В името на забавлението

„Д-р Торстен Шмидт и колегата му д-р Пол Робъртсън едва не припадат, когато на стъклото на подводницата, с която изследват морските дълбини край Гренландия, се залепя човешка длан. Всичко е като в научнофантастичен филм. Само че е истина и действието се развива пред очите им. Дланта е с пет пръста, разположени като при истински човек. Тя обаче е много по-голяма от човешката, а между пръстите има дебели ципи. Малко след този допир дланта се отдръпва и съществото, на което принадлежи, се извива във водата и се отдалечава с плуване. Тогава двамата биолози виждат, че тялото му е почти като човешко до кръста, а назад се изостря в огромна опашка”... 

Описано по този начин, откритието на Шмидт и Робъртсън спира дъха. Сензационните кадри, твърдят двамата, са направени през март. Учените първо ги показват на гренландското правителство. То е смаяно и затова взима решение да спре нефтодобива в морето. Сетне ги изпращат на телевизионния гигант Animal Planet, който излъчва документалния филм ”Русалки: Новото доказателство” в края на май. Това е най-гледаното предаване в цялата история на канала. Клипчета са пуснати и в мрежата, където само за три дни събират над 3,6 милиона гледания.

Дискусиите за автентичността на заснетия материал заливат социалните мрежи. Макар в последните секунди от филма Animal Planet да уточнява, че той е мистификация, във „Фейсбук” видеото събира 2 211 харесвания и е споделено от 551 души. Много от тях продължават да го възприемат като доказателство за съществуването на русалки и след разкритието на ABC News, че д-р Пол Робъртсън е професионален актьор...

„Не мога да престана да се удивлявам какво разнообразие от похвати – един от друг по-остроумни, е изобретил човекът с единствената цел да измами своите себеподобни”, написал Франческо Ветори до приятеля си Николо Макиавели. Последният му отговорил, че лековерието на масите е дар от съдбата за всеки владетел, но да се разчита на съдбата, съвсем не е достатъчно. Лековерието е плод на невежеството, затова невежеството трябва да бъде насърчавано – така мислел Макиавели. И още: най-лесно е невежата да бъде манипулиран чрез собственото му незнание и под формата на забавление.

Пет столетия по-късно това твърдение получава нагледно доказателство. На 1 април 2010 г. двама радиоводещи от Флорида си правят майтап, предупреждавайки слушателите, че от чешмите им тече диводороден моноксид – „химикал без цвят и мирис, който причинява смъртта на хиляди всяка година”. Шегаджиите обясняват, че симптомите при поемане на DHMO могат да са силно потене, често уриниране и т.н. „Все още не е късно да се наложи забрана! Да спасим света, да спасим децата си, да спасим нас!” – призовават те, с което предизвикват паника. Малцина се сещат, че става дума за H2O, т.е. за обикновена вода.

Номерът, разбира се, не е оригинален. Още през 1938 г. Орсън Уелс всява ужас с радиопиесата „Война на световете”. Хиляди се връзват на „съобщенията” по CBS, че Америка е нападната от марсианци. Някои се самоубиват, за да не попаднат в ръцете на извънземните, докато други търсят Орсън Уелс, за да му размажат физиономията. Но се случва обратното – рейтингът на CBS удря тавана и Уелс става звезда. Като човек с усет към лековерието и възможностите то да бъде използвано, по-късно той прави филм за друг велик манипулатор - медийния магнат Уилям Рандолф Хърст („Гражданинът Кейн”).

Между другото, Хърст обичал да казва, че на читателите трябва да бъдат предлагани клюки, изопачени слухове, откровени лъжи и пълни измислици, защото „хората ги обичат, така те не мислят за проблемите си”. Тъкмо в неговия „Сънди джърнъл” се появява снимка на жива русалка, пак там се подвизава и смешното човече Йелоу кид (откъдето идва и названието „жълта преса”). Докато главният герой в комиксите разсмива публиката, журналистите са впрегнати да измислят все по-невероятни истории. Върху бюрата им са наизвадени книги с митове и легенди, тъй че рециклирането на фантасмагорични същества върви под пара. Много преди Божидар Димитров да открие созополския Дракула, вампирите свободно щъкат из вестниците на Хърст, за да го превърнат в милиардер...

