Досиета за употреба: От „Факс” до „БУДА”

Христо Христов, http://desebg.com/

Досиета, минали зависимости, подхвърляне и използване на секретни документи, записи от специални разузнавателни средства – всичко това са инструменти от една непозволена игра за удари под кръста, които изкушават политиците вече 23 години след промените. До тях често се прибягва предизборно или се атакува даден политически опонент, когато другите средства са изчерпани.

 

 

Целите са е едни и същи – компрометиране и унищожаване на политическия противник, свалянето му от власт  и манипулиране на общественото мнение. В този тип битки не винаги атакуващия печели, понякога компроматът се връща като бумеранг към авторите му.

В по-ново време в употреба бяха вкарани тайни снимки, непозволени записи на разговори, видеозаписи, записи от специални разузнавателни средства. Сайтът  desebg.com припомня по-известните случаи през годините на прехода.

Аферата с досиетата във в. „Факс”

Досиетата на бившата Държавна сигурност са средство за манипулиране на общественото мнение чак до 2006 г., когато законодателно е уреден достъпа до архивите на ДС и прекъсване зависимостите от комунистическия режим чрез огласяването на неговите сътрудници на ръководни постове в държавата. Всичко започна още в 7-то Велико Народно събрание (ВНС) през лятото на 1990 г. Тогава СДС настоява да се отварят досиетата на народните представители. Съставена е 21-членна комисия „Тамбуев”, с председател депутатът от БСП Георги Тамбуев. Депутатите от СДС и БСП, които са в комисията, нямат пряк достъп до архивите на ДС. Изобщо не се стига до архивите на Първо главно управление на ДС, които се съхраняват в приемника на ПГУ – Национална разузнавателна служба.

През април 1991 г. комисията „Тамбуев” е готова с доклада си. В него фигурират имената на 28 депутати от ВНС, свързани с Шесто управление на ДС. Председателят й Георги Тамбуев го предава на председателя на Народното събрание проф. Николай Тодоров, който го раздава на всички парламентарни групи. Ден преди парламентарното заседание, на което трябва да се обсъди доклада в. „Факс” публикува материал под заглавието „Списък на доносниците във ВНС”. Той е в няколко части:

Депутати във ВНС, подписали декларации за сътрудничество с Шесто управление на Държавна сигурност или предшестващите го структури – с 22 имена;
Народни представители във ВНС, поели определени ангажименти и били в по-тясно сътрудничество с Шесто управление – с 8 имена;
Щатни служители на Шесто управление, депутати във ВНС – три имена.

След  в. „Факс” и в. „Ранно утро” започва да публикува списъци с имена на сътрудници. По-голяма част от имена е свързана с преминали през лагери и затвори репресирани политици от опозицията, които са били принуждавани да подпишат декларации за сътрудничество, за да оцелеят.

Ден след публикацията във „Факс” в парламента се разразява скандал.

 

 

 Представители на БСП и СДС си отправят взаимни обвинения. ВНС приема решение, в което се посочва:
 „Публикациите и всякаква друга форма на списъци с разгласяване на имена и друга информация за предполагаеми сътрудници на Държавна сигурност и на други специални служби са противозаконни. Великото народно събрание счита, че информацията, съдържаща се в направените вече публикации, е непълна и недоказана… Позоваването или ползването по какъвто и да е начин на такива материали е недопустимо и наказуемо съгласно закона.”
 Прокуратурата не прави нищо да разследване на изтичането на информацията във вестниците, базирана на секретни материали от МВР. В разразилия се парламентарен скандал зам.-председателят на Народното събрание Гиньо Ганев закрива комисията „Тамбуев”.

Противниците на отварянето на досиетата постигат целта си. Проваленото чрез активното мероприятие първоначално намерение за отваряне на досиетата на депутатите в 7-то ВНС компрометира идеята за разкриване на документите на Държавна сигурност и делата на агентурния й апарат през следващите години.

Досието на Петър Берон

Между сформирането на комисията „Тамбуев” и закриването й се разразява първият скандал с досиета на ДС. Става въпрос за агентурното минало на един от лидерите на СДС и едно от най-популярните лица на опозицията още от първите митинги – Петър Берон.

Всичко започва отново от медиите. На 22 ноември 1990 г. във в. „Дума” (орган на БСП), се появява писмо, под писано от „Г. Иванов, репресиран в годините на тоталитаризма”, в което се посочва, че лидерът на СДС Петър Берон е бил агент на Шесто управление на Държавна сигурност под псевдонима „Бончо”. Събитията се развиват бързо. Президентът Желю Желев изисква досието на Берон и в разговор с него настоява той да си подаде оставката. Уговорката е да не се съобщава истинската причина и Берон да бъде изпратен на дипломатическа работа.

