ТЕРОРИЗМЪТ НА ПРОСТАЩИНАТА

 

            Говорили сме и друг път, любезни читателю, за златното сечение, показващо разслояването на всяка човешка общност. Отгоре е каймакът, елитът, най-будната, мислеща и търсеща част от човеците; двигателите на обществения прогрес. Те имат приблизително 5-7 процента от общото количество хора, независимо къде и в кой век се намират. Малко са, наистина; но каквото е постигнало човечеството досега, всъщност е тяхно дело. Следват 40-45 на сто от редовни и умни люде, а след тях – около 50 процента потребители на всичко създадено от предходните в класацията.

            Разбира се, в тези 50 процента има и много качествени хора, добри, честни и почтени; и не за това е горепосоченият разрез. Както и сред елита има трудно поносими хора. Нека си припомним какво /приблизително/ бе рекла съпругата на Ендрю Лойд Уебър, когато я попитали защо иска развод с този издигнат мъж. „Може – казала госпожата – да е сър, може да е гений, може да е всякакъв, ама да си го нямате вкъщи!”.

            И все пак с голямо приближение твърдя, че огромната част от заобикалящите ни простаци принадлежат към процентите на потребителската и непродуктивна прослойка.

            Това не пречи някои да се издигат в политическата стълбица. Още ни е пред очите един бивш културен министър.

            Но о, Господи - само един ли?

            Уверявам те, любезни ми читателю: няма нужда да обикаляш стадионите и заобикалящите ги кръчми, за да се сблъскаш с простащината.

            Тя е навсякъде и затова тероризмът й е повсеместен. От уличния простак с целия му репертоар простотии, до навъсената продавачка, която мрази всекиго поотделно, всичко като цяло и изобщо целокупния живот.

            В казармата имаше един майор, който ни псуваше на майка, но винаги на „Вие, другарю редник”. На вас, значи, другарю редник, да ви...и тъй нататък. Финес и изящество.

            Подобна лексика наблюдаваме, преодолявайки понякога погнусата, и в парламента. Който е нагледна илюстрация на формулата за златното сечение. Като предварително извадим пред скоба общото желание на неговите съставни да властват, следователно да се обогатят, ама много и съвсем бързо. И най-вече – без никакъв вложен труд.

            От това следва, че някогашния махленски простак е еволюирал, щамът му е мутирал и е обхванал цялото болно и уязвимо тяло на обществото. Простащината е добила гражданственост чрез чалгата и богатството на некадърните спортисти; чрез мутренските ефелъци, чрез безскрупулните грабежи на политиците, чрез парадната глупост на управленци и институции. Цивилизацията също е докоснала и обогатила простащината – сега простакът шпори колата, мотора или джета си където му падне , върлува в Интернет, ломоти по някой език; но в главата му се помещава същото онова дребно, увредено и злобно мозъче, наследено от дядо му – който нощем тайно е изсипвал нечистотии в кладенеца на комшията.

            Родната, първична, балканска байганювска простащина се е поевропейчила и още повече – поамериканчила; но под костюма все още прозират косматите и кирливи гърди, сякаш всеки миг ще ревнат гороломно: Булгар, булга-а-ар!

            Булгар, я! Няма да им се дадем на братята сърби, дето върху псувните изградиха цяла самобитна национална култура! Хем каква!

            От аксиомата за златното сечение става ясно, че простотията е неизкореним спътник на обществото по цялата негова стълбица.

            Както и по хоризонталата – от битовата и квартална простащина, до управленската и общодържавната.

            Сиреч – тотална.

            И тъй като с битовата простащина всеки от нас се сблъсква всеки божи ден и всички сме затънали до уши в нейното блато – то да обърнем взор към по-висшата нейна посестрима – държавната простащина. Образно казано, ако битовата е тресавището, което ни засмуква, то държавната е небето, което ни похлупва отгоре като капак на тенджера. А на всичко отгоре ние му се молим и чакаме спасение оттам.

             Нека започнем от забравените вече 1944-45 г. когато българските родни наши комунисти извършиха невижданото в европейската история клане на депутати и министри. Както и на писатели, художници, учители, свещеници и всичко, кажи-речи, дето е по-грамотно и по-умно от тях. Не мислете,че това е изцяло признак на прокламираната от комунягите класова омраза – тя трябваше да ги оправдае и извини за зверствата. Не, това беше тяхната природна простащина, която естествено включваше смъртна омраза към по-умния, знаещия, можещия, културния. Мързеливи, необразовани и комплексирани по рождение, комунистите пренесоха своята битова простащина на държавно ниво, превземайки цялата власт; превърнаха я в държавна позиция, политика и накрая – в държавна същност. Самите деветосептемврийски комунисти нямаше как вече да се култивират по нормален начин; те си създадоха фалшиво образование под формата на рабфаци и партийни школи. Но децата им, носителите на червения ген, учеха в елитни – според комунистическия аршин – специалности и много се гневеха на целия свят, че изобщо не ги признава за нищо. Тъй или иначе, вземаха някакви дипломи, но носеха и излъчваха своята стара простащина, гарнирана с изключителна наглост и увереност в хилядолетността на техния червен райх.

            Е, райхът им се срути, но те си останаха същите непробиваеми простаци на държавно ниво. Защото те са там – в държавата. Без властта те ще са обикновени битови простаци, които всеки може да тури на мястото им. Но облечени във власт, опаковани като държавни простаци, произнасящи с апломб простотиите си от всякакви трибуни – те си въобразяват, че изглеждат като политици. Това е представата на простака за политиката – поприще на отбрана паплач, обединена от алчността и безочието си, способна единствено да лъже, да краде и да убива.

            Няма защо да обясняваме, че всеки днешен български политик има в гена си ако не сто, то поне няколко процента комунизлък. Уверявам те, читателю, че и два-три процента са предостатъчно, за да бъде човек тотално увреден в представите си за света и обществото; да не говорим за някакви по-висши намерения и идеали. Който веднъж е бил ухапан от червения вампир, то е завинаги. Може и министър на културата да те направят – колко му е! – но простотията как ще я скриеш? Напротив – колкото си по-нависоко, толкова по-добре се виждаш; ти си вече гол, но като всеки глупак си въобразяваш, че останалите са по-глупави от тебе, слепи, глухи и неми.

            Не мога да скрия срама и отвращението си от тези същества, наложили даржавната простащина на всички равнища в българското управление. От самозвани кресливи фюрерчета до зализани меки китки – простащината им е обща и еднаква. Независимо дали се изразява в псуване на „вие” или в арогантно лъжене и крадене. Това са терористи и нищо повече. Духовни – защото ни тормозят десетилетия наред с отвратителното си присъстие, и физически – защото ни крадат най-безсрамно и пладнешки, като при това се хилят насреща ни. Нали са недосегаеми!

            Да, недосегаеми са. Засега. Но ще дойде денят – и близо е вече – когато ще се чудят как и къде да се спасяват и по кои джунгли да се заврат с милиардите си. Все има точки по света, където мирисът на парите затваря очите и пред най-наглата простащина. Нали се учат на това от руските си събратя?

            Идва часът, когато земята – българската земя - ще им припари под краката.

            Кога?

            Само от нас зависи!