Бареков, Първанов и Спас ни водят спасител- този път от Лондон

Как да разбираме факта, че денят на националния траур, ден и на погребението на Пламен във Варна, не важи тъкмо за протестиращите в София, които вместо с наведена глава в памет на починалия отбелязват траура с шумна блокада на умрелия парламент, на който „нож вдигат”?

Тази „храброст” в борбата с един спукан балон е достоен етикет за страстите, насочвани в траурния ден. Защото за „лидерите” на тези страсти явно е по-важно да наложат на всяка цена и с всякакви средства онова, което на самите тях им е възложено.

В сърфирането на гребена на лявата вълна, при което се боричкат да докажат кой е по-по-ляв, неуспелият през 2009 г. кандидат за депутат от „Българска левица” Ангел Славчев днес дори се разграничи от лявата БСП. За целта се възмути пред журналисти, че един друг ляв, но от БСП, му мъти кристално лявата вода.

Става дума за Спас Колев от движение „Свободни, можещи, силни”, определен от Славчев ( лидер на младите русофили на подчинение на старите русофили в БСП), че членува в БСП и е бил на конгреса на партията.

Да се чуди човек как да се ориентира в нюансите на червеното в тази мътилка, представяна за чиста вода ненапита! Защото друг представител на движението „Свободни, можещи, силни”, известен защитник на цигарения дим от други протести, развя на 3 март по улиците на столицата руското знаме. И макар да отказа да се „разкрие” с името си пред медиите, е достатъчно известен, за да не бъде разпознат като Мирослав Паскалев-Зорец, запомнен от телевизионните репортажи , в които заплашваше да си изгори колите миналия август в знак на протест срещу новите такси за паркиране в София.

По интересното е, че Спас Колев, ляв конгресмен от БСП, вече има кадрово решение за държавата. Левият конгресмен заплашва, че това трябва да стане бившият съветник на президента Първанов, живеещият от години в Лондон професор Димитър Иванов.

Те ти булка Спасов ден! В ролята на булката сте вие, уважаеми будали, ако се връзвате отново на номера на доведения от чужбина „спасител”. Преди беше от Мадрид, сега ви го вадят от Лондон.

Още по-интересно е, че същият беше изваден на показ ден по рано на екрана от директора на ТВ 7 Николай Бареков. Който е следил изявите на този директор трябва да е забелязал, че анонсите за издигането и свалянето на важните клечки в държавата задължително минават през неговата манипулационна: угодническа ( както в случая) или кресливо прокурорска ( както в случая с похарчения кандидат на ГЕРБ във Варна Кирил Йорданов).

Разговорът между професора и директора започна толкова трогателно! Директорът Бареков току що се беше изповядал, че взима само 8 хиляди лева заплата и тя му се полагала, защото работел отдавна, много и всеотдайно ( с което искаше да каже вероятно: за разлика от масата български журналисти, които работят отскоро, малко и без неговия слугински ентусиазъм и не заслужават друго,а десет пъти по-малко пари). Професорът, поканен да сподели великите си планове, се почувства длъжен да похвали своя домакин в студиото за смелостта му да брани заплатата си и да му вдъхне кураж да продължава все така, защото го познавал отдавна и бил сигурен, че си заслужава въпросните 8 хиляди лева.

С появата на професора, ден преди уличната му номинация за премиер, косвено беше даден отговор и на напиращия въпрос за един бащица, който се крие в настаналата суматоха. Къде е Георги Първанов? Как къде: крие се. Зад гърба на професора от Лондон, който вече не се крие и пак иска властта с поредния си опит да става премиер ( защото той е спряган за тази роля през годините безброй пъти досега).

Кое знаме ще надделее в тази епична битка: руското или чисто червеното? Ако откриете разликите, ще решите ребуса с руската рулетка, пред която е изправена България под формата на играта със заредения пистолет до главите ни. Но понеже разлика тук няма, ще чакаме да гръмне пушката от първото действие на драмата. Куршумът в нея е с надпис „енергетика”- областта, в която България е фатално зависима от симбиозата между червеното и руското знаме.