 

 

 Този сценарий е нарушен от председателя на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев, който дава гласност на агентурното минало на Берон. Интересно е, че след ползването на досието на агент „Бончо” от Желев, то изчезва, а е наброявало 4-5 тома. Желев твърди, че Берон е донасял на ДС до последно за „Екогласност”. Години след скандала версията на Берон е, че е бил отстранен по този начин, тъй като предварително е заяви пред ръководството на СДС какви ще бъдат целите му като бъдещ министър-председател.

На 4 декември 1990 г. по искане на Петко Симеонов Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили гласува оставката на Берон от председателския пост в СДС. На негово място е избран Филип Димитров.

„Оня списък”

През февруари 1992 г., само четири месеца, след като СДС взима властта гръмва скандала, известен като „Оня списък”, в който е забъркан лидерът на ДПС Ахмед Доган, и който в крайна сметка изиграва важна роля в промяната на политиката на ДПС към СДС.

Гласност на скандала е даден във в. „Демокрация” със специална декларация на групата на 39-те депутати от СДС, а човекът, който разкрива подробности в специално интервю е тогавашният депутат от съюза Георги Марков, който по-късно се оказа агент на Шесто управление на ДС. Марков твърди, че целта на аферата с „оня списък” е да бъде дискредитиран тогавашния външен министър Стоян Ганев.

Според засечени данни от Национална служба сигурност (НСС) и отделно от военното разузнаване ( наследници на Второ главно управление на ДС и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА) на 4 февруари 1992 г. Ахмед Доган, който също по-късно се оказа агент на ДС, е предал в турското посолство в София списък с разузнавачите под прикритие зад граница. Този списък е бил подготвен в МВнР за смяна на „дипломатите”. Новите специални служби са информирани от техен сътрудник – функционера в ДПС Мехмед Тефик.

 

 

 Следва медийна канонада срещу Доган и правителството на Филип Димитров, в която участват много журналисти, агенти на ДС. Националната следствена служба образува следствие. През лятото на 1992 г. малко преди „боянските ливади” – пресконференцията на която президентът Желев влиза в открита конфронтация с правителството на СДС, свидетелят Тефик най-неочаквано се отказва от показанията си. В безпрецедентно изявление по телевизията директорът на НСлС Ани Крулева обявява, че делото срещу Доган е прекратено. От своя страна лидерът на ДПС бие един „депесарски шут” на СДС. Първо е поискано отстраняването на председателя на НС Стефан Савов, а след това ДПС оттегля подкрепа на правителството на Филип Димитров.

Аферата с „оня списък” става важна брънка от атаката срещу първото правителство на СДС, просъществувало 11 месеца и заменено от правителството на Беров. То е избрано с мандат на ДПС и остава в историята като правителството на „Мултигруп”.

Македонската оръжейна сделка

Паралелно с „оня списък” и конфронтацията на президента Желев с правителството на СДС през есента на 1992 г. се състоява безпрецедентна по своя характерпресконференция на ръководители на голяма част от специалните служби (наследници на различни структури на бившата ДС). На 18 септември 1992 г. без да имат разрешение от министъра на вътрешните работи шефовете на служби публично отправят критики към властта и така се вписват в общия сценарий за сваляне на първия кабинет на СДС.

 

 

В края на пресконференцията тогавашният директор на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов, кадрови служител на бившето Първо главно управление на ДС и впоследствие депутат от БСП, хвърля „бомбата”, че съветник на премиера Филип Димитров е участвал в оръжейна сделка с Македония.

Това твърдение, за което по-късно Бриго Аспарухов се извинява лично на премиера Димитров, е достатъчно да бъде подето от медиите, голяма част от които са контролирани от ДС, за да се предизвика политически скандал и натиск върху правителството и премиера. Въпреки скандала президентът Желю Желев оставя ген. Аспарухов на поста. Той е освободен през март 1997 г. от президента Петър Стоянов.

 

Партийната книжка на Софиянски

За кметските избори през есента на 1995 г. в София се изпратя един срещу друг кандидатът на БСП – управителят на Първа частна банка Венцислав Йосифов, впоследствие разкрит като агент на ДС и кандидатът на СДС Стефан Софиянски. Управителят на „Пресгрупа 168 часа” Петьо Блъсков, който се е ангажирал с кампанията на Йосифов, донася в редакцията на в. „24 часа” копие, за което се твърди, че е от партийната книжка на опонента Софиянски като член на БКП и нарежда да се публикува.

 

 

Публикацията излиза на 11 ноември 1995 г. в деня за размисъл преди изборите. Компроматът е публикуван и във в. „168 часа”, а от щаба на БСП правят копия на публикациите и ги разлепят из столицата. Компроматът е показан и на специална пресконференция, организирана от застъпниците на Венцислав Йосифов. Стефан Софиянски се кълне в децата си, че не е членувал в БКП и обявява, че ще съди в. „24 часа”. Гневни обаждания заличат редакциите на пресгрупата.

Компроматът има обратен ефект и кандидатът на СДС печели изборите. След два дни главният редактор на в. „24 часа” Валери Найденов (разкрит през 2009 г. като сътрудник на ДС), се извинява на читателите и на Софиянски и призовава БСП да посочи фалшификаторите. Блъсков и Найденов влизат в конфликт и след три месеца главният редактор е уволнен. С него напуска и половината от редакцията.

