Писна ми!

“Животът, може би единствен…” Хр.Фотев

Отдавна България е сред челниците в света по броя на самоубийствата. Жертвите на самоубийства надвишават  тези на загиналите в катастрофи. Всъщност самоубийците  са жертви на “катастрофа”:  на “живота по български”. Труднообясними са понякога мотивите накарали някого да посегне на живота си, най-често причината е изпадане в “депресивно състояние” - следствие на любовни мъки, развод, фалит, икономическа нищета, безперспективност, липса на смисъл в живота.

И без да сме чели изследванията на Дюркем за видовете самоубийства  е ясно, че безсмислието и самоубийството, като последица, като че ли засяга повечето индивиди предпочели суицидният изход от битието. Според Камю това е основния философски проблем – дали си заслужава тоя живот да се живее. В ”Бесове” на Достоевски, /когото православните скотове обичат да си присвояват/, Кирилов се самоубива, за да докаже, че няма бог и че това е следствие на новопридобитата страшна свобода на “всичко е позволено”… Това, което пък възпира Хамлет да не “заспи” вечен сън е, че може би и “там” ни чакат същите мъки – камшика на съдбата и произвола на властника…

Съвместното ни живеене в гнилата ни държавица се разпада и като че ли е ден за ден, без хоризонт на очакване на нещо добро, сиви  еднообразни делници, наситени с тъпотии. Впрочем статистиката не се занимава с това. Налице е определен брой хора, напускащи ни без обяснения.  Почти се приема, че  е в реда на нещата.

В Япония, където харакири е културен феномен, държавата ежегодно губи милиарди. /Впрочем тя жали за милиардите повече, отколкото за дезертирали през задния вход на живота!/. Над 30хил. души се самоубиват годишно в Япония, което е равностойно на един малък град. У нас самоубийството като икономическо измерение е “едно гърло по-малко”. Обратно на Япония държавата у нас сигурно “печели” от абдикиралите от този тъй прекрасен свят, макар и човешкия живот у нас да няма голяма стойност.

Самоубийствени мотиви забелязваме в творчеството на големите български поети /впрочем  повечето от тях убити или самоубити!/ – явно е, че чувствителният индивид няма място сред жестокото българско общество, “сбир от вълци и кози”, както го нарича най-известният български самоубиец  - П.К.Яворов.

Засега статистиката ни дава данни, над които  политиците не искат да се замислят, заети с усвояването на еврофондове. Например, най-много самоубийци има в Добрич, Ловеч и Разград. Най-много опити има в Шумен и Силистра. През 2010г. лидер в самоубийствата е Пазарджик. Обърнете внимание, че в региона на  Лудогорието /Делиормана/ самоубийствата са най-много; обяснението е, че това е сред най-изолираните от икономически и културни връзки български регион…

По-често жени правят опити за самоубийство, мъжете обаче са по-ефективни в опита си. Най-често българите слагат край на живота си с въже или отравяне с медикаменти, мъжете предпочитат огнестрелно оръжие. Тревожна тенденция е, че все повече млади хора слагат край на живота си, немалко и деца. Голяма част от подрастващите страдат от т.нар. “усмихната депресия”, която не се забелязва отначалото. Най-често симптомите се отличават с агресия, потиснатост, мълчаливост и незаинтересованост към ежедневните задължения, загуба на сън и тревожност.

От Центъра за обществено здраве ни уверяват, че имат програма за борба със самоубийствата и ни  съветват да се обръщаме към специалист овреме. Друг въпрос е, че много от т.нар. “специалисти” са шарлатани, които експлоатират и манипулират болните и ги объркват допълнително. А посещението при психолог достига до 100лв. на час!

Има професии, които са подложени на  голям стрес и това предполага по-голям брой самоубийства при тях. Там попадат военните, полицаите, лекарите и, забележете, зъболекарите. /Последните вероятно слагат край на живота си от угризения на съвестта?!/.  Впрочем някои от самоубийствата са и въпрос на достойнство, както казва Хамлет:  представете си, че сте самотен възрастен пенсионер в Полски тръмбеш с 130лв пенсия, като само лекарствата ви стурват над 50лв. месечно, а трябва да плащате на монополистите  още ток, вода и какви ли не  такси. Е, какъв е смисълът да се живее подобен скотски живот. /Та кучетата в полицията имат по-голям порцион /.  И понеже евтаназията у нас  забранена, то какво му остава на такъв човек, освен да плюе и да увисне на въжето и да се изплези на света…

/ Почти/ е доказано , обаче, че човек не се самоубива след дълъг размисъл, често пъти самоубийството е отчаян опит за търсене на внимание.  Случва се понякога да се самоубият и политици, макар че това по-често правят чувствителните и интелигентни индивиди. През “прехода” вече имаме самоубил се бивш министър, но, уви, той е като бяла врана сред политическата ни каста. Същевременно имаме и много убийства маскирани като самоубийства; срещат се самоубийства и в арести и килии.

Църквата  е  негативна спрямо самоубилите се, макар религиите в основата си да са култове към небитието, според поповете  самоубийците нарушавали  “божата повеля” да се живее.  “Пре-успелите” в живота са най-здраво вкопчили се в него – за съжаление обаче все още не е открит начин да прехвърлят в отвъдното придобитите с къртовски труд хотели, беемвета и мерцедеси, яхти и друго имущество, придобито по законен начин. За останалите 7 милиона българи май е /почти/ все едно дали са живи или мъртви. Още повече, че според изцепил се наскоро наш църковник - за бог нямало ни живи, ни мъртви, явно /бог/ е имал българите наум… Малко са и нещата у нас за които могат да съжаляват, ако пръснат своя слепоочник; например обещаваните  плодове на пенсионна реформа и увеличението на доходите, които ще изгубят след несвоевременната си емиграция в  отвъдното. Но който си изгуби живота, той ще го намери, бе казано някъде из библията… Я го намери, я не! Ако пък вземе пък пак в се прероди пак тук, в Българийка, я поради лоша карма, я поради родово проклятие – какъв маркототевски малшанс, “лош късмет”, така да се каже…

П.П. И все пак не се самоубивайте, защото на изборите някой ще ви пише за “мъртва душа” и ще продаде гласа ви, вместо вас…То че не сега съществуваме настина, освен като ЕГН-та в данъчното…