Изпускаме ли отново влака на историята?

Светът се променя пред очите ни, но тук - на входа на Ориента, сякаш не забелязваме това. Рискуваме да останем откъснати от световните и европейските процеси, което ни хвърля отново в ничията земя, където има само хронична бедност и корупция. По-страшното е, че румънците изглежда се насочват жизнерадостно и с ентусиазъм към собствения си фалит.

Премиерът Виктор Понта обвини в "глупост или подлост" анализаторите, които твърдят, че "Румъния върви към Русия или Казахстан", и твърди, че целите, изредени от президента Бъсеску в речта му в парламента - правова държава, приемане на еврото и присъединяване към Шенгенското пространство, както и запазване на осите във външната политика - интеграция в ЕС, оставане в НАТО и стратегическо партньорство със САЩ, представляват фундаментални цели, които правителството подкрепя "напълно".

Това не е първият път, когато господин Понта казва едно, а прави съвсем друго или когато прави направо скандални изявления от типа: "ако знаехме, че присъединяването към ЕС върви с Национална дирекция за борба с корупцията и Национална агенция по прозрачност, и с по-малко пари, може би щяхме да се замислим". Готови сме да му дадем кредит на доверие, но не защото Понта има правителствени постижения, които ни подтикват към оптимизъм, а поради простата причина, че резултатите ще дойдат много бързо - само след няколко години ще може да се види с просто око дали ангажиментите са били спазени и целите - следвани или не от правителството.

Световната финансова и икономическа криза избухна през 2008 г. и оттогава светът се промени много бързо и незадължително към добро. Под администрацията на Барак Обама американската политика позна едно преобръщане на приоритетите и едно връщане към себе си, което направи планетата много по-малко предвидимо място и по-опасно. Първоначалната идея за "многополюсен" подход към световните проблеми чрез посредничеството на така наречения Г-20 завърши плачевно в геополитически хаос, характеризиран от Ян Бремер като свят Г-нула (G-Zero), в който властовите центрове са изчезнали, а страните играят "всяка за себе си".

Това частично оттегляне от света на Америка се видя в Арабската пролет, в която САЩ реагираха твърде късно, слабо или почти винаги грешно, вижда се в конфликта в Източнокитайско море, където Китай смята, че е дошъл моментът да направи пробив, който да му отвори път към Пасифика, или в Близкия изток, където Сирия е жертва на липсата на решителност на Запада, а Иран крачи необезпокояван към придобиването на ядрено оръжие, въпреки санкциите и заплахите. В Източна Европа се забелязва все по-агресивна политика на Русия на Путин с цел възстановяване на зоната на влияние на Съветския съюз.

Отговорът на ЕС на тази геостратегическа промяна бе политическа и икономическа интеграция под диригентската палка на Германия - страна, която пое ролята на първи солист от американците. Политическата и икономическа интеграция не означава, че Европа ще бъде ръководена от Берлин от нов хегемон, а че ще бъде ръководена от Брюксел по нови правила. Въпреки дискусиите за "повече демокрация", които Комисията отвреме навреме връща на преден план, Европа се насочва към все повече технокрация и по-малко демокрация. Това означава, че все повече политически отговорности на национално равнище ще се прехвърлят на европейски експерти, които ще могат да контролират, цензурират и санкционират политиките на националните правителства.

Румъния и България влязоха в ЕС на принципа, че е "по-добре вътре, отколкото извън", че реформите ще могат да бъдат насърчени и подтикнати по-добре с европейски фондове като страни членки, отколкото като страни кандидатки. Този принцип бе погрешен и днес е мъртъв. Европейската политика ще става все по-принудителна, тъй като взаимозависимостта и степента на интеграция ще нарастват и ако "всички са за това", рано или късно ще се стигне до "на който не му харесва, може да си тръгне!".

Вратата на ЕС остава отворена, но ще бъде отворена в двете посоки. По този начин трябва да се гледа на речта за състоянието на съюза на Барозу и на писмото на четиримата външни министри, които искат санкции с орязване на фондове за страните членки, които не спазват основните принципи в сферата на правовата държава и фундаменталните свободи.

В дефицита на демокрация, който ще последва, поддържането на високи европейски стандарти в сферата на личните свободи и върховенството на закона, и санкциите, включително финансови, ще бъдат силен инструмент за спиране на отклоненията.

Което означава, че по-дълбоката интеграция на ЕС ще дойде с мерки срещу корупцията, независимо правосъдие и административни реформи. Отново, на онези, които не им отърва, че им се вземат пари, че в замяна им се дават "Национална дирекция за борба с корупцията или Национална агенция по прозрачност", ще могат да си тръгнат.

Но страна като Румъния няма къде да отиде от Европейския клуб освен на Изток, може би не задължително "в Русия или Казахстан", но в сивата зона, заета от Украйна, Беларус или Молдова, със сигурност. А в сивата зона няма друго освен олигархия, бедност и корупция.

През последната година лидерите на Социал-либералния съюз проведоха безотговорна местна кампания по демонизиране на Европейския съюз като "колонизаторска Висока порта", което създаде едно изключително опасно антиевропейско чувство сред населението заради един дребен залог: отстраняването на Траян Бъсеску.

Провинциалните приказки от типа "Да си гледа нейните работи Европа!" не са приемливи в свят, в който всеки играе за себе си. Влакът на историята вече се движи и рискуваме отново да останем на перона. Разбира се, нищо не би ни направило по-щастливи от това да сме се излъгали и да влезем в Шенген и в еврозоната, а Понта и Антонеску да се докажат като най-благотворните лидери на Румъния за последните 70 години. Но засега не виждаме друго, освен че са тръгнали в грешна посока: на Изток.

По БТА