Видеокасетата на Павел Тренев

Малцина си спомнят, че една от причините за падането на правителството на БСП начело с Жан Виденов в края на 1996 г.  е разкриването на т. нар. кръг „Орион”. Неговият бос е Румен Спасов, син на дългогодишния зам.-министър на вътрешните работи при Живков ген. Мирчо Спасов. Съпругата на Румен Спасов Веска Меджидиева оглавява създадената от тях и редица функционери на БСП Българска земеделска и промишлена банка (БЗПБ).

 

 

Именно разкритията за набирането на уставния й капитал довежда и до атаката срещу банката и закриването й. Част от милионите ( 6 млн. долара) се оказват, че са взети като заем от Румен Спасов от малко познатия по това време руски бизнесмен Майкъл Чорни. Посредник при сделката е дилъра Павел Тренев, който по това време извършва услуги на Спасов. Проблеми с връщането на милионите на Чорни довеждат до мистериозното изчезване на Павел Тренев. Мнозина смятат, че то е свързано с подсигуряване на доказателства за сделката от страна на Чорни, а именно като дилърът направи пълни признания и те бъдат записани. Малко по-късно Тренев се появи отново в София, а с него и слуха за една видеокасета. На нея е записан подробния му разказ за финансовите операции между Спасов и Чорни и други подробности за финансирането на БЗПБ.

Тогавашният лидер на СДС Иван Костов  е особено активен срещу „Орион” и използва видеокасета със записа на Тренев срещу БСП. Той лично връчва видеокасетата на главния прокурор Иван Татарчев. Татарчев от своя страна нарежда на прокуратурата да атакува регистрацията на БЗПБ в съда, където е доказана нелегитимността на банката на „Орион” и това е един от най-сериозните удари срещу икономическата групировка.

В края на 1996 г. от парламентарната трибуна Костов отправя сериозни обвинения срещу БСП и правителството на Виденов за кръга „Орион” и банката му. Виденов така и не успя да се защити. Той определя Павел Тренев като дребен международен мошеник.

СДС настоява в парламента за анкетна комисия, която да разследва „Орион”. Костов дори заявява, че има доказателства за използването на МВР от групировката за неговото следене и подслушване. Броени дни по-късно Виденов си подава оставката на фона на невижданата икономическа криза, в която управлението на БСП довежда страната.

Досието „ГОЦЕ”

През 1997 г., след като идва на власт, СДС приема първия закон за досиета. Първоначално е обещано, че ще бъдат разсекретени 250 000 досиета, но накрая приложението на закона е изключително свито. Освен това СДС приема, че няма да бъдат разкрити агентите на ДС, които са превербувани от новите служби, т. нар. реактивирани сътрудници. Съставена е комисия начело с министъра на вътрешните работи Богомил Бонев, а членовете й са шефове на специалните служби, наследници на различни структури на ДС и отделни архивни масиви на комунистическите тайни служби.

През есента на същата година в парламента министър Бонев съобщава имената само 23 сътрудници на ДС, голяма част от които са свързани с политическият опонент на премиера Иван Костов – ДПС, включително и лидера на движението Ахмед Доган. Съобщено е, че не могат да бъдат огласени имената на около 90 души, тъй като за тях в архивите са останали само картони и липсват други документи, както и собственоръчно подписани такива.

Преди огласяването на решението Конституционният съд, в чийто състав също фигурират трима агенти на ДС, приема, че подобни досиета не следва да се обявяват публично.

 

 

 Въпреки че директорът на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров докладва пред комисията „Бонев” досието на новия лидер на БСП Георги Първанов, то не е огласено. Документите за него показват, че той е привлечен като секретен сътрудник от Първо главно управление на ДС през 1989 г. под псевдонима „ГОЦЕ”. Неогласяването на досието обаче се превръща в коз в ръцете на ръцете на лидерите на СДС.

Броени месеци преди парламентарните избори през 2001 г. СДС отново се обръща към темата за досиетата. Приети са поправки в закона от 1997 г., с които се разширява полето на приложението му и е променена процедурата по огласяването на агентите. Съставени са две комисии. В първата с председател Методи Андреев влизат представители на всички парламентарно представени политически партии и няколко експерти. Във втората комисия влизат магистрати и тя се произнася по по-заплетени казуси.

Новата процедура изисква, когато комисията „Андреев” установи сътрудници, участващи на избори, но от категорията на т. нар. картотекирани сътрудници (с прочистени досиета) да ги кани и пред членовете й тези кандидати да подписват декларация, че не са били сътрудници на ДС или да потвърдят този факт.

На президентските избори през 2001 г. лидерът на БСП Георги Първанов се кандидатира и отново изплува досието му „ГОЦЕ”. Предложението на Методи Андреев Първанов и още няколко кандидат-президенти с досиета да бъдат поканени в комисията не е подкрепено от останалите членове и както по-късно Андреев сам ще признае на практика той е бламиран, а законът не е изпълнен.

