Какво може да се направи – 2

Преди всичко бих искал да разсея едно недоразумение, което се откроява в повечето от коментарите на първата статия с това заглавие. Изглежда читателите си представят, че аз смятам да правя интернет-партия. Не, не смятам. Просто давам идеята и сондирам шансовете тя да се осъществи. Ако гражданското ни общество (доколкото съществува такова) разполага с ресурс за подобно осъществяване – тогава добре – тези, които се заемат с това, могат да разчитат и на моето слабо рамо. Ако ли не – тогава може би трябва да се търсят други опции.

Но искам дебело да подчертая: не става дума за начинание, което да съдържа в себе си лидерски амбиции. Един от големите плюсове на планираната интернет-партия е в това, че тя не е лидерска партия и по самата си структура не търпи вкостеняване на трайни партийни елити. Тя е отворена, динамична, мислима единствено като общо и солидарно дело. Капсулирането й е невъзможно, защото самото пространство на мрежата, самата природа на общуването в нея не търпят капсулиране – и ако се появят такива тенденции, интернет партията, движението или каквото и да е там, просто ще престанат да съществуват.

Няколко предимства, поради които смятам, че в идеята има хляб. Първо – подобна структурна е лишена от цялата номенклатурна бутафория, която харектеризира битието на класическите партии. Няма клубове, няма събрания, на които се предъвка партийната реторична плява, няма членска маса, няма велможи, които се блъскат с лакти за места в листите, няма йерархия в партийния смисъл на думата. Има мрежа от равноправни съмишленици – и активисти, които са готгови да жертват част от времето си, за да я организират. Всички дискусии – и националните, и регионалните, протичат он лайн – поставят се проблеми, разискват се опции, правят се предложения, които биват гласувани – чрез нещо като общ референдум, реализиран в избора между две или повече опции – по принципа, по който отговаряте примерно на он лайн анкета.

Разбирам много ясно опасенията от спам-потоп, който да удави всичко; нещо повече – имам и личен опит с тази напаст. Поради което съм убеден в едно: такава партия не може да се прави чрез анонимни привърженици. Който участва в нея – трябва да участва с реалното си име и свързаните с него отговорности – никакви никове, никакви измислени имена.

Партията излъчва политически послания – манифести, програмни документи, статии и прочее такива, които могат да се коментират от всички, които пожелаят това; но при реалните политически дискусии и вземането на решения, участието изисква да си заявил ясно своята политическа воля, споделяйки своето име, адрес, професия, мейл и декларация, че споделяш основните идеи на тази структура и подкрепяш съществуването й – срещу което получаваш код за достъп в мрежата, оторизирана да взема решения.

Чрез това се изгражда и базата данни, която се селекционира по населени места и избирателни райони – чрез нея съмишлиниците от града Х се свързват един с друг, когато трябва да решат някой местен проблем; пак чрез нея се организират и протестните акции – и пак чрез нея се излъчват кандидатури и се организира предизборната им кампания.

Естествено, става дума за дейности, които не могат да се развиват стихийно. Пак чрез мрежата се гласува за малък изпълнителен орган от активисти, които организират и структурират цялостната дейност – като при избора се представят подробни биографични данни за всеки кандидат. Членовете на този орган се намират в ежедневна он лайн връзка помежду си, а при необходимост се срещат и персонално; техните инициативи се решават с гласуване помежду им, а структурата се ръководи на ротационен принцип. Предложенията за това какво да се прави могат да постъпват от всеки, който участва в политическите обсъждания, но решението кое да бъде прието за обсъждане и кое не принадлежи именно на този орган; освен това предложения идват и от друг един, който бих определил именно като мозъчен тръст – хора с голям опит, интелектуален потенциал и обществен авторитет.

Другото – и според мен най-важно предимство на интернет-партията, е нейната гъвкавост и способност бързо да реагира на събития, които не търпят отлагане. При събития, които изискват реакция и тази реакция не търпи отлагане, на практика само в течение на часове тази структура е способна да се активизира и да организира митинг или протестно шествие – каквито в настоящата ситуация ще са реалните политически събития от есента нататък.  

Ситуацията тогава ще е сродна с тази от предишната зима – само че този път протестите ще протичат при по-утежнени условия и ще срещат значително по-висока степен на полицейска бруталност; важно е те да не бъдат оставяни на спонтанността, нито пък да се позволява те да бъдат използвани от кукловодите на прехода – вече видяхме докъде води това.

Третото важно предимство на интернет партията се състои в шансовете да привлече младите – тъй като именно мрежата е актуалната им жизнена среда – и най-активната територия на общуване помежду им. Те просто няма как да бъдат привлечени от класическите партии – тъй като техния маниер на политическо общуване – с всичките му условности, лъжи и популистки изхвърляния – ги отблъскват. Интернет партията трябва да заложи на тях, да застъпва техните интереси, да заговори на техния език, да се осланя на тяхната активност и интелектуален потенциал, да бъде техен представител в политическото настояще на страната и гарант за тяхното бъдеще. Което между другото означава да бъде и гарант за свободата и неприкосновеността на интернет пространството – включително като застъпва на институционално равнище правото на свободен обмен на интелектуални и творчески продукти в мрежата.

И четвъртото предимство е свързано с факта, че мрежата е независима от пространствените ограничения – включително и от националните граници. Над милион и половина българи живеят в чужбина, а институционалната “грижа” за тях се е задоволила да ограничи и на практика да игнорира избирателните им права (с изключение на тези в Турция – по добре известни вам причини). Интернет-партията би могла да бъде техен застъпник и говорител – би могла да използва и техния интелектуален потенциал, като ги интегрира около определена национална докрина и ги направи съпричастни към съдбата на напуснатата, но не и забравена от тях родина.

Разбира се, освен предимства, подобна структура има и ограничения, които произтичат от нейната специфична структура и начин на действие. На първо място нейните послания едва ли могат да достигнат до всеки – бедните и необразованите вероятно ще останат извън техния обсег. За сметка на това пък средната класа и високообразованите българи са достатъчна сама по себе си цел – те са хората, от които най-пряко може да зависи нашето национално бъдеще. Известно е, че над три милиона българи ползват интернет, което е повече от достатъчно като потенциална аудитория – освен това тази структура ще има няколко предимства, които могат да се окажат решаващи: свободата, истината, автентичността. Това, което биха могли да намерят в мрежата, ще бъде коренно различно от фалша и подмяната, с които се сблъскват в проповедите на управляващите политици и техния резонанс в официалните медии – в които властват примати от типа на Пеевски например.

Точно това е шансът, на който можем да заложим. Да, вярно е, няма да имаме финансов ресурс, няма да имаме спонсори и подкрепящи ни институции, няма да имаме прокуратура, която подскача по нашата свирка, нито пък полицаи, които размахват палки в наш интерес.  Но може и трябва да имаме това, което е най-дефицитно в днешната фасадна демокрация: искреност, истинност, автентичност, солидарност. Това е, за което жадуват хората – и бъдете сигурни – жадуват го повече от пошлите зрелища, които им предлага днешната политическа сцена, и повече от чорбата на корем, която все и обещават за утре и все не пристига.

Толкова за днес. Който иска да участва – моля, нека го заяви – чрез постинг или чрез писмо до редакцията, но с истинското си име, мейл и адрес. До дни ще предложа някои основни пунктове за политическа програма, които могат да послужат като основа за дискусия – и след като ги обсъдим, не ни остава нищо друго освен да видим дали до есента ще се събере критична маса от активисти, с които да започнем истинската си работа: изринването на авгиевите обори на българския преход.