Всяка жаба да си знае…

Повод за тия ми за/бележки са интервюта и статийки на български писатели в многотиражните безплатни вестничета, които се раздават в някои търговски вериги. Помним  едно революционно начинание от началото на 90-те, когато поети предлагаха да се печатат стихове на амбалажна хартия, същата онази, с която увиваха овче сирене, балкански кашкавал и кренвирши от трупно месо… Така поезията директно щяла да стигне до масите…

Днес поетите се рекламират от техни приятели между чушки, моркови, марули и /оп!/ банани, както и алените /като залез/ домати; авторите на тези “популяризаторски” текстчета се съобразяват, разбира се, с предполагаемото профанно ниво на читателите, но най-вече със своят автоцензуриращ, мъдър вътрешен глас. Четох преди време един априлски списък във в. Кауфланд, където софийски автор /Я.А./ изреждаше кои са, /според него/ “най-добрите” български автори в момента; само че има една малка разлика, която не се прави нарочно: “най-добрите” не са и “най-четените” и те не са непременно тия, с които си пиеш ичкията… Но маркетинга си е маркетинг, както се казва.

А кой ще ми каже кои са “най-четените” автори днес и то доставени ни като зеленчук през задния вход във въобразеният априори “нов” канон? От класацията и и връчената от “Хеликон” награда за “най-купуван” /което не значи още “най-четен”/  автор, можем да си правим следния извод – литературният вкус у нас вече се определя не от литературната критика и “читателя”, а от разни парвенюта, напористи издатели и паралитературни люде като цяло;  разбира се, при тесният литературен пазар у нас е обяснимо защо авторите са склонни да правят някои компромиси, но да речем защо културни институти, връчващи награди, изтъкват като аргумент точно класацията на Хеликон, зад която не е ясно кой стои? Имам предвид наградата на Г.Г., като най-пресен случай, като не оспорвам качествата на последния;

Съществуват и групирване на автори около медии, ясно е, че автори, които работят в медии, ще бъдат ухажвани всячески. Както Георги Тенев например; или романовия тандем Волгин-Искра А., Карбовски и прочее такива примери;

Комерсиализирането на литературата е световен процес, в частност литературните награди също вече почти не се връчват за литературни достойнства. Примери много – при наличието на един Збигнев Херберт, нобеловият комитет предпочита Шимборска, или във австрийската литература – Бернахард, вместо това една дама – Йелинек;  а и у нас “нобеловият комплекс” вероятно тресе много хора, не се учудвайте, ако някой ден осъмнем с някое име като акад. А. Попов нобелов лауреат; това не ни пречи да предпочитаме “чиста литература”  Селин, М. Фриш, Кортасар, разбира се, пред Дан Браун, Коелю или някой такъв. Явно е, в наше време писателската фигура е като калъф за “пишещия”/Р.Барт/, за този, които иска да броди свободно в литературното пространство… без значение дали е “най-превеждан” и или е попаднал в читанките;  иначе какво още да прибавим: Ван Гог  е продал само 1 картина приживе…