Олигархията си избра правителство

Тъжно, но  факт – българската олигархия отново си има правителство. Това е еднозначният извод, когато се анализират фактите около  новия премиер и министрите в правителството. Пръкналата се пред невярващите ни очи /заради напълно безпринципния си характер/ нова тройна коалиция със сигурност ще има дългосрочни и крайно негативни последици върху българската политическа практика.

Това е коалиция на цинизма, гарниран с хъшлашко намигване: Вие си лайте, но ще ни гласувате, а ние след това ще си правим каквото си искаме. Или по-точно, каквото кукловодите искат от нас. Това е. Толкова е просто и логично, че чак бие на Лениновото „просто като самата правда“. Тук задължителното определение е „олигархичната правда“. Основното послание с гласуването на това правителство не се крие в клишираните и до блока втръснали твърдения за „националните интереси“, за „правителство на национално спасение“, „национална отговорност“ и т.н.

Според мен три основните извода дотук. Първо, отново ни доказаха, че всичко, което се говори и обещава преди изборите, няма никакво значение след тях. И забележете, това го правят същите хора, срещу които скочихме преди три месеца, и за които в един много кратък момент като че ли изглеждаше да са изпаднали завинаги от софрата.

Изпаднаха, но малка част – Сините, РЗС , а това, че не влязоха други от „новите“, които напомнят старите, пак си беше бонус. Но в парламента отново са старите политически чакарачки. А те принципни, народополезни  позиции не са свикнали да заемат. Не знаят как се прави. Предпочитат да си правят хубавото в парижките хотели редом до саудитските милиардери, с младо гадже /но не по Жоро Минчев от 90-те/, защото вместо бира на дребното човече му се „глади косъма“ от скъпо шампанско, хайвер и  ежедневно „почистване на апартамента“ в Ле Морис за 700 евро. Ало, лумпените, докога ще бъдем ваши заложници. 

Лидери пък на БСП бяха готови да забраняват Атака /Атака се заканваше със същото на ДПС/, а в крайна сметка се оказа, че всички се затъркаляха в отвратителна политическа похот. Няма грешка – така ги рисуват в безброй колажи в социалните мрежи и с пълно право. Политическото лъгане е силно заразително, защото само така може да се обясни този нестихващ феномен – част от т.н. български партии са готови на всичко, за да се докопат до властта.

Други пък са готови на всичко да им съдействат като кешират за няколко поколения напред това съдействие.  Още тогава поведението на тези хора подсказваше, че властта е единственото, което може да обясни мотивите им. Мъдрият Кисинджър определено е прав, когато неведнъж подчертава, че властта е най-големият политически афродизиак. Освен шампанското и черния хайвер, разбира се. Това Сидеров много добре го знае. Сега ще видите Вие не „кон боб яде ли“, а дали лумпените, подкрепили Атака дали ще лизнат нещо, различно от боба.

Ще ги утеша с това, че бобът е спасявал Европа 500 години от гладна смърт – няма да умрете от глад, но няма да живеете поне добре. Това е „планът Сидеров“ и гласувалите за него ще имат достатъчно време да осъзнаят, че в лъжата спиране няма. „Абе не моа се запра” пееше мездренският цигански „славей” от Горна Кремена, описвайки какъв е и основният проблем с лъжите на фотографа от Ямбол. 

Второ, до къде може да се очаква да стигне този фронтално демонстриран цинизъм под формата на пълна подмяна на вота на част от избирателите? До едно единствено нещо – да накара българската олигархия и задкулисие да полудеят от радост, предвкусвайки продължаване на грабежа. Най-популярното занимание там ще стане хвърлянето на шапки до небето от радост. Някои ще намажат филията здраво, нямайте съмнение в това. В следващи текстове ще опиша подробно, сегмент по сегмент как ще става това.

И трето, без съмнение това двулично политическо поведение, демонстрирано от съставките на новата тройна коалиция ще задълбочи маса проблеми, които съществуваха и досега. Най-напред рязко ще се засили апатията и отвращението от политическото. Това просто няма как да се избегне. Да гласуваш за някой означава най-напред да му дадеш доверие. И да очакваш да спазва това, с което е спечелил доверието ти. Когато веднага след изборите стане ясно, че си излъган по най-нахалния и подъл начин, едва ли остават много опции за последващо рационално поведение.

Вариациите ще зависят от интелектуалното ниво на излъганите – едни ще псуват тъпо и ще пеят в тенекиените кръчми на панелните гета, откъдето дойдоха основните гласове за Атака, други ще отново ще кажат „Баста“ и ще се оттеглят в „света на великите духове“, а трети ще включат на програма „социално и политическо изключване“.

Терминал-2 като опция е ясен – там сега ще стане горещо. При следващи избори нищо и никой няма да може да накара тези, които останат тук, да гласуват. При следващите кампании за парламентарни, евро или местни избори ще бъдат силно ограничени възможностите за сериозно политическо говорене. Не съм сигурен дали обаче ще спре да хваща дикиш и дивото популистко, етатистко, прокомунистическо и фалшиво националистическо говорене.

На второ място, неспазването на такива ключови политически документи, каквито са предизборните платформи на различните партии, ще усили ерозията на политическото като цяло. Съставянето на формула за управляващо мнозинство и практическото и заявяване под формата на правителство на новата тройна коалиция на БСП, ДПС и Атака ще бъде изключително крехка и нестабилна. Факт. Сидеров съвсем скоро ще вдигне мизата и това няма да бъде търпяно безкрай. Много скъпо ще им излезе да плащат за „аскетизма“ на Волен Сидеров. Крехкостта и нестабилността  ще доведат до невъзможност да се реализират националните приоритети, заради които формално уж е прави тя.

Много по-вероятно е да се търси поведение, първа цел на което ще бъде съхраняването на тази продажна, проолигархична, зависима от задкулисието и с различни интереси конфигурация, отколкото да се тръгне към решение на фундаментални въпроси, които биха   поставили на изпитание тази нова тройна коалиция. Второто изисква концентрирана политическа воля, десни, а не грешни решения, и общност на интересите на съюзниците.

В случая е точно обратното. Досега не е имало парламент с по-разнопосочни интереси на представените в него партии. В такава среда палиативността, липсата на радикални реформи, слугуване на непрозрачни структури и интереси и като функция слабост на политиката ще бъдат основните характеристики на това правителство. От което пък ще страда постигането на националните приоритети заради които уж се правят тези нарушения и „ компромиси“.