По абсолютно същата схема, писа преди месец британският в. „Таймс”, от прахта е изтупана и легендата за чудовището в шотландското езеро Лох Нес. Според палеонтолога Нийл Кларк, идеята за Неси е „великолепен пример за маркетинг”:

През 1933 г. цирковият импресарио Бертрам Милс публикува обява, че предлага награда от 20 000 лири стерлинги за успелия да залови „чудовището” за цирка му Olympia в Лондон. Щедрата награда предизвиква истерия около езерото, точно когато е завършен пътят A82 около западната част на Лох Нес. От това печелят всички – Милс, който си прави реклама (Кларк предполага, че идеята му е хрумнала, докато е наблюдавал къпещи се в езерото слонове от цирка); околните селища, които превръщат Неси в основен поминък; и вестниците, които влизат в жестока конкуренция за въображението на читателя.

„В с. Васильовци, Ломско, жената на Марин Топчийски родила дете с много голяма глава, малки крака и без кости, а вместо ръце имало криле като птица, но голи, без перушина. Смята се за зачнато от змей”...

В началото на миналия век и българската преса се пробва в приказните сюжети, но успехът е скромен. Като изключим мощите на Йоан Кръстител и вампира, които имаха за цел да засилят туристическия поток към Созопол, митичните същества не представляват интерес и за съвременния читател. Реалните абсурди изглежда са ни предостатъчни, за да си измисляме други, а и миналогодишният бум на изкопани скелети на кръвопийци не изпълни първоначалния маркетингов замисъл.

На този фон обаче е удивително колко много българи се вързаха на „новото доказателство” за хора с рибешки опашки и продължават да постват ментето дори след признанието на Animal Planet за „невинната шегичка с цел забавление”. А още по-удивително е това, което признаха около десетина мои познати във „Фейсбук”: преди да гледат филмчето, децата им не знаели какво е русалка!

В България, иначе казано, растат деца, които не са чували за русалките, защото нито вкъщи, нито в детската градина, нито в училище някой им е прочел приказката на Андерсен. Не са гледали и анимационните филми за Ариел. Вероятно без зла умисъл, невежеството им е било насърчавано, в резултат на което на миниматурите тази година 26% от четвъртокласниците се оказаха неграмотни.

„По литература децата са срещнали най-големи затруднения при откриване на нравствените послания в творбата, тълкуване на поведението на литературните герои, както и ако трябва да аргументират личен избор или да докажат собствено мнение” – това гласи шокиращият анализ на просветното министерство. Когато на изпита по български език и литература на седмокласниците се падна да преразкажат „Акула” от Лев Толстой, шокиращо прозвуча и изводът, че много от 14-годишните не знаят какво е артилерист. По-лошото – не знаят какво е и... акула.

Невинна шегичка ли?

За това докъде може да стигне невежеството предупреждава мъдрият стар опосум от комиксите на художника Уолт Кели (1948 г.). Докато с алигатора Албърт обикалят земята, зарината в мръсотии, защото всички гледат телевизия, ядат пуканки и се „забавляват”, опосумът Пого весело казва: „Ние се срещнахме с врага. И се оказа, че врагът сме Ние”.

Впрочем Пого често се бъзика с глупостта и култа към забавление. Затова неговият призив „Да се забавляваме до смърт” ще се превърне в заглавие на книга от Нийл Постман, в която медийният теоретик сравнява „1984” на Джордж Оруел с „Прекрасният нов свят” на Олдъс Хъксли:

„Визията на Хъксли внушава, че за да загуби човечеството своята свобода, познание и история, не му трябва никакъв Голям Брат – хората накрая ще обикнат своя диктатор и ще започнат да обожествяват технологиите, които потискат способността им да мислят. Оруел се страхува от онези, които забраняват книги, а Хъксли се страхува, че няма да има нужда да се забраняват книги, защото вече никой няма да ги чете. Оруел се страхува, че истината ще бъде скривана от нас - Хъксли се страхува, че истината ще бъде удавена сред море от безсмислици.”

Да залагаме ли кой ще се окаже прав?