Защо Изборният кодекс е „свещена крава” за настоящата политическа „класа” или защо „преходът” не свършва?

Тези, които искат политическото статукво у нас да бъде променено вероятно разбират, че един от най-належащите и най-ефективни начини да се постигне тази цел е промяната на два закона: Изборният кодекс и Законът за политическите партии.

 Тук ще стане дума за Изборния кодекс. Промяната в него трябва да е не козметична, а радикална. Тази промяна трябва да елиминира възможността 1) "мъртви души" да участват в изборния процес, 2) да се купуват гласове, 3) да има "работодателски вот" (принудата да се гласува за работодателя) и 4) за фалшифициране на бюлетините и протоколите.

 Първа стъпка: премахване на хартиените бюлетини и преминаване към електронно и машинно гласуване.

 Втора стъпка: отпадане на избирателните списъци (респективно на секционните комисии) и всеки ще може да гласува там, където му е най-удобно. Гласува се само с лична карта и никакви стари паспорти: след като личната карта бива идентифицирана от сканиращо устройство автоматично се активира възможността да се натисне бутонът, съответстващ на дадената партия (тоест, една лична карта, един глас). Пуснатият глас, под формата на електронен импулс, отива директно в централния компютър на ЦИК. Така, освен секционните и районните избирателни комисии, отпадат и застъпниците. В пунктовете за гласуване трябва да има само по един охраняващ полицай.

 Трета стъпка: оборудване на пунктовете за гласуване с камери.

 Може и да е малко скъпичко, но едва ли, пък и това е единственият начин да се сложи край на този фарс, наречен "честни и демократични избори".

 Същевременно може да се мисли за въвеждането на мажоритарен елемент в избора, какъвто има в редица държави, Австралия например.