Политпрофесионалният кабинет Орешарски – и възможните сделки по него

Твърде малко признаци на експертност има в предложеното от Пламен Орешарски правителство – и това е видно още при повърхностния прочит на неговия състав. И – за сметка на това – има твърде много фигури, пряко ангажирани с политическите партии, които трябва да излъчат този кабинет.

По-точно казано, представени са две от тях. Третата липсва. “Атака” дори не се появи на специално назначената среща с Орешарски и Станишев, на която трябваше да се обсъжда състава на “експертния” кабинет. Което между впрочем сериозно намалява шансовете той да бъде гласуван.

Вероятно затова “порционите” са разпределени между ДПС и БСП, които вече одобриха неговия състав. ДПС – с адмирации и витиевити лафове за неговия експертен потенциал, а БСП – с мърморене и едва прикрито недоумение относно някои включени в него фигури.

Изглежда членовете на политическия съвет на червените са си представяли, че това правителство ще е съставено само от “наши хора” – а експертността ще служи единствено за етикетиране и опаковане – за пред избирателите и пред външния свят. Нямат обаче сериозни основания за негодувание – експертността и така е пропъдена за сметка на политическите гаранции за лоялност. Съдете сами, четейки кой кой е в неговия състав.

Премиерът трудно може да се нарече експерт, след като е депутат от БСП и бивш министър на финансиите в правителството на тройната коалиция. Военният министър Ангел Найденов и икономическия Драгомир Стойнев също са депутати от БСП – като Стойнев освен всичко е бил и икономически съветник на Сергей Станишев. Министърът на образованието Анелия Клисарова и здравния министър Таня Андреева също са в настоящия парламент с листите на БСП. Външният министър Кристиян Вигенин е евродепутат от левицата. Социалното министерство отива в лапите на ДПС – там е назначен д-р Хасан Ахмедов, депутат от ДПС. Министерството на екологията също попада в квотата на Лютви Местан – там министър ще бъде Искра Михайлова, народен представител от ДПС. Спортният министър Кристияна Георгиева пък е парламентарен сътрудник на Лютви Местан и втора в листата на ДПС в Ловеч.

Как ви звучи това? Като експертно правителство ли? На мен ми звучи като не особено добре замаскирано коалиционно правителство на БСП и ДПС.

Има обаче и изненади. И точно те заслужават особено внимание. Най-малкото защото говорят за намерение да се промени пътьом конфигурацията на политическата подкрепа за този кабинет.

Преди всичко голямата изненада е вътрешният министър Цветлин Йовчев. Изненада – защото именно от този пост се очаква да бъдат извадени жизнено важните за оцеляването на кабинета скелети от гардероба. Цветлин Йовчев беше назначен от ГЕРБ за шеф на ДАНС – на мястото на оскандаления покрай Алексей Петров зиц-председател Петко Сертов. В един момент обаче му се наложи да подаде оставка – заради скандала с течовете на СРС-та от поверената му служба, който извади наяве аферата с Мишо Бирата. Йовчев мотивира тази оставка с “неколкократно изразеното недоверие към мен като председател на ДАНС и неоправдаване на очакванията на премиера по отношение на това кои трябва да са приоритетите и какво трябва да върши агенцията съгласно действащия в момента Закон за ДАНС”. Въпреки че прие оставката му, Бойко Борисов го назначи за свой съветник по национална сигурност и се изказа ласкаво за неговите професионални качества.

Още по-изненадващо беше следващото му назначение: като шеф на кабинета на новия държавен глава Росен Плевнелиев. Пак толкова изненадващо – и съвсем неотдавна – подаде оставка и от този пост. Този път той мотивира решението си с лични причини и посочи, че планира свое участие в нов проект, който не му позволява да заема пост в президентската администрация. Може би този нов проект е участието му в правителството на Орешарски.

Социалистите трудно биха го припознали като “свой” – дори и ако се окаже, че съзнателно е допуснал течове от ДАНС, за да подпомогне нечии мераци да бъде омаскарен Бойко Борисов. Поради една много съществена причина – той е първия шеф на  създадения в края на 90-те години сектор "Русия" в НСС – който работеше срещу руския шпионаж в България. Пак той е и един от съставителите на прочутия доклад на НСС, въз основа на който Иван Костов направи радикални промени в своя кабинет през 1999 г. Затова и мнозина социалисти, включително “поразяващата уста” Татяна Дончева, възразиха срещу тази кандидатура и намекнаха, че чрез нея се прави реверанс към ГЕРБ.

