Алън: „Онзи ден най-сетне получих оргазъм, но докторът казва, че не е същото”.

А когато се обадят, то е за да кажат нещо в свое оправдание. Протестите били подклаждани от тези, които искат да се строи Белене. Да, най-вероятно е така. И какво от това? Пожар се пали лесно, но трудно се контролира. Горбачов също искаше да прави само перестройка, пък то отиде, та се не видя. Чергата на тези, които свалиха Бойко, за да дойде Станишев, също вече гори.

Прочее, трябва ли да казваме, че позицията "дайте да крепим по-малкото зло, за да не дойде по-голямото" е всякаква друга, но не и интелектуална?

На други пък не им харесвали лозунгите, издигани от улицата. И изобщо, тълпата не знаела какво иска. Вероятно очакват тя да издигне техните собствени лозунги, че да се присъединят към движението. Само че за какво са му тогава на движението самите очакващи?

Ами поне й подшушнете какво да иска, бе! Може и да ви чуе!

Тази работа напомня една поговорка, малко нецензурна, но такива сега се публикуват и в прав текст: „Намерил влах п..ка, ама не я харесал, че била рунтава”.

Едно време Ботев също е мърморил срещу властта и е упреквал народа, че спи. Но когато този народ се събудил и предприел най-неразумното възможно действие – стрелба с дървени топове срещу властта – Ботев също оставил разума си в къщи и сторил необходимото. Ако си беше мълчал, сега щеше да е само един поет, малко по-известен от Пишурката.

Понякога и мълчанието може да бъде гръмогласно. В нашият случай то е от незабележимия вид мълчания. При които никой не се сеща за носителя им. Да не вземе пък да се окаже, че не народът, или каквото там разбираме под това име, е бил недостоен за интелектуалците си, а те за него. Което също няма да е вярно, защото всеки народ има такива интелектуалци, каквито заслужава. Както и обратното.

Накрая тези мълчаливци, ако продължават така, като нищо ще се озоват в страни от течението. Сиреч, ще се маргинализират. После пак може да цитират Левски с колкото искат въпросителни отзад. Никой няма да им обръща внимание.

Ощe от автора на www.kandimirov.com