«НИЕ ВИНАГИ ЩЕ СМЕ С РУСИЯ...

...А  ПЪК  ДРУГИТЕ  ДА  СИ  Е..Т  МАЙКАТА»! Това крилато изявление на комунистическата емблема Румен Петков стана истинския девиз на партията. Когато казвам партията, аз разбирам Българската Социалистическа Партия. Дефицитните откъм любопитство български журналисти още не са попитали партийната емблема Румен Петков защо, аджеба, партията трябваше да  си смени името от Българска Комунистическа на Българска Социалистическа? Какво точно я накара да се преименува: дали страхът да не ги бесят по стълбовете, или защото «комунизъм» много често се бърка с «кръв»?

С едното или с другото име, партията се държи за Русия като удавник за сламка: верен на девиза си, емблемата Румен Петков и рубладжиите Гоце Първанов и Светлана Шаренкова са на посещение в Москва да представят книга за руските паметници от Руско-Турската война в 1877-78. Без да има никаква книга, в България има и турски паметници, като например джамии, а те са по-високи от всички руски паметници и така ще си останат – по-високи. Ако някой напише книга за тях, тя ще стане три пъти по-дебела от книгата на рубладжиите. Такава книга, например, може да бъде представена на посещение в Анкара от Дружеството за турско-българска дружба .  

В България обаче руски паметници  повече не се строят, но турски да, и все високи. И не само това, ами българите и българките кършат задниците си не на казачок, а на кючек. Затова партията не обича българските турци и периодично се мъчи да ги изрита обратно в Азия, та България да стане чиста и да няма съмнения за нейния славянски ген, а освен това да прилича повече на Русия, а не на Турция.   

Какво търси партийната емблема Румен Петков и другите двама рубладжии в Москва? Тия дни гемиите на партията потъват. Някой спомена 16 % - застрашително близо до процента на хомосексуалистите – 0.1 %. След предишните избори на хоризонта се задава новия партиен провал.

 Путинският натрапник Сергей Дмитриевич никак не е цъфнал също: споменът за баща му, бандит от Живковото политбюро, е още жив, а зад него днес е останала да ръмжи само  the hard core  сталинистка тълпа, която само като те погледне сякаш ти казва: «Ние с такива като тебе трябваше да се справим още навремето!» Самият Сергей Дмитриевич звучи в речите  си като на урок по български за чужденци.

На партията този път не й трябват пари - пари бол, но й трябва инструктаж на тема «От тук накъде?» Не е и безопасно - нищо чудно  някой тия дни да поеме щафетата от Стефан Стамболов и да почне да бие рубладжиите къде кого свари.

Иначе девизът на партията ще си остане, де, в това не се съмнявайте! Нищо че името й е друго.