“ЛИСИЦА В КОКОШАРНИКА”

 

            Освен разказвач, Владимир Шумелов е и автор на книги с критика. Още повече  оперативната критика си е недолюбван жанр общо взето, явно понеже не е дисертабелна, не носи престиж, а той пък е писател и не е във фигурата на зачислен към академична ясла, но това поне му дава свободата да е близо до живия живот, живата литература… Наблюденията /и странстванията/ на един писател върху “литературното пространство” /Бланше/ винаги носят автентизъм, усещане за първородство спрямо енергиите на езика, нещо, което профанизираното образование не ни дава…

Новата /трета по ред/  критическа книга на Шумелов представлява “критически етюди върху книги и литературни градове”; а “кокошарниците” биха били добре оприличени  като “писателски общности”, колкото и имагинерно да е това понятие; има ли писателски общности днес, литературни кръгове и прочее солидарно обединени автори; като се почне от авторите около знаменития Литвестник, та се стигне до доста снобското Ах, Мария и др., от друга страна, има ли литературни градове /Ст.Загора, Бургас се величаят като “градове на поетите”/? Във всеки случай “географският” дискурс към литературата е неразработен в родната литература, за разлика от историческия, който също е застъпен в книгата; но както е усетил Шумелов, българската литература днес има архипелажен характер, най-вече чрез личните си познанства... От една страна е засмукващата метрополия, от друга - градове и градчета, с различен характер. Живописният Пловдив, пристанищният Бургас и вкоренените  в традицията Ямбол, Ст. Загора, Сливен, В.Търново, Русе и др.

            За Шумелов явно, освен тенденциите в литературата, съществуват и авторите. Всъщност те правят и литературата, и колкото да се гнусим от биографичното, то е основата на всеки писателски опит. Но нали затова има и авторство в Новото време? Нека споменем и някои от имената, на които са посветени отделни “етюди”, те са най-разнообразни – писатели, литературни изследователи, популяризатори, краеведи, мемоаристи и дори педагози…

            Срещаме текстове за книгата на Й.Ефтимов за Н. Марагозов “Опроверганата добродетел”, текст за късните дебюти /като този на М. Влахов/, като е обърнато внимание на санкциониращата роля на критиката за дебютанта, лесна се пише за класици, но да забележиш дарованието, ето истинското предизвикателство за критика. Отбелязана е и 80-годишнината на Дамян Бегунов, известния наш сатирик. Има я и рецензията за романа в разкази на Н. Фенерски “Не казвай на майка си”, а също така и за книгата “Изпит по летене” на пловдивския “напредващ” разказвач Стефан Бонев. Мирела Иванова, която познаваме като поетеса – е представена със сборника си с разкази “Бавно”. От поети срещаме имената Марин Георгиев, на покойният вече  майстор на стиха, старозагореца Иван Груев, съгражданина му Йордан Атанасов, издател на Литглас, троянеца Ивайло Иванов, русенеца Пламен Пенев, търновлийката Снежана Иванова, Тильо Телев, П. Ботев и др.  Представени са и литературоведски книги на няколко автора: Катя Зографова, директор на музея Вапцаров, Р. Пенчева и книгата й за Ем. Станев, Д. Денев от Сливен, Ат.Смирнов от Дряново, Алб. Бенбасат, М. Минчев за литературно Габрово и Ив.Сухиванов;

            В книгата срещаме още статия за сборника на Инна Пелева и Л. Липчева- Пранжева за литературния скандал; статия за излизащата от 2000 г. насам ежегодната антология “Лирика” към НДК, /за съжаление прекъсната като традиция от 2011/ , за  книгата “Литература и Месианизъм” на Н. Нейчев за Достоевски, за книгата на Б. Гърдев за Яна Язова и др.

В края на книгата на Шумелов са поместени и два годишни доклада на Шумелов: за търновската литературна продукция от прозаични книги през 2009/2010 и  преглед на прозата за 2011 г. на старозагорските писатели;

            Книгата на Шумелов дава добра обгледаемост на това какво се случва в литературно отношение в провинцията, както и най-общо картината на съвременната българска литература, достигайки до автори и места, за които малко столични критици са чували; това я прави и една ценна за литературната история книга; както е отбелязано и върху корицата от  Н. Фенерски:” на литературното лозе човекът с мотиката е Владо Шумелов”…