Николай ФлоровНовата власт не си поплюва и недвусмислено връща комунистически тип политика, нагло ориентирана към Русия. Това се вижда от всички, а илюзиите са на свършване и за най-търпеливите.
Не е трудно да се провиди и от слепите, че независимо от официално приетите закони, които категорично заклеймяват комунизма като престъпническа идеология, сегашната власт продължава да сипе наниз от предизвикателства към хората, безцеремонно и със силно изявено чувство за отмъщение за загубеното време.
Два поредни загуби на изборите показаха на БСП, че бавно и болезнено, но сигурно, тя слиза от политическата сцена. Процесът е толкова дълъг не само поради техния пълен идеологически провал, но и поради бавното осъзнаване, след дългогодишната политическа изолация на цялата нация, чийто резултат е пълното невежество към всякакви други икономически идеи, освен тоталитарния комунизъм.
Хората са принудени да гледат пред себе си открити комунистически крадци, а често и убийци, без да могат да правят своя организационен политически избор за защита на живота и децата си.
Очевидно е също така, че комплексът на загиващия комунистически елит се върти около страха да не се окажат исторически неспособни да управляват. Този комплекс, подсилен от десетки години на безнаказана лакомия, в съчетание с фалшиво чувство за неуязвимост, ги прави особено чувствителни към личните им провали и вади на преден план отмъстителността и традиционната им жажда за власт.
Техният проблем е, че в България има огромен брой хора (и те се увеличават), които ги познават до болка. Търпението на тия хора обаче не е безкрайно. Предизвикателствата на тоя недоубит комунизъм неминуемо водят към същия антагонизъм, за който те се кълняха, че ще премахнаст завинаги в целия свят. Казано просто, днес те са капиталистите – при това от най-отвратителния възможен вид. По всички закони на тяхната марксистка диалектика би трябвало да се стигне до противопоставяне и съпротива: обикновените криминални прояви могат много лесно да прераснат в политическо насилие, както от отделни индивиди към отделни комунистически лицемери, така и от групи хора, реагиращи срещу политическата безотговорност на сегашната власт.
Всички съставки на омразата са на сцената. Кой може да каже какъв ще бъде стедващия акт?