Така на изборите е Георги Първанов е допуснат с досие, за което обаче все още обществото не знае нищо. Първанов се възползва по максимален начин от скандала между другите двама кандидати – президента Петър Стоянов и Богомил Бонев (виж по-долу случая) и печели изборите.

Преди президентския вот през есента на 2006 г. досието „ГОЦЕ” отново е вкарано в употреба. Лично лидерът на основаната през 2004 г. ДСБ  Иван Костов призовават в медиите Георги Първанов да каже дали е бил сътрудник на ДС под псевдонима „ГОЦЕ”. По това време не функционира закон за досиетата, който е отменен през 2002 г. с гласовете на НДСВ, БСП и ДПС след идването на Симеон Сакскобургготски на власт.

Под натиска на опозицията и преди кандидатирането си за втори мандат Първанов обявява, че  е имал контакт със служител на тогавашното Министерство на външните работи да сътрудничи в написването и редактирането на мемоарите на емигранта Методи Димов по чувствителния за България “македонски въпрос” и не знаел, че работи за ДС.

„Има папка „Гоце” в архивите на разузнавателната служба, тя съдържа информация за мен и нищо друго – нито ред, нито знак от мен”, заявява Първанов.

Тогава обаче той не призовава да бъдат публикувани документите от папката „ГОЦЕ”. По ирония те се съхраняват в архива на Националната разузнавателна служба, за която от 2002 г. отговаря самият държавен глава.

 

 

 И до днес съществуват съмнения за прочистването на досието „ГОЦЕ”, включително и след 1997 г. Въпреки че веднага след встъпването си в длъжност в началото на  2002 г. президентът Първанов освобождава като директор на НРС ген. Димо Гяуров, назначен от този пост при СДС, генералът получава рядък жест от новия държавен глава. Той одобрява изпращането му за посланик в Унгария. Гяуров е единственият от СДС, който получава подобна привилегия от Първанов по време на двата му мандата като президент.

Досието „ГОЦЕ” става публично през юли 2007, когато новата комисия по досиета с председател Евтим Костадинов и доминирана по това време от представители на тройна коалиция, обявява категорично принадлежността на Георги Първанов към Държавна сигурност.

Веднага след обявяването на решението на комисията президентът изисква документите от те са качени на сайта му, с изрязана номерация на страниците, по която се разбира, че то е било прочиствано (по-късно досието е свалено от сайта на държавния глава).

След огласяването на сътрудничеството на Георги Първанов Иван Костов заявява, че 36 страници от досието липсват. Неговото твърдение е, че са извадени на 27 март 2007 г., дни преди да бъде сформирана комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов (5 април 2007 г.)

Директорът на НРС ген. Кирчо Кирчов, където до 2007 г. се съхранява досието, отрича то да е пипано. Същото прави и предшественикът му Димо Гяуров, ръководил НРС в периода 1997-2002 г. От разразилия се спор става ясно, че директорът на НРС Бриго Аспарухов (1991-1997) е държал досието на Георги Първанов не в архива, а заключено в касата му до уволнението си през март 1997 г.

Предизборното вадене на секретния доклад на НСС

На 5 ноември 2001 г. по време на телевизионен предизборен диспут между кандидат-президенти действащият по това време държавен глава Петър Стоянов си позволява да размаха секретен доклад на Национална служба „Сигурност” (НСС) срещу опонента си в студиото Богомил Бонев, бивш министър на вътрешните работи.

Докладът на НСС е връчен от директора на службата ген. Атанас Атанасов на премиера Иван Костов през декември 1999 г. Той съдържа анализ за корупционни практики и имена на участници в тях, включително и на министри от кабинета. Малко по-късно Костов освобождава десет министри, сред които Богомил Бонев, Марио Тагарински и Александър Божков.

 

 

Когато по време на телевизионния диспут на кандидат-президентите през ноември 2001 г. Бонев повдига въпроса за корупцията Петър Стоянов го атакува с доклада на НСС, цитирайки го, че „има групировка, която се ползва с протекции на високопоставени политици и висши служители на държавната администрация и чрез Богомил Бонев успява да овладее ключов пост в управлението на страната”.

„Този доклад беше написан без нито едно доказателство и позоваване на конкретен факт. Той беше поръчан да бъде написан така, защото тогавашният министър на вътрешните работи беше неудобен на президента и на министър-председателя”, отхвърля обвинението Бонев. „Защо президентът сега действа с методите на бившето Шесто управление на Държавна сигурност”, попита той.

Но президентът Петър Стоянов продължава: „Обвинявам ви, че като министър на вътрешните работи, вместо да пазите България, вие не дадохте на ведомствата да се борят с групировките. Нахалство е хора, които са обект на специални разследвания, хора, за чиито връзки с групировките се носят легенди, тези хора да говорят за борба с корупцията. На борбата с корупцията Богомил Бонев й трябва толкова, колкото на прилеп слънчеви очила”, заключава Стоянов.

