Кой прихвана истината?

След като близо четири години прокуратурата и вътрешното министерство живяха в нездраво, безкритично приятелство, след оставката на правителството на ГЕРБ между двете правоохранителни институции видимо прехвърчат искри.
Скандалът с подслушването и съвпадналото с него разследване срещу директора на ГДБОП Станимир Флоров оставят впечатлението, че под ръководството на Сотир Цацаров прокуратурата търси еманципация от изпълнителната власт. Детайлният поглед върху действията на държавното обвинение обаче все още не отхвърля съмненията за  кампанийност.

Катастрофа на брака?
По време на мандата на Бойко Борисов прокуратурата се държеше като юридически отдел на полицията, като само придаваше наказателноправен аспект на полицейските й операции, а вместо да санкционира проявите на беззаконие от страна на МВР, ги узаконяваше.

След избора на Сотир Цацаров (преди това сочен за фаворита на ГЕРБ) за главен прокурор в края миналата година започнаха да се забелязват действия по еманципация на държавното обвинение. Така например той напомни на МВР, че не следва да коментира висящи производства без разрешението на наблюдаващия прокурор. Впоследствие нареди образуването на разследване покрай скандала със строежите край Несебър (за бизнесмени, свързани с управляващите), а след (!) падането на правителството ускори разследването за корупция срещу бившия земеделски министър Мирослав Найденов.

Ескалацията настъпи именно покрай сигнала, който беше депозиран от лидера на БСП Сергей Станишев и поставил начало на скандала с подслушването. На пръв поглед прокуратурата действаше като никога –  още на следващия ден не един, а цели 12 прокурори влязоха на проверка в Специализираната дирекция "Оперативни и технически операции(СДОТО), изземаха техника, снемаха обяснения...

Резултатите, обявени този понеделник, бяха смразяващи – във вътрешното министерство липсват процедури за ползване на мобилната техника за подслушване (за технически подробности – виж другия текст), има данни, че тя се ползва безконтролно, а зам. главния прокурор Борислав Сарафов разказа как един от началниците в СДОТО – Радко Димитров, след като е разбрал за намеренията на Станишев, прекъснал банкета за 50-годишнината си, разглобил "по нашенски" с отвертка модул от апаратурата в търсене на твърдия диск, който съхранява информацията, за да го изтрие. Във връзка с проверката на прокуратурата бяха образувани досъдебни производства срещу Димитров, началника на СДОТО Сергей Кацаров (заради това, че е заблудил проверяващите), както и срещу предшествениците му - Камен Костов и Цветан Иванов.

Сотир Цацаров даде заявка разследването да продължи и да изясни защо не са били въведени необходимите регламенти, които да позволят повече контрол в дейността на СДОТО, и напомни експлицитната норма в Закона за СРС, която казва, че вътрешният министър е този, който носи отговорност за контрола по прилагането на закона.

Пак главният прокурор заяви, че според него службата, която технически подсигурява подслушването, не следва да се намира в МВР, за което прокуратурата ще отправи "експертно" становище.

Въпреки ясните констатации на държавното обвинение – че контрол в тази служба липсва и това е било задача на вътрешния министър, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов не призна вина. Първо се усъмни в констатациите на държавното обвинение, а впоследствие каза, че констатациите за нарушения не го засягат: "Срокът, който бе визиран от прокуратурата, говори за срок, в който аз вече не съм министър на вътрешните работи." Бойко Борисов защити своя заместник, без да коментира фактите, а просто каза, че гарантира, че Цветанов не се е подвел и не е правил тези неща, а след това препрати вината към Сергей Станишев и Иван Костов.

Най-яростна обаче беше защитата на главния секретар на МВР Калин Георгиев. Въпреки че СДОТО не е на негово подчинение, той каза, че техниката не може да записва разговори и че записите не са изтрити.
Малко след медийните изяви на Калин Георгиев той беше привикан на разпит в Софийската градска прокуратура. Там по информация на "Капитал" е бил разпитван в продължение на пет часа от петима прокурори.

Принципна ли е прокуратурата, или?
На пръв път поглед акцията на държавното обвинение в най-секретната служба на МВР изглежда без прецедент. Ако се вгледаме в детайлите, ще видим, че няколко момента в нея хвърлят сянка на съмнение в работата на държавното обвинение. В ръководството на екипа на проверяващите например попадна зам. градският прокурор Роман Василев. Самият Сотир Цацаров в прав текст заяви, че преди две години Василев го е заблудил, като нарушил закона за СРС. Още на другия ден след обвиненията си Цацаров разпореди скоростна проверка, която оневини напълно Василев с мотив, че той е... съгласувал нарушаването на закона с началниците си.

Другият проблемен аспект в проверката беше, че тя се случи по реда на Закона за съдебната власт, вместо да бъде образувано направо досъдебно производство (за да може да се ползват защитени свидетели, разпитаните да носят отговорност за лъжесвидетелстване и т.н.), Сотир Цацаров обясни, че това не е имало как да се случи, защото сигналът е бил анонимен (въпреки че е бил донесен от Сергей Станишев).

Още в първите дни на проверката над 35 журналисти, преподаватели, юристи се обърнаха с отворено писмо към Цацаров, в което настояха той да разпореди образуването на досъдебно производство, което да изясни дали има данни Бойко Борисов, Цветан Цветанов, високопоставени служители на МВР или свързани с тях лица да са извършвали нерегламентирано подслушване и да са нареждали образуване на оперативни дела срещу български граждани, дали е възможно в рамките на законно разрешено използване на СРС да е извършвано подслушванe на хора, които нямат нищо общо с разследваната престъпна дейност и дали е възможно органи на МВР умишлено да са въвеждали в заблуждение съда, като са включвали в исканията за разрешение на СРС лица, целта на чието проследяване е била политическа или икономическа. Сред исканията имаше и проверката да се осъществи от безупречни професионалисти, а от екипа да бъдат отстранени свързаните с бившия вътрешен министър прокурори. Призивът към Цацаров обаче до този момент е без отговор. Както и първият призив от журналисти за проверка на това дали срещу тях са били образувани разработки, за да бъдат подслушвани и следени.

Въпреки заявката на Сотир Цацаров, че докладът от предварителната проверка има явна и секретна версия, като първата ще бъде публикувана, това все още не се е случило. В края на седмицата неговият заместник – Пенка Богданова, дори отказа да предостави по Закона за достъп до обществена информация данни за това, което е предприело държавното обвинение при предишните сходни скандали – 2000 г. ("Филчевгейт") и 2008 г. (разработката "Галерия" в ДАНС), както и да даде докладите от тогавашните проверки на прокуратурата.

Информацията за доклада от 2000 г. беше скрита и по времето на Никола Филчев, заради което държавата беше осъдена в Страсбург.

Навлизайки в трета си седмица, скандалът с подслушването вече спря да бъде само български проблем. В четвъртък Европейският парламент се ангажира да наблюдава внимателно случващото се. Което е повод (ако интересите на българското общество не са достатъчен мотив) прокуратурата да действа убедително и последователно, като разсее съмненията около действията си.