Жени и пури, пури и жени!

„Премиерът в оставка Бойко Борисов излезе от болница без забрана за жени и пури. Той бе изписан в ранния следобед вчера с нормално кръвно 125 на 85 и бе посъветван да избягва негативни емоции, но пък да се зарежда с позитивни. Шефът на болница "Лозенец" проф. Любомир Спасов уточни, че Борисов има списък с лекарства, които ще трябва да пие до живот, както и да спазва диета. "Докато бе при нас, го посъветвах да гледа по телевизиите само неща, които му доставят приятна емоция като спортни канали", обясни още лекарят.“

В. „Стандарт“, 5 март

Оня ден се обзаложих, че на Трети март премиерът в оставка ще се закопае като лалугер. Опонентите ми – психолог и социолог, разпалено възразяваха, че най-малкото ще му се наложи да присъства на някое тържество по случай националния празник.

Бяха много убедителни! Психологът каза, че Бойко не бил чак толкова елементарен, а социологът - че щял да използва планирания за тоя ден протест, за да излезе пред хората и се опита да спечели наново симпатиите им. „Вече ще изглежда прекалено нелепо, ако пак го сложат на системи в Правителствена болница!“, рекоха важно и двамата, та ми стана доста чоглаво за тая моя мнителност. Даже смъкнах мизата на бутилка вино...

Фактът, че кръвното на Борисов се вдигна два пъти за една седмица, и то в най-належащите за изсулване моменти (заседанието на КСНС и големия протест на националния празник), не казва нищо повече от това, което знаем отдавна. Навремето имах съученик с прозвището Боби Горилата – най-едрият в класа, който „сгъваше тромпетчето“ преди всяко контролно и от скатавка на скатавка прякорът му девалвира до Пъзльото. Класика в жанра: рязко вдигаше температура и се стоварваше пред телевизора в хола. А за да придаде известна достоверност на „заболяването“, канеше другарчета на свиждане по пижама. Понеже трудно четеше, му носехме френското списание „Пиф“ - поне да разглежда комиксите, пък и вътре имаше играчка.

Впрочем чак сега ми просветна защо на посещение при премиера в оставка отидоха патриархът и главният мюфтия:

- Когато дядо Неофит навести Борисов в болницата, визитата беше обяснена с желанието на новоизбрания предстоятел на БПЦ да се представи, но по същество снимките от ръкоцелуванието послужиха като доказателство, че премиерът в оставка е наистина болен. Ами ето го, по халат, наоколо висят системи, какво искате от човек с кръвно 185 на 110?

- Абсолютно същата сценка се разигра и при повторното вдигане на кръвно. Срещата между Борисов и главния мюфтия беше разгласена от правителствената пресслужба, без да се уточнява по чия инициатива е била организирана. Важно беше внушението: след като главите на двете най-застъпени у нас вероизповедания са така загрижени за премиера, този човек е нужен на България, той е нашият обединител, той си даде здравето за всички ни и е несправедливо да му се зъбим по улиците и площадите!

Дали при третото влизане в болница Борисов ще бъде посетен от главния равин, католическия нунций и водача на Арменската апостолическа църква, можем само да се гадае. Очевидно е обаче, че ако протестите продължат, ще има засилено присъствие на... фотографи. Познавам един, който разправя чудесни вицове и би могъл да развесели закъсалия с кръвното премиер: „Попитали равин дали ще върне намерен на улицата куфар с 2 милиарда долара и равинът убедено отговорил:  „Разбира се, стига да знам, че е на някой много беден човек!“...

Да се подиграваш на здравословен проблем е нелепо, но пък и  усещането, че Бойко Борисов подкара работата като Лъжливото овчарче, е особено натрапчиво. Макар да съм убедена, че има хипертонични кризи, понеже още не може да осъзнае какво му се е случило, номерът с Правителствена болница вече е обект на сатиричен прочит. Нещо като симулантите, описани от Хашек. Или още по-смешното ( защото е написано сериозно от Карл Май): „За да заблуди белите, които пристигнаха със сладки думи на уста, но с наточени ножове в поясите и със заредени пушки, Винету сложи ръка на сърцето си и се престори, че му прилошава. В това време хем трескаво обмисляше как да избяга, хем по какъв начин да спаси команчите.“

В случая премиерът в оставка изобщо не се чуди как хем и хем, а спасява единствено себе си - според въображението, чувството си за мярка и разбирането за отговорност. Първото не достига, второто е наритано в ъгъла, третото липсва напълно.

Всичко това изглежда цинично и прекалено егоцентрично, но всъщност не е така. Свидетели сме на искрена почуда и скриване „от шубе“ под юргана, проявени от едно дете на 53 години. Върнете се към цитата от в. „Стандарт“ и го вижте като платно на Йожен Дьолакроа:

Докато хората са на улицата, обезумели от бедност и липса на перспектива, то лежи по халат и цъка с дистанционното по спортните канали. Зарежда се с позитивни емоции по препоръка на проф. Любомир Спасов. В това време във Варна умира самозапалилият се от чувство за нетърпимост към живота, който живеем, 36-годишен Пламен Горанов, но то продължава да гледа футболни мачове, ръгби, кеч, тенис, голф. Предпазено е от лошите новини, оставено е да почива. Дундуркат го като бебе, за да не се разреве. Дори когато го изписват, не му отнемат биберона под формата на „пури“ и „жени“.

Ако това ви се струва донякъде безобидно, държа да ви осведомя какви скандални решения за разпределяне на милиони в последния момент прие кабинетът в оставка на датата 1 март, анонсирана от правителствената пресслужба като... 29 февруари.

Той, например, натовари следващото правителство с 350 млн. лв. непланирани разходи по оперативна програма "Околна среда". Отделно министрите разпределиха извънредни субсидии за избрани общини и институции на обща стойност 30.5 млн. лв. Това, както писа в. „Сега“, се случи въпреки слабото изпълнение на приходите в бюджета за януари.
Разбирате ли за какво става дума?

Този, който се прави на болен, за да не го освиркаме, все още управлява. И не просто управлява, а разпределя едни внушителни средства, които години наред ще изплащаме – ние, децата ни, внуците на внуците ни (по Тони Филипов, д-р). В това време ще лекува кръвното си на остров Аруба (не, Иване, не вярвам, че ще отиде на по-топло място!), и току-виж чрез в. „Стандарт“ изпратил поздрав, изпълнен с жизнерадост и дръзновение:

„Жени и пури, пури и жени!

Прости, мъртвило, роден край, прости!

Пред мене нов живот се днес открива,

с нов трепет се сърцето ми опива

и моят дух неудържим лети...“

Обзалагам се, че Бойко Борисов не е чувал за поета Кирил Христов, но нещо ми подсказва, че любимият ми Кирил Христов го е предвиждал. Във всеки случай е разпознал условията, в които явлението ще вирее и покълне, щом е написал:

„Ако би трябвало да напусна живота, аз бих хвърлил една псувня тъкмо от седем думи към моите съвременници и отишъл бих да си тегля куршума във витошките пущинаци, в най-глухия дол – да завещая тялото си на дивите зверове.“

Тръгвам, а вие продължавайте да протестирате!