От всички кандидат-президенти в диспута не участва единствено Георги Първанов. Той се оказва печеливш от спора между Стоянов и Бонев. Петър Стоянов, който се бори за втори мандат, но е издигнат като независим кандидат и очаква до последно подкрепата на взелия властта с НДСВ Симеон Сакскобургготски, губи на втория тур от кандидата на БСП.

Мнозина анализатори смятат, че изваждането на секретния доклад на НСС в телевизионния предизборен дебат от Петър Стоянов е грешка и тя е довела до обратен ефект, като след това мнозина са оттеглили гласовете си в подкрепа на Петър Стоянов.

Яхтеният скандал

На 18 април 2003 г. брониран сребрист „Мерцедес S” е взривен на бул. „Цариградско шосе”. В него като по чудо оцелява Иван Тодоров – Доктора, един от най-големите контрабандисти по това време в България.

Малко по-късно в медиите се появяват снимки, за които се твърди, че са открити в куфарчето на взривения. На тях освен Тодоров (на заден план) се виждат финансовият министър Милен Велчев, министърът на транспорта Пламен Петров и депутатът от НДСВ Мирослав Севлиевски, които играят карти с един от съдружниците на Доктора Петър Петров – Амигоса. Всичките са на яхта на Монако по време на състезание на Формула 1 в княжеството.

 

 

 Засегнатите политици настояват МВР да отговори как снимките са придобили публичност. В предаването „Неделя” 150 тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов заявява, че ако каже всичко за връзките на политици с представители на сенчестия бизнес ще стане страшно. Премиерът Симеон Сакскобургготски обаче поисква оставката на Борисов и той си я подава.

Няколко дни по-късно се състоява среща между Симеон Сакскобурггтоски и Борисов в Министерския съвет. След нея е оповестено, че оставката не е приета. Няколко месеца след това и финансовият министър Милен Велчев подава оставка с мотива, че името му е замесено в скандал без той да познава Доктора, но и неговата оставка не е приета.

Иван Тодоров – Доктора е убит през февруари 2006 г., в кв. „Лозенец” в столицата, докато пътува в своя джип „Порше Кайен”. През февруари 2012 г. Върховният касационен съд постановява в окончателна 3-годишна присъда за Петър Петров – Амигоса по дело, което в началото се води и срещу покойния Иван Тодоров – Доктора. Петров е признат за виновен по обвинение за пране на почти 100 млн. лева от контрабанда на цигари и документни престъпления, извършени в периода 1996-1999 г.

Заиграването на Румен Петков с досието на Коритаров

През пролетта на 2006 г. журналистът Георги Коритаров, водещ на сутрешния блок на Нова телевизия прави поредица от критични предавания срещу вътрешния министър във връзка с убийството на Ангел Димитров – Чората в Благоевград. То става при полицейската операция „Респект”, разпоредена от Румен Петков и насочена срещу криминално проявени лица.

Ответният удар срещу Коритаров не закъснява. Задействана е схема, чрез която да бъде огласено досието му като агент „Алберт” на Шесто управление на ДС. Част от агентурното минало на журналиста е огласено преди това през февруари 2004 г. във в. „Стандарт”. Новата схема предвижда изваждане на съдържанието на цялото досие и мащабно медийно отразяване с коментари на засегнати от донесенията на бившия сътрудник видни социолози, близки по това време съветници на Румен Петков.

 

 

Както по-късно ще стане ясно с идеята да се огласи в подробности агентурното минало на Коритаров се разчита да бъде отклонено общественото внимание от сериозните критики на Европейската комисия срещу МВР и ръководството му начело с Румен Петков за несправяне в борбата с организираната престъпност и корупцията в момент, в който наближава междинния доклад на ЕК за готовността на България за приемането й в Европейския съюз.

В схемата на удара срещу Коритаров е включена журналистката на свободна практика Ангелина Петрова. Тя се обръща с искане до вътрешния министър за отварянето на няколко досиета на журналисти, сред които и това на водещия от Нова телевизия. Малко по-късно се оказва, че Петрова също е сътрудник на ДС – съдържател на явочна квартира „Липа”.

Румен Петков удовлетворява молба й за достъп до материалите на ДС за 10 известни имена от българската журналистика и за себе си. В списъка са тогавашните главни редактори на в. „Труд”  и „24 часа” и Тошо Тошев и Венелина Гочева, на главния редактор на „Новините на Би Ти Ви” Люба Ризова, генералните директори на БНТ и БНР Уляна Пръмова и Поля Станчева, председателката на Съвета на Нова телевизия Силвия Зурлева и журналистите Георги Коритаров, Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов и Иво Инджев.

По това време обаче достъпа до досиетата не е регламентиран, след като през 2002 г. законът за досиетата е отменен от НДСВ, БСП и ДПС. Ангелина Петрова отказва да публикува материалите, до които е получила достъп, като по този начин предоставя инициативата на МВР и в крайна сметка са огласени само документите за „Алберт” – Георги Коритаров. Бруталната манипулация с досиетата този път има обратен ефект.

