Парламентът окончателно сложи кръст на “Бургас-Александруполис“

Окончателно решение за обявяване за невалидно на подписаното между България, Русия и Гърция през 2007 г. в Атина споразумение за строежа на петролопровода “Бургас-Александруполис“, взеха депутатите във вторник на извънредно заседание преди разпускането на парламента. Часове преди това икономическата комисия в Народното събрание прие на второ четене проектозаконът за денонсирането на документа.

 Споровете за смисъла на нефтопровода от сутринта продължиха и в пленарна зала като от ГЕРБ и “Синята коалиция“ се обявиха против проекта, който бил икономически неефективен и екологически опасен. От БСП го защитаваха яростно. В крайна сметка с гласовете на 96 от дали вота си 124 народни представители на “Булгарс-Александруполис“ окончателно беше сложен кръст от българска страна. 27 депутати бяха против, а един се въздържа.

 Депутатът от "Коалиция за България" и бивш енергиен министър Петър Димитров заяви при обсъждането в икономическа комисия, че България може да бъде осъдена и да плаща неустойки заради прекъсване на участието си в проекта. При решението на Министерският съвет през миналата година за спиране на проекта обаче премиерът Бойко Борисов заявяваше, че руснаците и един лев неустойка няма да видят заради прекратения петролопровод.

 В края на 2011 г. източник, близък до руските акционери в "Бургас-Александруполис", заяви, че те нямат намерение да искат никакви неустойки от България за отказа й от проекта за строеж на петролопровода, тъй като подобни условия не са включени в споразумението. От руска страна, макар и твърдят, че денонсирането на споразумението не е легитимно, засега официално не е коментирано дали смятат да съдят страната ни, макар официално да продължават да подкрепят проекта за заобикаляне на Босфора като транзит на руски нефт.

 Присъстващият на дискусията министър на финансите в оставка Симеон Дянков, който обясни спирането на проекта с невъзможността той да се реализира по предложения от руснаците финансов модел, не коментира опасността от неустойки заради зачеркнатия “Бургас-Александруполис“. Той обясни, че е бил посъветван да се денонсира проекта от външни юристи като най-добър начин за излизане на страната ни от този ангажимент.

 "Обръщам се към вас като към българи. Не може да излезем от договора на база на Виенската конвенция. От него можем да излезем, само ако проектът е изграден. Има такава клауза в договора. Ще дадем основание на Русия и Гърция да искат обезщетение. Какво печелим и какво губим от денонсирането на това споразумение”, каза Димитров и отхвърли притесненията за екологичен ефект като неоснователни.

 "Векове са водени борби между Русия и Турция за пролива. Изграждането на “Бургас – Александруполис“ засяга стратегически и икономически интереси на Турция. Какъв е интересът на България да защити интереса на Турция”, попита Димитров.

 "Като е толкова неизгодно, продайте българския дял. Сложете държавна такса”, призова още той.

 Независимият депутат Георги Терзийски, който преди това бе групата на "Атака", а сега подкрепя левицата и гласува с нея, предложи денонсирането на споразумението за “Бургас-Александруполис“ да влезе в сила едва след като има отрицателна оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Реално обаче проектът има положителен ОВОС от екоминистерството на България.

"Това Народно събрание в последните дни и часове от живота си няма нужното доверие, за да приеме в това време този законопроект за денонсиране на споразумението за проекта “Бургас–Александруполис. Изцяло прозира, че този законопроект е продиктуван от чуждо влияние, от интереси, които са извън България", коментира предложението си Терзийски.

"Презатлантическите господари на някой искат да бъде приет този законопроект в техен интерес. Беше изтъкнато, че икономически този проект е невъзможен. Защо излизаме от споразумението, за да дадем основание на останалите участници в проекта да искат ние да плащаме неустойки", попита депутатът.