В контекста на съдебния октопод

Защо най-важната реформа - тази в съдебната система е невъзможно да бъде направена по нормален начин. Иска ми се добре да си дадем сметка за това какъв е политическият контекст, в който рано или късно ще се появи интелигентен и добронамерен политически визионер, който ще иска да реформира съдебната система така, че тя да гарантира върховенството на закона, а в замяна може да получи такъв шамар, че да не се опомни. От философската концепция на Монтескъо за разделението и баланса на властите, от която почти всеки политически анализатор тръгва, за да създаде своята рецепта за оздравяването на българската съдебна система, безспорно най-болната и най-изискващата реформи част на българския политически организъм, знаем че за да функционира ефективно така наречената съдбна власт, тя трябва да бъде независима от контрола на силните на деня (разбирай политичексата власт или още в частност - изпълнителната власт). Дотук добре... В написаното по-горе няма нищо будещо тревога, даже напротив, много е положително. По същия начин си мислят и нашите приятели - чиновниците от европейската комисия, които рядко излизат от цивилозвания свят на своите добре мебелирани кабинети. Ето защо мине се не мине някое време - от угризения на съвестта ли или от ревност към професионализма започват да размахват пръст към някои мним български реформатор като Цветанов и да му припомнят, да не оказва натиск и контрол върху съдебната система, да не кадрува там и прочие, защото иначе тя няма как да функционира ефективно. А чувайки това нашата съдебна система колективно надава редовни вопли на ущипана мома, която уж знае какво иска (разбирай как да се самореформира). По ирония на съдбата, в деня преди изборите точно съдебната ни власт в лицето на главния прокурор, се оказа жокера, който наклони везните в полза на БСП и ДПС. Не знаем какви са били мотивите на главния прокурор толкова явно да използва компетенциите на оглавявания от него ресор, за да избута ГЕРБ от предизборната писта... Всъщност знаем, знаем какви са. Главният прокурор е интелигентен човек, такива като него стигат на политическия връх неслучайно, те имат добри инстинкти и...слушат добре най-силните на деня. Не е трудно да се предположи, че на главния прокурор му е направено предложение, на което е нямало как да откаже, а че трябвало да погази онези, които доскоро го издигнаха на този пост, към това сигурно не е имал угризения. Не е и длъжен да го прави, ако защитаваше буквата на закона, но...Впрочем и кадруваания от БСП Борис Велчев се обърна срещу червените по време правителството на ГЕРБ, особено по времето на различните показни акции. Но както казах, такива хора стигат до самия връх защото слушкат и изпълняват режисурата на българските олигарси. Всъщност главният извод от неотдавнашните избори е че, когато не успееш да хванеш съдебната система силно за топките, рискуваш да оставиш олигархията да направи това с нея. И то, срещу теб. Българските кукловоди, пряват това непрекъснато със съдебната власт, задкулисно, без пречки. При тях няма риск Европейската комисия да ги подложи на мониторинг, нито да ги осъди публично, че грубо разрушават фундаментите на ефективната съдебна система, крайъгълният камък на върховенството на закона.:) Да допуснем в края на краищата, че някой ден по някакъв начин начело на държавата ни застане така лелеяното правителство, което ще иска реални реформи в съдебната власт? Ще бъде ли в състояние то да я реформира или поцвайки да предприема стъпки в тази посока, няма да се окаже, че някои много загрижен за България му размхва пръст от Брюксел? Или пък се окаже междувременно, че някой тук го омаскари по такъв начин с някоя флашка, че ние без да знаем истината, ще сме се отвратили от това правителство. Но може ли да бъде оставена - тази съдебна система, в този и вид, с тези и ръководители? С този начин на избиране - без обстойна проверка на кандидата, без излушване на неговата концепция за бъдещото на съдебната власт, без дебат на всички страни в процеса, изтъкващи положителните и отрицателните страни от неговия избор. Думата мониторинг е хубаво нещо. На нея трябва да бъдат подложени всички висши магистрати, цялата работа на съдебната власт. Защото ако има власт в България, която трябва да бъде подложена на непрекъснат мониторинг то това е съдебнатата, най-поддатливата колона на българската политичска система. Добре ще е правителството, което иска да реформира съдебната власт, да знае от какво мътно блато иска да направи извор. Труден противник. Но несъмнено целите при тази реформа винаги трябва да са - граждански контрол, публичност, прозрачност и ясни и пълни критерии при работата на съдебната власт. Най-важни всъщност при всичко това са детайлите - как искаме тези цели да бъдат постигнати. Възможно ли е начело на тази власт някога да застанат и почтени хора? Въшност, за да успее едно правителство, което иска да реформира тази съдебна система, трябва да има нашата подкрепа, идваща от нашето знание, че реформирането на съдебната власт е жизненоважен въпрос. Да не збравяме, че когато оставяме съдбената власт без контрол, ние рискуваме да я оставим в ръцете на мафията.