Медиите, а след това и обществото се обявяват категорично против селективното използване на архивите на ДС. Изкушението на Румен Петков да се възползва от досиетата изиграва лоша шега на управляващите. В резултат на гражданският натиск и на някои евродепутати от групата на Зелените в Европейския парламент тройната коалиция е принудена да вземе решение за приемането на нов закон за досиетата. Такъв е приет през декември 2006 г. В следващите пет години комисията по досиетата обявява над 6100 сътрудници на бившите тайни комунистически служби в трите власти и редица сфери на обществения живот.

Дискът със записи за корупция в МВР

Модерните технологии влизат бързо в употреба при предаването на чувствителна информация за корупция и злоупотреби във властта. Първият подобен случай е през 2008 г. и в крайна сметка довежда до оставката на министъра на вътрешните работи Румен Петков в правителството на Сергей Станишев.

На 13 март 2008 г. депутатът от ДСБ Атанас Атанасов внася при главния прокурор Борис Велчев сигнал с данни от подслушани разговори. Като доказателство той прилага диск, за който твърди, че го е получил по пощата. Той съдържа записи, уличаващи тогавашния зам.-директорът на ГДБОП Иван Иванов, че получава пари и подаръци от бизнесмени срещу информация за разследвания и проверки срещу тях. На 17 март Иванов е арестуван.

 

 

 Скандалът набира сила и довежда до изслушване на бившия директор на ГДБОП Ваньо Танов, подал оставка година по-рано с мотива, че на службата не й се позволява да работи срещу сивата икономика. По време на изслушването Танов заявява, че министърът на вътрешните работи Румен Петков е засечен в нерегламентиран контакт с „оперативно интересни лица” – разследваните от ГДБОП т. нар. братя Галеви, подозирани в производство и контрабанда на синтетични наркотици.

Несправянето на кабинета Станишев с корупцията и организираната престъпност по високите етажи на властта довежда на 11 април 2008 г. до вот на недоверие, заради „обвързаността на управляващите с организираната престъпност“, който е отхвърлен от тройната коалиция.

На 13 април 2008 обаче Румен Петков подава оставка, която е приета от министър-председателя Сергей Станишев.

 

Осветяването на Алексей Петров като секретен сътрудник

Освен в изкарването на досието на Коритаров министърът на вътрешните работи Румен Петков участва в още един случай, при който за първи път след промените е осветен секретен сътрудник на съвременните специални служби – Алексей Петров. Това става през март 2008 г. в разгара на скандала за корупцията в МВР.

За да отклони вниманието от себе си Румен Петков се опитва да прехвърли медийния интерес към тайнственият посредник на срещата му с дупнишките босове братя Галеви. Посредникът е друг стар познат – бившата барета и бизнесмен с изпрано име Алексей Петров, който през март 2008 г. е назначен за съветник в новосъздадената Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС). С назоваването му министърът го разконспирира като секретен сътрудник на НСС. „Новината” първо изтича през агенция „Фокус” (собственик на бивш кадрови служител на ДС), а Румен Петков по-късно я потвърждава пред агенцията. По този начин фокусът на вниманието само за ден се премества от министъра върху „доцент Алексей Петров”.

 

 

Румен Петков дори заявява, че се страхува за живота на Петров: „Още веднъж ще подчертая и го казвам с болка – човек, който е работил 8 години за държавата, да бъде да бъде изнесен и изпържен по такъв начин! Струва ми се отвратително. Не виждам сега кой може да поеме отговорност за сигурността на Алексей Петров”. Министърът хвърля вината за огласяването на тази класифицирана информация на бившия шеф на ГДБОП Ваньо Танов. Депутатите обаче опровергават министъра, че такова нещо е казано от Танов.

Румен Петков е обвинен от прокуратурата за разгласяване на класифицирана информация, но в края на 2008 г. е оправдан от съда.

Тайният запис на Дянков от Първанов

В началото на март 2010 г. президентът Георги Първанов прави нещо, с което показва, че е сред хората, които не се колебаят да използват дори най-обикновени средства за запис, за да си разчистят сметките със свои противници. Това Първанов прави с министъра на финансите Симеон Дянков.

Поводът за реакцията на президента е реплика на министъра в телевизионно шоу, в което Дянков е принуден да отговаря на въпроси дали е нарекъл предходната година президента „млад милиардер”  с десетки луксозни имоти в САЩ. Финалният му отговор „Не е млад, определено”, предизвиква гневна реакция на Първанов. Той публично го призовава да докаже твърденията си.

 

 

 Без знанието на Дянков Георги Първанов записва тайно разговора по време на срещата между двамата, която цел е да изглади отношенията им. Още същия ден президентът публикува на сайта си стенограма от разговора. Подходът, използван от президентът среща отрицателни реакции от страна на политици и общественици.