Вероятно имат основание за подобни подозрения. Най-малкото защото се оказа, че утвърдения и като министър на транспорта Данаил Папазов е също част от този подозиран реверенс. Оказа се, че той не само че е бил утвърдената от варненската организация на ГЕРБ кандидатура за кмет при изборите през 2011 г., но и е бил член на тази партия още от 2009 г.

Тези номинации пряко говарят за основната интрига при планираното за сряда гласуване на кабинета Орешарски – а именно въпроса кой ще даде “златния глас” необходим за гласуването на този кабинет – или по-право за започване на заседанието, на което да бъде гласуван – Атака или ГЕРБ?

От отговорът на този въпрос зависи ще го бъде ли или не това съшито с бели конци политическо правителство. Останалото са приказки за наивници. И мълчание – съвсем по Шекспировски. Мълчание относно това кой какво ще направи в деня Х – сиреч вдругиден.

По този въпрос партиите наистина мълчат и се дебнат. И голямо дебнене пада. Подозираме, че пада и още нещо – потайни разговори, на които се оферират големи суми, анонсират се страховити компромати, ако някой не постъпи така, както трябва, водят се пазарлъци за сфери на влияние. Но за това историята мълчи.

Въпросът е не кой кого ще надиграе, а кой кого ще превие зад кулисите. Кой кого ще обязди и ще подкара в правилната посока. Защото БСП станаха свидетели на ободряващи знаци – например на “уйдурмата” на Атака, която им позволи да направят Михаил Миков председател на новото НС, или например на офертата на Бойко Борисов да им “даде” собствения си глас, за да отърве България от позора нейното политическо бъдеще да зависи от Атака. Но в същото получиха и достатъчно красноречиви негативни сигнали: Атака изобщо не се появи на насрочената среща за съставяне на кабинета, а същият този Бойко Борисов обясни пред посланиците от ЕС, че още не е ясно дали във вторник ГЕРБ ще присъства в пленарна зала, когато ще се гласува кандидатурата на Пламен Орешарски за министър-председател.

Поради което на БСП и ДПС не им остава нищо друго, освен да тръпнат и чакат. И имат основания да тръпнат – защото теоретически е възможен един кошмарен за тях вариант, който Волен Сидеров би могъл с пълна сила да разиграе, ако беше по-малко зависим и малко по-умен.

Това е ситуацията, в която нито Атака, нито ГЕРБ се явяват в пленарната зала, за да гласуват правителството на Орешарски. Няма кворум и заседанието пропада. По същия начи пропада и следващото, и по-следващото. При което ограничения във времето лимит се изчерпва и президентът трябва да връчи мандат на една от другите политически сили в този парламент. Забележете – една от другите. Може на ДПС, но може и на Атака.

Точно тогава Атака заявява, че няма жива сила, която да я накара да гласува правителство с мандата на ДПС. Но че е готова да приеме мандат за съставяне на кабинет, като гарантира определени приоритети, експертен състав и правителствена програма със силно социален уклон (минимална заплата 1000 лв., минимална пенсия 500 лв.) – и че се надява на подкрепата на всички политически сили, за които добруването на България стои над политическите им интереси. Прави се бясна пропагадна кампания в този дух, като се акцентира каква катастрофа ще настъпи, ако не бъде гласувано спешно правителство. (Това вече не е шега. Ще настъпи – и ако не бъде гласувано правителство, и ако бъде гласувано такова.)

Президентът, разбира се, не дава мандат на Атака, а на ДПС. Мандатът се проваля и се отива на нови предсрочни избори. Само че Атака вече си е изиграла картите на жертвоготовна сила, готова да спаси родината – на която някакви разноцветни гадове пречат. И след новите избори влиза в парламента с повече депутати – и като трета политическа сила.

За щастие Волен е и предостатъчно зависим, и твърде тъп, за да му мине през ум подобна схема. А аз разказвам този абсурдистки сценарий не за друго, а за да стане видно в каква опасна ситуация ни натика ченгеджийското активно мероприятие “Избори 2013”.

Да – най-вероятно това правителството ще мине със “златния глас” – или на някой купен по потайна доба атакист – или – недай си боже – с този на Бойко Борисов – при което заветния вариант за широка коалиция между ГЕРБ и БСП ще бъде реализиран. С което обаче положението на обитаващите тези балкански ширини няма да стане по-розово. Най-малкото защото съдбата на България отново ще бъде заложена – в една едновременно малоумна и безчестна политическа игра.