Оперативното мероприятие “Избори 2013” – статия пета

Когато започнах тази поредица от статии, анализираща ченгжеджийския сценарий за манипулация на избирателите при последните парламентарни избори, още не бяха излезли две статии, които много детайлно и изчерпателно анализират последния и върхов етап от оперативното мероприятие “Избори 2013” – съшитата с бели конци история с 350 000 бюлетини, с които според днешната тройна коалиция от БСП, ДПС и Атака, а и според българската прокуратура, някой се канел да подмени изборния резултат.

Става дума за статиите “Капутовата революция от 11 май (Хроника на аферата с “350-те хиляди фалшиви бюлетини” от Костинброд, която взриви изборите)” от Руслан Йорданов и “Операция “Фалшификатори” от Евгений Михайлов – които горещо препоръчвам да бъдат прочетени от всеки, който се интересува как и защо се стигна дотам, че бъдещето на България да зависи от Волен Сидеров – и които можете да намерите и в “Свободата” – на http://www.svobodata.com/page.php?pid=11434&rid=154&archive= и http://www.svobodata.com/page.php?pid=11452&rid=154&archive= .

При анализа на този казус неизбежно ще са налага да се позовавам на тяхното съдържание, тъй като в тях се съдържа почти всичко съществено от фактологическа, а и от аналитична гледна точка.

Това, върху което акцентира статията на Евгений Михайлов, е цялостния контекст и дълбинния хоризонт на предизборната манипулация. От неговото изложение става ясно, че сагата в Костинброд съвсем не е плод на случайността и инцидентното използване на дадена ситуация в полза на БСП – и че става дума за дългосрочна стратегия, чиято цел може да бъде определена само по един начин – като предизборна манипулация.

Не друг, а самата Мая Манолова, главно действащо лице в тази афера, признава пред БТВ, че интересът на БСП към печатницата в Костинброд датира от 18 април. Както посочва Евгений Михайлов, постоянното и публично натрапчиво говорене за това, че изборите ще бъдат фалшифицирани (реализирано лично от лидерите на БСП, ДПС, ДСБ и компания, голфърските мумтимилионери Кънчо и Андрей и прочее макабрени персонажи от набързо скроената анти-ГЕРБ коалиция), начева от средата на април – с мощна медийна подкрепа на внезапно олевялата медийна империя на Цвеан Василев и Делян Пеевски.

Неговата кулминация е прехвърлянето на топката към избрания за манипулацията обект – а именно печатницата “Мултипринт”, което става чрез сигнал на Мая Манолова до Сотир Цацаров от 10-ти май. Следва втори сигнал от юристконсултът на БСП Аглика Виденова до прокуратурата, в който твърди, че транспортна фирма “Карина СПС” на Андрей Иванов, упълномощена да извърши превоза на бюлетините, се готви да ги достави със свои камиони и бусове по избирателните райони, като те щели да бъдат скрити в специално направени за целта тайници с двойни дъна, и накрая – трети сигнал пак от БСП, който остава встрани от вниманието на обществеността, тъй като в него се говори за това как някаква си тайнствена група в “Информационно обслужване” щяла да извърши генерална манипулация на изборния вот (тъй де – скритите клетки на проф. Константинов – за тях става дума).  

Идеята е да се набие в главите на хората, че изборите могат да бъдат спечелени от ГЕРБ само с помощта на мащабна манипулация – като се използва факта, че собственикът на печатницата, спечелила търга за отпечатване на изборните бюлетини, е общински съветник от тази партия. Тъй като не за пръв път същия печата бюлетини и се знае, че просто няма как да има печатане на такива без свръхтираж – спецовете по оперативни мероприятия решават да използват този факт, за да обвинят ГЕРБ именно в това, което са внушавали методично и ден след ден в течение на цял месец – в готвена мащабна спекулация и подмяна на изборния вот.

Как по-точно е осъществен този финален завършек на оперативното мероприятие? Най-подробен и най-точен отговор на това дава статията  на Руслан Йорданов, към чиито изводи бих искал да допълня някои подробности. И първата от тях е, че никой като че ли не обърна внимание на казаното от самия главен прокурор – а именно, че е информирал президента Росен Плевнелиев за проведената в печатницата акция на 10-ти май вечерта – и че двамата са се разбрали да не се дава никаква предварителна информация, за да не се нарушава гарантирания от закона ден за размисъл на българските граждани.