Журналистът от в. „Десант“ – Лъчезар Лисицов пък използва казуса да поиска достъп до стенограмите от срещите между Първанов и президента на Русия Путин, които президенството по-късно публикува, след като е задължено да направи това по съдебен път.

Флашка със СРС

През януари 2011 г. близкия до Алексей Петров в. „Галерия” публикува серия от записи, направени при използване на специални разузнавателни средства (СРС). Случаят става известен като „Тановгейт”. Записите разкриват разговори на директора на Агенция „Митници” Ваньо Танов с министъра на финансите Симеон Дянков и със заместника му Владислав Горанов. Журналистите от вестника Кристина Патрашкова и Явор Дачков твърдят, че са получили записите в редакцията на флашка. При всяка публикация двамата се явяват на пресконференция и разясняват подробности.

Сезират със записите главния прокурор Борис Велчев, а прокуратурата започва разследване. Оказва се, че оригиналните записи не са запазени, тъй като били унищожени според изискванията на закона, защото разработката срещу Танов, в рамките на която са прилагани, не е довела до образуване на разследване срещу него.

 

 

 В един от записите е намесен и премиерът Бойко Борисов. Пред Танов той се застъпва за собственика на пивоварна „Леденика” и президент на баскетболната федерация Михаил Михов, известен като Мишо Бирата с репликата: „Поех ангажимент да не го закачам Мишо Бирата...”

Всички участници в разговорите, без уволнения зам.-шеф на митниците Антони Странджев, заявят, че записите са манипулирани. Прокуратурата възлага две експертизи – едната на институт на МВР и друга на БАН, които не излизат с ясен отговор дали има манипулации в съдържанието на разговорите и да са вадени или добавяни думи и реплики, които отсъстват от оригиналните СРС-та.

Вътрешният министър Цветан Цветанов хвърля цялата вина за изтичането на секретните записи върху служител на специализираната дирекция „Оперативно-технически операции”.

Два месеца след разгласяването на скандала Михаил Михов е намерен мъртъв в хотелска стая в Правец. Съдебно-медицинска експертиза установява, че той е починал в резултат на инфаркт.

През юли 2012 г. Бойко Борисов признава в интервю, че разговорът между него и Танов е истински, но уточнява, че записът е манипулиран, тъй като от него са премахнати нецензурните думи, които е изрекъл по адрес на президента Георги Първанов (последният му се е обаждал да ходатайства за Михов).

Досието „БУДА”

На 3 февруари 2013 г. сайтът „Бивол” публикува статия под заглавието „Досието БУДА” и документ, според който на 9 декември 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в оперативния отчет на Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП), като информатор. Мотивът за вербовката е, че контактува с „оперативно интересни лица”.

Публикацията е анонимна, от името на сайта. В нея е уточнено, че информациято излиза от копие на автентичен документ, получен в платформата за анонимно получаване на документи Balkanleaks (този сайт и „Бивол” имат едни и същи основатели). „Ние не знаем кой е изпращачът, нито някога ще научим, защото използваната технология не го позволява. Да се търси източникът е безсмислено”, твърдят от „Бивол”.

Освен разкриването на оперативния интерес на ЦСБОП към Борисов в качеството му на информатор и проследяване на кариерата на оперативните работници, свързани с документа, в публикацията е припомнено цялото минало на премиера, голяма част от него известно отпреди от други статии в различни издания.

 

 

 Бойко Борисов заявява, че вероятно към него е имало интерес заради факта, че е охранявал Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. Той настоява да се даде гласност на друг документ от тази папка, който сайтът не е получил или не е публикувал. От този документ, който е публично оповестен от ГДБОП, става ясно, че Борисов е снет сравнително бързо от оперативния отчет – през януари 1998 г.  „Те затова го пускат през „Бивол”. И оттам всички да ме питат вярно ли е. Като публикуват единия документ (предложението), защо не публикуват другия – отказа на сътрудничество. Тогава всичко ще се види и сега няма да ме питате кое е вярно и кое не е”, коментира Борисов.

БСП веднага използват публикацията и настояват прокуратурата да разследва случая. Заедно с ДПС предлагат да се създаде парламентарна комисия, но предложението им е отхвърлено от ГЕРБ.

Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов припомня, че дълги години се спекулирало с досието „БУДА” и то точно преди избори.

Депутатът Яне Янев, който пръв вкарва в оборот този псевдоним през 2011 г. в една от публичните си изяви, насочени срещу премиера Борисов, заявява след публикацията в „Бивол”, че научил за „БУДА” от Румен Петков, когато той е министър на вътрешните работи. Румен Петков публично отрича това с мотива, че ако е знаел за „БУДА” щял да го използва още на изборите през 2009 г. На пръв поглед логично обяснение, но с пояснението, че през 2009 г. ГЕРБ не е политически опонент на БСП.

