Политолози и социолози за раздялата на ДСБ и "Синьо единство"

През тази седмица ДСБ и "Синьо единство" показаха за пореден път колко е трудно съставянето на коалиция вдясно. Въпреки очакванията за общ съюз "Сините" в понеделник партията на Иван Костов се регистрира заедно с Български демократически форум, но без формацията около Надежда Нейнски и Мартин Димитров. Първоначално от ДСБ посочиха, че има технически проблем с банковата сметка, но от "Синьо единство" отрекоха.

След това Костов предложи на колегите си 12 места на водачи в листите, както и съпредседателство с Нейнски на коалицията. В четвъртък на Национален съвет "Синьо единство" реши да не се явява под никаква форма на предсрочните парламентарни избори на 12 май, но оставят възможността за продължаване на разговорите за създаването на обща партия.

От двете формации излязоха с разнопосочни версии за раздялата си. Според "Синьо единство" е имало неразбирателство за съпредседателството на несформиралата се коалиция "Сините", нежелание тя да прерасне в обща партия, както и спор за подредбата на листите. От ДСБ пък отвърнаха, че в партията на Нейнски има вътрешни проблеми.

"Дневник" помоли политолози и социолози да коментират ситуацията в дясното политическо пространство.

Румяна Коларова, политолог: Разминаването може би е предрешено

Мекият вариант на този коментар е, че това е продукт на неразбирателство, на неестествено недоразумение, на разминати очаквания. Но като се има предвид меката и изчерпателна позиция, която ДСБ заяви през последната седмица, твърде вероятно е да става дума за разминаване, в което твърдото решение на ДСБ да седи в коалиция да го е направила жертва на неоправдани очаквания. Защото, докато от страна на Надежда Михайлова, участието в изборите винаги е било поставено под условие, в ДСБ участието на тези избори винаги е било поставяно на първо място. За тях това е важен приоритет.

Докато за проекта "Синьо единство" изборите през май в никакъв случай не бяха приоритет, те бяха възможна първа стъпка, но самият проект се виждаше следизборно и не задължително чрез парламентарно представителство. А за ДСБ е точно обратното - участието в тези избори се считаше като тест за жизнеспособността на проекта. И точно тук се получи голямото разминаване.

За "Синьо единство" тези избори бяха една възможна, но незадължителна първа стъпка. Така че разминаването може би е било предрешено.

Ясно е, че младите хора, които са в ръководството на "Синьо единство", в никакъв случай няма да се откажат от проекта си. Те ще търсят някакво обединение на хора, чиято биография или идентичност е свързана със СДС. Ще бъдат неприятно изненадани от ресурса, с който ще разполагат, защото не виждам как в рамките на следващите няколко години ще се акумулира ресурс за този проект след демонстративния отказ да се търси парламентарно представителство в момента. Така че за "Синьо единство" това е отлагане на проекта най-малко с 3-4 години.

ДСБ отново ще трябва да провери дали разполага с достатъчна подкрепа чрез вота на избирателите. Нейното бъдеще в изключителна степен зависи от резултата на изборите. Те остават като единствен автентичен представител на традиционното дясно. Ако партията не влезе в парламента, това ще бъде парламентарната смърт на традиционното дясно.

Не може еднозначно да се каже как ще повлияе разделението на ДСБ. Може да се окаже, че разделението със "Синьо единство" акумулира допълнителна подкрепа. Процентите на двете партии обаче са твърде малки, за да бъде уловена тази допълнителна подкрепа със социологически инструментариум.

Определено ГЕРБ и партията на Меглена Кунева печелят от това разделение. Има и една партия, която може да загуби заедно с ДСБ - това е коалицията, която се нарича СДС, защото тя не печели, когато нещо се случва в партията на Иван Костов, просто допълнително се засилва отвращението, негативната реакция на десните избиратели към СДС. Обратното също е вярно – негативите за СДС се натрупват и в ДСБ.

Евгений Дайнов, политолог: Краят на класическата синя десница

Това е краят на класическата синя десница, няма как в парламента да влезе нито един - "Синьо единство" не участва, не виждам как ДСБ ще влезе само. Засега това е краят на дясното представителство в България.

Повечето хора, които се ориентират по скалата ляво – дясно, се самоопределят като център - десница. Те нямат представителство, няма за кого да гласуват. Това блокира, изкривява и деформира политическия процес, облагодетелствайки този път не БСП, а производното на БСП тяло, наречено ГЕРБ.

Геновева Петрова, социолог: Десните симпатизанти ще са силно демотивирани да гласуват

Случилото се между ДСБ и "Синьо единство" е ясен сигнал за десните избиратели, че така желаното от тях обединение на традиционната десница е все по-трудно постижимо. Това силно демотивира традиционните десни симпатизанти и задълбочава колебанието им за вота. Очаквам, че част от тях няма да гласуват.

ДСБ вероятно ще задържи твърдите си привърженици, но ще й бъде по-трудно да разширява влияние сред нови симпатизанти. Възможно е част от десните привърженици да се ориентират към ГЕРБ. Доколко ще се реализира всяка от трите хипотези предстои да видим в рамките на кампанията.

Кольо Колев, социолог: Беше опит за алтернатива на популисткото ГЕРБ

Глупост от страна на двете формации. Заедно имаха известен шанс, но сега след този неразбираем за широката публика танц заедно сме, не сме заедно... Сигурност дали ще намалее подкрепата към тях никога няма. До голяма степен техният имидж беше опит да се създаде нова дясна разумна формация, която да е алтернатива на популисткото и не много ясно дясното ГЕРБ.

При това положение обаче идеята за създаването на такава единна формация е спряна от самото разцепление. Предстои да видим какво ще се случи, но шансовете за тях не са много добри.