Тази договореност между президента и главния прокурор обаче не бива спазена. Не е ясно защо – или по-скоро е ясно, само че никой не смее да го каже – за да може да се осъществи агунтирното мероприятие, свързано с манипулация на вота на избирателите чрез истерична пропагадна в самия ден за размисъл.

Вместо обещаната конфиденциалност, TV-7, основното оръдие за манипулация на Делян Пеевски, се развихря с небивала ярост, лансирайки тезата за огромна предизборна манипулация. “Капутът” Бареков (както го нарича Бойко Борисов) просто е във вихъра си: той тържествено заявява – многократно и в различни студия на управляваната от него телевизия – че телевизията му ще разкрие страхотна афера за фалшифициране на изборните резултати. От екрана текат надписи: “ГЕРБ подготвят фалшифициране на предсрочните избори”.

До този момент прокуратурата не е заявила нищо и не е обвинила никого. Излишно е да се питаме откъде в TV-7 се появява информация за осъществената току-що акция. Става дума за телевизия, която вече е интимно близка с “Позитано” 20, където се намира източникът на доносите, извинете – на сигналите до прокуратурата; вероятно нейният извор на информация е същата писачка на сигнали до г-н Цацаров – Мая Манолова, известна още и като “сестра Галева”.

Няма как да бъде отмината TV-7 при една толкова отговорна пропагандна акция. Става дума за бъдещата телевизия-официоз, която съвсем очевидно ще обслужва новата тройна коалиция. Дори самият факт, че още преди тази медийна бомба Бареков нарушава закона за изборите, като в началото на деня за размисъл повтаря излъченото вече интервю със Сергей Станишев, говори много ясно за неговата внезапно избуяла преданост към левицата.

(Същият надлежно е забравил, че “Бойко е политически и научен феномен от световна величина” и че “...има един-единствен политик в България за 20 години. И това е Бойко Борисов.” В този смисъл дефиницията “капут” ми се струва твърде милостива. Плазмодий би му отивало повече.)

Този именно медиен натиск е използван като предтекст от прокуратурата, за да бъде нарушено джентълменското споразумение между г-н Цацаров и българския президент. И към 17.00 часа – няколко часа след започналата медийна обработка от Бареков и компания, прокуратурата решава да отговори на “обществения интерес” и публикува съобщение със слредното прелюбопитно съдържание:

„350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини са открити в печатница “Мултипринт” – Костинброд, извън количествата, по договора с Министерски съвет за отпечатване на бюлетини. След получен сигнал и извършена спешна проверка от органите на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), Софийска градска прокуратура е образувала досъдебно производство за престъпления по чл. 282 НК и по чл. 1б9г НК. На 10 май 2013 г., късно вечерта е извършен оглед на местопроизшествие в сградата на печатница „Мултипринт” в гр. Костинброд, както и разпити на свидетели.

В складови помещения са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори на 12 май 2013 г. До 8 май 2013 г. „Мултипринт” ООД е изпълнило задълженията си по договора с Министерския съвет за отпечатване на бюлетините за изборите и същите са превозени до областните администрации в страната. Откритите през нощта на 10 май 2013 г. бюлетини са извън тези количества.

Разследването по досъдебното производство продължава. По тази причина и с оглед предстоящото гласуване на 12 май 2013 г., прокуратурата ще предостави допълнителна информация през следващата седмица. Бюлетините /общо 10 палета/ са поставени под засилена охрана”.

Това съобщение обаче не отговаря на истината. Прокуратурата просто лъже – и то в най-чувствителния сегмент от този кратък текст: за отпечатаните и готови за експедиция 350 000 бюлетини.

Тук ще отмина дребната подробност, че никой не е преброил дали наистина са толкова, колкото твърдят достойните прокурори. По простата причина, че едно преброяване и детайлен преглед от страна на експерти, които да преценят кои от тях са годни и кои не, би отнело поне една седмица за екип от поне десетина експерти – ако е необходимо този резултат наистина да не буди съмнение.

Очевидно не е било необходимо. Просто са преброили палетите вместо бюлетините. Остава обаче един твърде съществен въпрос: защо прокурорите са подменили заключенията на екипа от тайните служби – в случая – на ДАНС – и на вещото лице от БНБ, които са водили със себе си? А че става дума за подмяна, личи много ясно дори при бегло сравняване на тези заключения с прессъобщението на прокуратурата.

