ПРАВИТЕЛСТВО НА ПОСТОЯННОТО СЪМНЕНИЕ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ България има правителство с премиер Пламен Орешарски – предложен от БСП, избран пряко с гласовете на БСП и ДПС и подкрепен „технически” от партия Атака. Макар изборът да бе необичайно бърз, мненията за състава, качествата и бъдещето на този кабинет са силно полярни, както става ясно от разговора ни с Пламен Асенов.

- Пламен, какво означава „техническа” подкрепа от Атака при избора на правителство?

- Израз за обозначаване на нова политическа реалност, Фили. Ситуацията при избора на правителството беше патова. Формално то можеше да бъде избрано с малко гласове, както и стана – кабинетът Орешарски е първият, дошъл на власт с подкрепата на по-малко от половината плюс един депутати. „За” него гласуваха 120 от общо 240 души, точно колкото са заедно хората на БСП и ДПС. За да се стигне до там обаче, бе необходимо да има кворум, тоест, да се регистрират поне 121 депутати. И почти като във филм на Хичкок, Фили, след като кворумът на таблото достигна 120, напрежението увисна във въздуха – ще има ли още един глас, който да направи гласуването възможно, откъде ще дойде той. Дъхът бе затаен цели две минути, после гласът дойде лично от председателя на партия Атака Волен Сидеров. Тази подкрепа не може да се определи като пряка, защото при последвалото гласуване Атака не подкрепи кабинета Орешарски. Не може да се нарече и косвена обаче, защото без нея пък изобщо нямаше да има избор. Затова казваме, Фили, че помощта е „техническа” – което си е форма на политическа мимикрия, с която очевидно трябва да свикваме в този парламент. Явно, че това правителство няма друг начин да управлява, освен чрез трикове за парламентарна подкрепа. Но също – че, заради участието на ДПС в кабинета, ако Волен Сидеров пряко се обвърже с него, това ще доведе до собствената му политическа смърт.

- А сегашната му подкрепа за кабинета, както и да се нарича тя, не беше ли приета гневно от привържениците му?

- И от привърженици и от противници тя беше приета на нож, Фили. Всички са наясно каква е играта – хората не са слепи. Но Сидеров разви тезата, че се е регистрирал, защото е национално отговорен човек и, макар да не подкрепя този кабинет, не иска страната да изпадне в безвластие, още по-лошо – да има нови избори и предишните управляващи от ГЕРБ да се върнат на власт. С други думи – Волен Сидеров отново заложи на героичната поза. Доколко и сега обаче тя ще спаси политическото му бъдеще, предстои да видим, вътрешните процеси в една партия никога не се развиват толкова бързо, колкото понякога ни се иска на нас, наблюдателите.

- Добре, Пламен, правителство така или иначе има, но спорна е неговата форма – дали е коалиционно, програмно, експертно или друго. Доколко е важно това изобщо?

- Важно е, Фили, защото неяснотата по това дава ход на политиката „лов на риба в мътна вода”, позната поне от два предишни кабинета – на НДСВ-ДПС и на Тройната коалиция. Сега има сериозни съмнения, че се подготвя същото, но в друг формат. В подкрепа могат да се отбележат няколко факта. Първо – БСП и ДПС нямат коалиционно споразумение, но между тях има високо ниво на съгласуваност, очевидно постигната задкулисно. И явно така ще продължи, докато са заедно на власт. Второ, тази лява коалиция, а и самият премиер Орешарски, излъчват противоречиви сигнали. Те отказват да наричат правителството коалиционно, предпочитат програмно или експертно – зависи кое им е по-удобно в момента на говорене. И го правят, въпреки че почти всички министри са силно партийно обвързани и непознати като експерти. Например какъв експерт по външната политика е новият външен министър Кристиян Вигенин, прави ли го експерт фактът, че завежда отдела за външни връзки на БСП. Подобно е положението и с военния министър Ангел Найденов, и с министъра на труда и социалната политика от ДПС Хасан Адемов. Стигна се до истински парадокс, Фили. Онзи ден по една телевизия депутат от социалистите започна да твърди следното: Да, наистина, в кабинета има хора от висшите кръгове на БСП, но те всъщност не са представители на БСП, а лично на лидера Станишев. По-нагъл опит за завоалиране на истината отдавна не бях чувал. Или по-тъп опит, по избор. Казвам го така директно, защото не знам как иначе да определя твърдението, че ръководството на една партия всъщност не представлява тази партия.

- Пламен, очевидно ти, както и други наблюдатели в България, смяташ, че кабинетът Орешарски е двупартийно, коалиционно правителство на БСП и ДПС. Но как да си обясним присъствието на фигури, които нямат нищо общо с никоя от двете партии?

- Това всъщност е третият похват за размиване на истината относно характера на новия кабинет, Фили. Постоянното се изтъква например факта, че самият премиер не е член на БСП, а икономист с „дясно мислене”, зам.-министър на финансите при Иван Костов. И се премълчава факта, че в правителството на лявата Тройна коалиция той пък беше не зам., а цял финансов министър. Никой не пита също как се чувстваше Орешарски като десен икономист сред депутатите на левицата в предишния парламент. Подобна е легитимацията и на министъра на културата Петър Стоянович. „Десен човек”, така го наричат всички, защото преди много години беше началник на кабинета на Надежда Михайлова, докато тя бе външен министър. После той се премести в „Гергьовден”, чието единствено общо с десницата е, че безуспешно се представяше за дясна партия. После Стоянович стана основател на Движение България на гражданите на Меглена Кунева, което е дясно колкото ланския сняг. Изобщо – на голямо подреждане на празни думи пред истината за разни хора се наслаждаваме през последните дни тук, Фили.

- Пламен, но новият вътрешен министър Цветлин Йовчев е професионалист – бивш директор на ДАНС, бивш съветник по сигурността на премиера Борисов и на президента Плевнелиев. Това не е ли, от една страна най-странният избор за министър в ляво правителство, а от друга – истинско доказателство за експертния му характер?

- За качествата на Цветлин Йовчев като експерт не мога да се произнеса, Фили, нямам достатъчно информация. Що се отнася до странността на избора – да, странен е, само че не заради това, което се изтъква постоянно – че, видите ли, БСП прави голяма стъпка, като едва ли не подарява вътрешното министерство на човек, който няма нищо общо с тази партия, дори напротив. Това са митове за начинаещи наивници. Друг мит е, че като голям професионалист, Йовчев ще сложи в ред МВР. Истината е точно обратна – за да се сложи ред в МВР е необходим граждански контрол, а не човек отвътре. Някои факти, например работата на Цветлин Йовчев като контраразузнавач по руска линия, начинът, по който той няколко пъти напуска различни постове, включително този при президента Плевнелиев и други детайли от биографията му ме раздвояват силно, Фили, вместо да ме убедят категорично, че е наистина независима, неполитическа и експертна фигура. Което ме кара да наблюдавам действията му много внимателно занапред. Но това, всъщност, се отнася и до действията на цялото правителство Орешарски. То ще управлява, както още отсега е ясно, гледано под дебелата лупа на постоянното и силно обществено съмнение.