Грилът на Грило

„Старите кучета“ на политически Рим поне не могат да се сърдят, че никой не ги е предупредил. Вълната „Бепе Грило“ зяла политическата система на Италия, но тя не е цунами. Почти четири години традиционните играчи имаха възможността да видят как се надига този феномен, но така и не намериха формула да му се противопоставят. Или просто не го приемаха достатъчно сериозно. До днес. Със сигурност вече никой от политестаблишмента на Италия не се смее на комика Грило, а и той от доста време не осмива, а фронтално превзема системата. Сега неговите опоненти са не просто опарени, а мнозина си задават въпроса дали не се задава повторение на политическото земетресение от 1992-93 година, когато на практика се срина цялата партийна система. Една голяма армия от ентусиасти са на площада в очакване.

Движението на Грило не е внезапно вдигнало се цунами от типа, познати по нашите ширини. Неговият микс от ирония, критика и политика датира още от 80-те години на миналия век, а трансформацията му в политическа платформа е видима още в средата на миналото десетилетие. Обиколките му с пътуващи театри са вид подготовка за навлизането на терена на политиката, а постоянните срещи невидим гръбнак на дигиталния му пробив през 2005 година. Тези пътувания раждат и уникалната комбинация от дигитално и физическо. На своя популярен блог Грило предлага теми за дискусия и платформа за организиране на срещи (http://beppegrillo.meetup.com). Хората по места подхващат поканата и с малко помощ „от центъра“ стартира една истинска гражданска вълна. В началото на 2010 година броят на тези срещи из страната е около 200 на месец. Година по-късно цифрата нараства до около 270 на месец, а през април 2012 година е вече 300. Точката на пречупване са местните избори през май миналата година и към нейния край месечната стойност на MeetUp събиранията надскача 550! Така реториката на „гласа на народа“ създава своята реална политическа мрежа. Заедно с нейното създаване скачат и нивата на електорална подкрепа.

Всичко политическо при Грило е обърнато, един вид „не-политика“. Той нарича себе се „неполитик“, организацията се „непартия“, а устава си „неустав“. Всичко около него е отрицание на статуквото, нов успореден свят на представителство чрез „тялото на народа“. Излязъл на площадите, напълнил форумите, изрекъл отказа от участие в клоунадата на Берлускони и компания, изпълнил залите при срещите с ядосания комик. Централата на „непартията“ е личния блог на Грило, участието в традиционните медии е забранено за неговите кандидати, всичко е обратно на „нормалната политика“. Грило предлага карнавал, обръщане на политическия свят с главата надолу, но не за един ден. Ако се загледате в неговите представления ще откриете евангелистка настървеност и плам. Ще го чуете да обяснява на хиляди хора какво, според него, е икономика, инфлация, дълг, злато... Страстен политически евангелизъм, който профанно обяснява заплетения ни свят, слага му диагнози в три думи и решения в още две. Истеричен контрапункт на стандартното пренебрежително „твърде сложно е“, с което статуквото обича да се измъква. Неизбежен контрапункт на страха на статуквото да заговори открито, смело и честно.

Съдържанието на този популистки контейнер варира от смисленото (обвързване на доходите на депутатите със средните в страната, тримесечен период за коментари на проектозакони), през интересното (дигитално гражданство и свободен достъп до интернет за всички италианци), странното (забрана на частна собственост на вестници над 10% от общия капитал, ограничение от два мандата за депутати) до заплашителното („национална здравна политика от културен характер за развитие на здравословен начин на живот“, забрана на различни категории ценни книжа). В политическата реторика на самия Грило могат да се открият още десетки идеи като референдум за излизане от еврозоната, по-къса работна седмица, намаляване на публичните разходи. Във всичко това едва ли може да се види някаква подредба. Грило сигурно би казал, че няма смисъл и да се търси, защото той просто е събрал в едно желанията на своя народ. Те не са организирани в традиционна платформа, а по-скоро изсипват на едно място спонтанни решения и болки. Събира гласове от всички посоки – членове на профсъюзи, уморени от безпомощно и лошо управление предприемачи, „зелени“, подкрепа от новите, млади аутсайдери, първо поколение жертви на сегашната криза. За много от тях това е първия политически дом и тази социализация през протеста може да се окаже едно от най-важните събития за южноевропейските демокрации.

Вълната на Грило носи и неизбежните нюанси сиво. Проектът си е лично негов (заедно с маркетинговия специалист Роберто Касаледжио), регистриран е като търговска марка, несъгласните с комика са бързо отразявани, отношението към фашисткото минало лежерно, съмненията около онлайн първичните избори сериозни. В сегашния си вид обаче той е големия стрес тест за италианската политическа система, олицетворение на чувството за пропаст ала 99% срещу 1. Предстои да видим дали тя има капацитет да се рестартира или ще се взриви отвътре. Но преди да видим решения очевидно ще трябва да чуем гнева на тези, чието търпение е отдавна изчерпано.