Например ДАНС, която осъществява акцията, излиза със справка, цитирана от Руслан Йорданов. В нея можем да прочетем следното:

“След кратко разяснение на технологичния процес от момента на спечелване на обществената поръчка до складиране на бюлетините, господин Бончев е развел проверяващия екип от ДАНС в помещения, където са оставени на съхранение 4 броя палета с опаковани в тях бюлетини, отпечатани по три на всеки лист хартия. Листата хартия с отпечатани на тях бюлетини бяха в тяхната си цялост, т.е. изборните бюлетини не са били рязани, сгъвани и лепени. Видимо опакованите листа хартия са намачкани и нацапани. След това проверяващия екип е заведен в друго помещение склад, където се съхраняват около 10 палета с бюлетини. Част от тях ненарязани и несгънати, друга част нарязани, сгънати и слепени в кочан. При първоначалния преглед не бяха установени белязани бюлетини. Констатирано беше, че складът, в който се съхранява така наречената макулатура не е заключен и липсва част от заключващия механизъм – патрона на бравата”.

Патронът на бравата може да липсва, но пък са налице камерите, които 24 часа в денонощието заснемат всичко в печатницата – и от които може да се разбере кой е имал досег до тези бюлетини и кой не. Освен това става ясно, че част от бюлетините, които според прокуратурата били готови за експедиция, са несгънати и ненарязани – сиреч за тях изобщо не може да се каже, че те са годни за каквито и да било предизборни манипулации. Каква по-точно част – това изобщо не е ясно за никого – включително и за достойните прокурори.

В случая става дума за една много специфична манипулация, която е трудно обяснима за хората, които не познават производствения процес в една печатница. Тези десет палети, които – както вече стана ясно, съдържат както разрязани и подлепени в кочани (които единствено могат да бъдат третирани като “готови за експедиция” – и то когато с в кочани по 50 броя, а не по 14 – както се установи в посредственото шоу, разиграно с помощта на “поемни лица” след изборите), така и неразрязани и неподлепени бюлетини – на практика всички те заедно са неизбежен продукт на всяка печатарска дейност: винаги има и макулатура, и свръхтираж. При това колкото по-сложен и отговорен е отпечатания продукт, толкова по-голямо е количеството на брака и свръхтиража.

Това в пълна сила важи за печатането на бюлетини – където дори случаен мъничък дефект на матрицата или по-бледо мастило прави бюлетината невалидна. Поради което бюлетините на два пъти минават през нещо като качествен контрол – специалисти, които преценяват дали няма отклонения от образеца. И когато видят такива – колкото и малки да са те, отделят брака – първо при отпечатването, преди бюлетините да са разрязани – и след това след като бъдат разрязани и слепени.

При това винаги има свръхтираж – и това е добре известно на всеки, който е работил в печатница. Има го по една много прагматична причина: напълно възможни са рекламации от поръчителя – и трябва да има с какво те да бъдат покрити; напълно възможно е и при транспортирането и съхранението някои от отпечатаните материали да бъдат наранени или да пострадат по някаква друга причина – и това също трябва да бъде покрито от производителя.

Включването на високоскоростната машина за нов производствен цикъл – плюс намастиляване на матрицата и отпечатване на първоначалните количества макулатура, която е практически неизбежна – е често много по-скъпо струваща дейност, отколкото предварително да се напечата някакво количество свръхпечат. В някои случаи това е свъэрзано и с време – примерно при възникването на извънредна ситуация в хода на изборния ден то просто не би стигнало за нагласяне на машините и доотпечатване на нови количества, ако такива бъдат поискани.

“Свръхтираж” и до ден днешен е дума табу в речника на прокурорите, ангжажирани с активното мероприятие “Избори 2013”. И ако техните заключения радикално се разминават с тези на ДАНС, то още по-радикално е разминаването им с експертизата на Божидар Василев, който е участвал в акцията в качеството си на вещо лице.Още на 10-ти май, сиреч доста преди съобщението на прокуратурата, той пише следното:

“Бяха ни показани 4 палета с брак от печатната машина. Брака /макулатура/ представлява отпечатани от двете страни листа с по три бюлетини, използван за настройка на машината.

