Олигархическото усещане на българския премиер

Имали сме премиер с интуиция. Такъв, който има не само мисли, но и усещания. И който май на тях ще се уповава, като управлява поверената му територия.

Това стана ясно от първата публична поява на същия вече като такъв... къде? Ами там, дето му е мястото. В шоуто на Слави Трифонов.

Там г-н Олигарски, както вече го нарича улицата, изплю едно камъче, пазено до този ден старателно под езика. Той, видите ли, бил имал усещането, че ще е по-изгодно България да довърши проекта АЕЦ “Белене”, отколкото да се опъва на Кремъл, откъдето нееднократно беше показано повече от ясно колко много държи товарищ Путин да си има руска ядрена централа в България, респективно в ЕС.

Случили сме на чувствителен премиер. На премиер, който предусеща, чиите усети избликват из неговото подсъзнание с една почти пророческа сила. Де да видим откъде аджеба произлиза този много особен усет: че ще ни струва по-евтино да построим втората атомна, нежели да не я строим.

От реалността? Едва ли. Защото реалността с всички сили ни показва едно – че България има не малко, а прекалено много мощности, произвеждащи електроенергия – дотолкова, че поради ниското потребление се налага да изключваме част от тях, защото нито имаме какво да я правим, нито пък къде да я продаваме.

Плюс това имаме и огромен резерв – благодарение на първобитната си и невероятно енергоемка индустрия, продължаваме разхищаваме електроенергия, вместо да въведем енергоспестяващи технологии – или поне да санираме крьоманьонските си панелки. Ако речем да ги въведем, няма да имаме нужда не само от АЕЦ “Белене”, но и от някои от вече съществуващите енергийни мощности.

И плюс всичко това нямаме пари, а за този проект никой (освен товарищ Путин) не дава пукнат грош – което е доказано с многолетните хождения къде ли не в търсенето на инвеститори.

Тогава може би усещането на премиера произлиза от нещо, което е зад реалността? Някакви мрежи и някакви сили, които нямат видимост, но под чиито конци марионетна България танцува своите танци на абсурда?

Тук вече е горещо. Близо сме до истината. АЕЦ “Белене” е икономическо торпедо, което буквално ще потопи страната ни – и ще полегнем като пробита гемия на дъното – някъде близо до Гърция, но в по-печално и от нейното дередже.

И това г-н Олигарски много добре го знае, най-малкото защото е бил финансов министър на тази страна. Изтощена от кризата и с почти погаснала индустрия, същата няма откъде да извади и един милиард даже – колкото и насъщни нужди да я притискат в момента. С какво прочее ще правим централа, която по най-оптимистични прогнози ще ни струва над 20 милиарда лева?

Само че има една малка подробност. Тези милиарди, дето се изливаха в гьола Белене, не отиваха просто при жабите, а попадаха в джоба на когото трябва. На енергийните олигарси на БСП по-точно, хитро позиционирали се като подизпълнители по проекта. А техните джобове пък не се пълнеха заради черните им очи, ами вследствие тяхната щедрост към черните партийните каси – и към мрежата на ДС, оцеляваща въпреки всичко и ръководеща цялата ни енергетика.

Те са същите, които купуват евтиния ток на АЕЦ “Козлодуй” и го продават извън България с огромни печелби; те са и преките виновници за фалита на НЕК – и за надутите цени на тока, които извадиха стотици хиляди българи на улиците – уви, само за да бъдат използвани... пак в защита на техните интереси. И именно в защита на тези интереси се пръкна олигархическото усещане на техния (защото български не е) премиер.

Най-удивителни от всичко обаче са мотивите, които ръководят г-на Олигарски в неговото много специфично и еблематично – бих казал – усещане. Та той, милия, си направил сметката, че България тъй или иначе ще изгуби съдебните дела по иска на Атомстройекспорт – и ще трябва да плати към два милиарда лева компенсации. Та затова сметнал, че е по-евтино да оставим същата тази руска компания да дострои АЕЦ “Белене”, отколкото да се отървем от този воденичен камък, който тегне на врата на България повече от четвърт век.

Олигарски лъже – два милиарда все пак е по-малко от двадесет милиарда. Които между впрочем има само един начин да бъдат намерени: ако товарищ Путин ги отпусне – срещу това да продава добития от централата ток на българите – на цени, които той намери за уместни. И ако този “заем” бъде гарантиран с цялото имущество на българската енергетика – каквито предложения вече имаше.

С други думи – ако срещу лукса да имаме руска ядрена централа на българска територия, работеща практически в течение на целия си проектен срок в полза на Русия, предоставим на същата тази страна националния си суверенитет. Това е цената на въпросното “усещане” – ни повече, ни по-малко.

Има още едни проблем с него – и с неговия носител – г-н Олигарски. Проблемът е морален и в този смисъл не ги засяга: и него, и неговата партия носител, играла в течение на цялата си история ролята на пета колона в полза на руснаците. Но съм длъжен да го споделя, за да стане видно до какво степен наглостта – експертната наглост на българския премиер – е лишена от всякакви граници.

Пак пред Слави Трифонов той благоволи да се оплаче от лошото финансово дередже на страната ни. И заяви следното: “През 2009 г. тогавашният премиер се оплакваше от завещани 2.2 млрд. лв. Сега само искът за АЕЦ "Белене" може да достигне 2.4 млрд. лв.”

Пита се този иск на какво всъщност се дължи? И на кого? Как се нарича партията, която нахлузи на врата ни този хомот?

Кои бяха брилянтните архитекти на тъй наречения “голям шлем”?

Кой и как се договори да строи ядрена централа, без да има фиксирана крайна цена на проекта?

Кой и как допусна да се правят поръчки за милиарди към “Атоменергострой” – включително конструиране на ядрени блокове – без да има окончателен договор с изпълнителя и дори без да ядрената площадка да има нужния лиценз от АЯР?

Кой даде разрешение – като финансов министър на България – подчертавам това – да бъде теглен заробващ и съсипващ българската енергетика заем от “Париба банк” – при безкрайно неизгодни за страната ни условия?

Кой и как даде разрешение да бъдат отпуснати 300 милиона лева бюджетни пари пак за същия проект – без санкцията на Народното събрание? Бившият финансов министър случайно да има отношение към това престъпно деяние?

И питам най-сетне – ама много настойчиво питам – когато са се обсъждали тези неща от правителството на предишната тройна коалиция в Министерския съвет на България – какво е било становището на тогавашния финансов министър – и имал ли е въобще такова?

Гласувал ли е той против този финансово несъстоятелен и предателски спрямо България проект – и ако не – защо?

Вас питам, г-н премиер. Засега само питам. Но ще кажа в аванс – ако Вашето правителство наистина реши да въстанови този пагубен за България проект, аз лично, българският гражданин Едвин Сугарев, ще обявя гражданско неподчинение. Ще откажа да плащам данъци – след като моите пари като данъкоплатец се прахосват за подобни безумия. Ще изляза на улицата и няма да се прибера, докато Вие и Вашите попечители не се изметете с подвити опашки от политическата сцена на моята родина.

Моята родина – не Вашата. Защото Ваша очевидно тя никога не е била.