На 4 февруари 2013 г. „Бивол” публикува втора статия под заглавието „ДОН БУДА” (дело за оперативно наблюдение). То съдържа строго секретно предложение за образуване на ДОН под псевдоним „БУДА” на 24 февруари 1997 г. Според сайта мотивът е красноречив: „за придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури. За предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители”.

В статията за първи път се твърди още, че вероятно през 80-те години Бойко Борисов е бил доносник на ДС. Това твърдение не е подкрепено с доказателства, но както ще посочат анализатори то е едно от внушенията, която публикацията е целяла.

Публикациите в „Бивол” се появяват в края на мандата на правителството на Бойко Борисов и шест месеца преди парламентарните избори.  Показателен е коментарът на Георги Първанов още в деня на първата публикация:

„Борисов по този начин си получава своето, той зае една двойствена позиция по отношение на офицерите, които са служили за България. Бяха огласени доносниците. Тези, които са донасяли срещу своите колеги в службата, срещу семейни приятели – това не се разбра, но за сметка на това бяха обругани хора, които работеха за България.”

Очевидно Георги Първанов има предвид политиката на правителството на Борисов за продължаване на процеса за разкриване на сътрудниците на тайните комунистически служби.

Документи от досието „БУДА” са пуснати в оборот само 40 дни, след като в края на декември 2012 г. ГЕРБ внасят сериозни промени в закона за досиетата. С тях се разширява негово поле на действие и епремахнат прословутия параграф 12, с който тройната коалиция през 2006 г. слага чадър над кадрите на комунистически тайни служби в двете съвременни разузнавания на България – Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация”.

През януари 2013 г. пък ГЕРБ успява да приеме на първо четене в парламента и първите за изминалите 23 години на прехода законопроекти за регламентиране на дейността на специалните служби.

Изнасянето на досието „Буда” е организирано от БСП и слага началото на предизборната кампания” коментира  бившият депутат от СДС Едвин Сугарев.

„Скандалът налива вода в мелницата на Румен Петков и БСП.  Не изключвам възможността в цялата работа да има и руска разработка, защото правителството на ГЕРБ силно  удариха по интересите на Русия в България”, добавя той. Според него основната цел на подхвърлените документи е разклащане на доверието в ГЕРБ.

Бившият шеф на комисията на досиетата и депутат от СДС Методи Андреев също смята, че „руските тайни служби стоят зад разкриването на досието „БУДА“, за да накажат премиера Бойко Борисов, който застана срещу проекта АЕЦ „Белене“.

„Ударът идва от петата колона на Русия, чието лице е БСП и персонално Румен Петков. Документите за „БУДА“ са изнесени и МВР сега трябва да разследва именно кога и как са изнесени, смята Андреев. Самият премиер, коментирайки публикациите, заключава, че явно „съм засегнал много интереси”.

От цялата история не става ясно дали това са всички документи, свързани с делото „БУДА” или от тях са избирателно са извадени само някои, чрез които Борисов да бъде уязвен?

Изваждането на дубликат (публикуваните документи показват, че най-вероятно става въпрос за преснемане, а не за копиране) от което и да е архивно дело в архива на МВР без в него да не бъде отбелязан ползвателя, както в случая с „БУДА” показва, че достъп до това дело без да се оставя следи в архива могат да извършат много тесен кръг хора в министерството – само министър на вътрешните работи или най-много началник на служба.

Така или иначе изваждането на части от досието „БУДА” е първият случай след промените, когато е разгласена секретна документация на съвременни специални служби срещу политик.

Обикновено реакциите на БСП при изваждането на досиетата на агентите на ДС винаги е била, че по този начин се застрашава националната сигурност. В случая „БУДА” социалистите забравят за тези аргументи и предпочитат с охота да се възползват от политическото им консумиране, насочвайки стрелите си към най-сериозния си политически опонент – Бойко Борисов.

Малцина обръщат внимание, че в публикациите, придружаващи документите са разшифровани кодовете на офицерите, свързани със случая. Тази подробност е важна, защото отвежда до логичен извод. Извършването на такова разконспириране без да се оставят следи за нерегламентиран достъп може да бъде извършено единствено от високопоставен служител в МВР (министър например), който да поиска неофициално да се направи проверка в тази секретна система, свързана с кодирането на оперативните работници. Подобно нещо не е по силите на журналисти, каквито и източници да имат те. Този довод подсказва, че освен документите на сайта „анонимният източник” е предоставил и част от използваната в публикациите информация. Това говори, че с досието „БУДА” е боравено на много високо ниво в МВР най-вероятно още преди години и прочитът на определени факти и служители, свързани с него, е направен предварително, за да може в подходящ момент тази информация да бъде употребена по целесъобразност.

Отделен остава въпросът ако в действителност ЦСБОП е разполагала с уличаващи доказателства срещу Борисов през втората половина на 90-те години, защо ДОН не е прераснало в дело за оперативна разработка и то не е реализирано? Документите от ДОН „БУДА” съвпада с времето на управление на ОДС и правителството на Иван Костов, което в края на мандата си се горде, че е отвоювало държавата от силовите групировки.