Беше ни показано помещение с неизвестен брой отпечатани бюлетини, представляващи брак от другите процеси /сгъване, лепене/ и напълно годни бюлетини, представляващи надтираж по думите на г-н Бончев.

Намирам обясненията на г-н Бончев за оправдани поради следното.  В полиграфическото производство за изпълнението на всяка поръчка /отпечатване/ се предвиждат т. нар. макулатури. /брак/ или хартия, служещи за настройка на машините и брак от самите процеси /зацапани и смачкани листа и бюлетини/. Макулатурите и брака се определят по т.нар. разходни норми в зависимост от процесите и машините, през които минава изделието.

С приближение процента на брак тази норма варира в рамките на 4-5 процента. Тъй като всяко предприятие може да определя нормите на брак в съответствие с амортизацията на неговите печатни и други машини. Намирам за напълно нормално количества брак, представляващи отпечатани листа и напълно годни бюлетини да останат след отпечатването“.

Значенията на понятията “брак” и “надтираж” са основно анализирани от Петър Йорданов, който ясно посочва, че: “Всяка печатница работи с тираж нето и тираж бруто, като вторият включва и технологичния брак. Технологичен брак се води всичко, което е излязло от машините, но не е разпространено – тоест самият брак плюс надтиража.” И нещо повече – той привежда в полза на това свое твърдение мнението не на друг, а на Петър Кънев, настоящ депутат от БСП и собственик на печатница “Демакс”, която в течение на 15 години е печатала изборните бюлетини, а при тези избори пък печата изборните протоколи. “Между 0.50% до 5% може да бъде надтиражното производство на една печатница” –заявява Кънев.

Както отбелязва Руслан Йорданов, коментирайки тези негови думи, ако прокурорите бяха отишли не в Милтипринт, а в Демакс, щяха да се сблъскат със свръхтираж на изборни протоколи (между впрочем доста по-лесно употребими за реални предизборни манипулации). Пет процента при общия тираж от 8 343 000 бюлетини представлява 410 000 бюлетини – прокурорските притинции са за 350 000. А ако прокуратурата се беше погрижила да прочете спецификацията на самата печатната техника, на която са се печатали бюлетините, щеше да види, че и там фигурира до пет процента технологичен брак.

Друга дребна подробност е, че – както вече споменах – печатницата на Йордан Бончев не за пръв път печата бюлетини – и има отработен механизъм относно това какво да се прави с технологичния брак. Досегашната практика, потвърдена в договори и техни приложения, е била той да се съхранява в печатницата до приключване на изборния ден, а след това да се унищожава чрез нарязване – за което също има специална машина. Тази практика не е нарушена по никакъв начин – въпреки че в настоящия договор липсва конкретна клауза за това.

За прокуратурата това обаче няма значение. Тя изобщо не говори за свръхпечат, коментирайки случая с тъй наречените 350 000 бюлетини. Тя говори за възможна подмяна на изборния вот – и всичките нейни действия – например поставянето на печатницата под охраната на военна полиция – работят в полза на тази версия.

Снимат се например палети с надписи на населени места – като това се тълкува като доказателство, че те са били готови за експедиция. И на никой и през ум не му минава, че те са разделени по населени места, просто защото печатането на бюлетини за отделните избирателни райони преставлява различни производствени цикли и ползване на различни печатарски матрици.

Бюлетините в София не са същите, каквито са примерно в Пловдив, Видин или Хасково. Същите са номерата на партиите, които участват в изборите, депутатските листи обаче са различни; плюс всичко има и партии, които не навсякъде са издигнали листи. Затова печатането на бюлетини за София обхваща един производствен цикъл, при който технологичния брак се струпва примерно в една или няколко палети, а печатането на бюлетини за Пловдив – друг, при който матрицата се сменя, а качествения контрол струпва негодните и свръхпечата в други палети.

Всъщност това, което можем да наречем коментар на прокуратурата, е нещо като водевил, организиран постскриптум, след изборите. С много прокурори и с поемни лица, които разпечатват плик с няколко кочана с бюлетини, броят ги и го описват, за да може в крайна сметка достойният прокурор Роман Василев да разпери пред журналистите една бюлетина от кочана редом с образеца от ЦИК – та да видят те, че бюлетините са реално готови за употреба (и никой не го е грижа за простия факт, че подобна “годност” може да бъде потвърдена само от спец;иалист).

