ЗА МАКЕДОНЦИТЕ. И ЗА НАС, БЪЛГАРИТЕ.

            Както е известно, след 1918 година Македония попадна в Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 година Югославия). Македонците бяха обявени за „южни сърби”, без особен успех за асимилаторите. След 1945 година Титовият комунистически режим заложи на коминтерновския македонизъм. И с всички средства на еднопартийната диктатура, в това число и посегателството върху живота,  постигна много повече. Българският език бе обявен за чужд, историята, културата и държавността ни бяха тенденциозно преиначени и охулени.

            При тия обстоятелства македонците с българско самосъзнание като че ли се стопиха и изчезнаха. С годините израсна ново поколение с македонско самосъзнание, отстоявано с твърдо убеждение и патриотична гордост.

            Има сред нас патриотари, за които македонски етнос в Македония няма, че той е български. Но Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от нашия парламент, зачита правото на етническо самоопределение на всяка общност и на всеки индивид. Трябва да признаем това право на македонците. Онова, което те нямат право да вършат, е да определят със задна дата народностната принадлежност на предците си. В своето време те са се определили достатъчно ясно и категорично като българи. Да посегнеш върху народностното самосъзнание на предците си е кощунство с паметта им.

            В новите условия на независима държава и демократичен преход все повече македонци преоткриват с изненада действителния образ на България. Творчеството на Димитър Талев става все по-популярно. Виден македонски писател нарече Талев „Лев Толстой на македонската земя”. Расте и броят на македонците, пожелали и получили българско гражданство. И все по-рядко четем писма с горчивото откровение: „Ма боли да се кажувам дека сум македонец. А знам, дека сум бугарин, дека дедо ми и сите мои предци биле бугари”. Същото е написано почти дословно и в „Български буквар” от 1868 година на македонския възрожденец Кузман Шапкарев.

            Но колкото повече напредва процесът на взаимно опознаване и сближение между хората от двете страни, толкова по остри и ожесточени стават нападките срещу България и българите на коминтерновци и титовци в Македония. 70-годишнината от спасението на българските евреи беше добре дошъл повод за тях да ни обвинят и осъдят за депортацията на македонските евреи. Напоследък бе поругана и паметната плоча на загиналите при потъването на кораба „Илинден” наши сънародници.

            Интересни разсъждения върху психологията на македонеца четем в книгата „Критичните дни на България” на Владимир Сис, чешки военен кореспондент по време на Междусъюзническата война. Ето неговата характеристика за македонските бежанци у нас: „Необикновено енергичен и амбициозен народ. Навсякъде са на предна линия. В България са министри, университетски преподаватели, големи търговски, но и улични продавачи, милионери, офицери, занаятчии... Навсякъде ще ги срещнете и трябва да им се признае, че винаги се справят с всяка ситуация”.

             И по-нататък: „Напоследък се говори много за автономия на Македония (в рамките на Турция, подобно на Източна Румелия). Македонците са българи по съзнание, но не им липсват и известни сепаратистки апетити. Много лесно може да се случи така, че ако автономията им хареса, могат да се определят и срещу България. Те по-скоро биха искали България да се присъедини към Македония, а не Македония към България”.

            Забележителен психологичен усет на чужденец, приятел и горещ защитник на страната ни в един критичен за нея исторически момент. Осъден е през 1950 г. от комунистическия съд в Чехия на 25 години затвор „за заговор срещу държавата”. Умира в затвора-гробница Леополдов през 1958-а.

            Само едно не е успял да предвиди Владимир Сис: македонците се обявиха в наше време за потомци на Александър Велики.

            Като домакини на гостите ни от Македония, не можем да сторим друго, освен да им предоставим точни свидетелства за общото ни минало. Да ги посрещне като братя – топло, радушно. И най-важното и трудното: да превърнем благословената ни от Бога земя в сигурно, уютно и привлекателно място за един достоен живот. Едва тогава българската идея ще спечели нови съмишленици не само в Македония, но и в целия свят.