Само дето всичко това е отдавна известно – да, има свръхпечат. Има го при отпечатването на каквото и да е. Неговото наличие обаче не доказва умисъл за подменяне на вота на избирателите. И свръх всичко – няма абсолютно никаква техническа възможност този вот да бъде подменен – дори и при горещото желание на някоя от участвалите в него политически партии.

Забележете: в петък късно вечерта бюлетините са все още в “Мултипринт”. По това време избирателните секции са вече запечатани – и се пазят от органите на реда. Как тогава тези струпани в “Мултипринт” бюлетини биха стигнали там, за където уж са предназначени?

И ако изобщо имаше такъв сценарий – кой идиот би ги държал в печатницата, където те са отпечатани – след като е ясно, че това е най-уязвимото възможно място за тяхното съхранение?

И след като – според партийните доноси от Позитано 20 – те е трябвало да бъдат разпространени тъкмо от фирмата, оторизирана и без това да ги разнася из страната – то какво би попречило на тази фирма заедно с реалния тираж да разнесе и по няколко пакета повече – вместо да си играе на инспиктор Дюдю и да крои планове как да направи двойно дъно на своите микробуси?

Нещо повече: технологията на гласуване е такава, че не предполага на практика никакви подмени. Всяка бюлетина се подпечатва на два пъти от избирателната комисия – когато избирателят я вземе и след това – преди да я пусне в урната. Подпечатва се с печат, който не може да бъде фалшифициран – тъй като по него са направени случайни нарези с нож непосредствено преди започването на гласуването. При наличието на огромен брой наблюдатели и представители на опозиционните сили бюлетините не могат да бъдат подменени освен при едно обстоятелство – като бъде купена цялата изборна комисия в съответната секция. При наличието на над 13 000 избирателни секции е повече от ясно, че подобна операция е практически невъзможна.

Всичко това обаче няма значение за прокуратурата. Нейната роля се свежда до това да отключи възможността за насаждане на страхови компликси и омерзения в съзнанието на избирателите – и за силно форсирана и по същество апокалиптична медийна обработка, която да доведе до желания резултат: преориентиране вота на избирателите, гарантиране на възможността БСП да обере целия наказателен вот – като лишените от него малки партии бъдат отстранени – и снижаване на избирателната активност, като бъдат отблъснати всички онези, за които версията за подмяна на вота е поредното и последно доказателство, че всички са маскари.

Именно това е и целта на медийното говорене, последвало в деня за размисъл веднага след съобщението на прокуратурата. Нека си припомним само някои от употребените тогава мантри, които ще се репрудоцират отново и отново – до приключване на изборния ден – а в някакъв смисъл те продължават да се повтарят и до сега – като с това повтаряне се замитат следите от реалната фалшификация на изборите, осъществена от Сергей Станишев, Лютфи Местан, придворните им социолози и придворните им полезни идиоти.

Ставало дума за  “уникална по мащаб и арогантност подготовка за измама на изборите” – според Сергей Станишев. Пак според него това бил “заговор срещу свободата, конституцията, демокрацията”, като мащабът на този заговор бил “безпрецедентен”.

В същия бомбастичен стил се изказва и Лютфи Местан, според когото: “Фалшифицирането на изборните резултати, подмяната на вота на суверена, представлява, по същество, опит за държавен преврат и насилствено за вземане на властта в републиката”. Тук вече няма как да не споменем и странната избирателност на държавното обвинение. Прокуратурата, дала основа за тези съвсем реална манипулация на вота на избирателите, дори от кумова срама не обелва и зъб за мащабното купуване на гласове във Варна, разбито от полицията – при което посредниците са търгували гласове в полза на ДПС.

Като капак на всичко Бареков се автогероизира с твърдението, че нямало да го оставят жив до вечерта. И всичко това беше обилно гарнирано с анализи на мастити социолози, политолози и “обществени авторитети” , които за пореден път имаха възможността да се възмутят от “варварите” на Бойко Борисов и да призоват за гласуване в стил 12 без 15.
Резултатите от това гласуване сърбаме сега. А какво ни предстои да доизсърбаме, какви могат да бъдат изводите от цялото това оперативно мероприятие и каква е ролята на БСП и прокуратурата в него – за това можете да прочетете в следващата поредна (и вече последна) статия.