ВНИМАНИЕ, НА ХОРИЗОНТА АГЕНТ ГОЦЕ!

 

Агент Гоце и неговият ординарец Румен Петков изтърпяха много време Сергей Дмитриевич, московското «наше момче» в София. Изтърпяха го и през цялото време така някакси под сурдинка, тоест с половин глас, се обаждаха че не знае да управлява партията, да не говорим за страната. С половин глас, защото си ги е страх някой да не ги цапардоса от Москва. Но ето че и техният момент идва: «нашто момче» се провали на два избора, а на това отгоре показа вопиюща некадърност да управлява, и то заедно с цялата позната до болка политическа миязма, съставена от турски десари и комунистически фашисти.

А «нашто момче» се е запънало като магаре на мост и не ще да сдаде властта. Защо? Ами защото имал «кауза»! Каква кауза може да има един такъв вече доказан некадърник да управлява? Дали да учи европейските социалисти на московски тип капитализъм, или просто защото политиката влияе положително на неговите ерекции?

При всички положения провалът си е провал, но «нашто момче» не е свикнало и продължава да мисли, че партията или татенцето му ще го измъкнат от блатото. Той дори и не си дава сметка, че колкото повече време минава, толкова по-дълбоко затъва. Ако прехвалената му партия беше с акъла си, той трябваше да има само една-единствена кауза, и то спасителна: да се извини на нацията за партийно вродената й некадърност да управлява. А това от своя страна се дължи на нейната принадлежност ПЪРВО към Москва, а после към България.

Ето така, заради тая некадърност се стигна и до агент Гоце и неговия ординарец, които бяха забравили, че са «червени боклуци» и софийското гражданство трябваше да им го припомни. Не им харесва, разбира се, така да ги наричат, но е дошло време: политическата летаргия, на която така безметежно се радваше агент Гоце за цели два мандата, се изпари яко дим и днес той и неговият ординарец се страхуват да не изпуснат влака. Сега те спешно ще се опитат да спасят каквото може от старите си и сладки мечти, а те са наистина сладки: АЕЦ Белене, газопроводи и петролопроводи, централизиран контрол над капитала на партията, още по-тесни връзки с Москва... С една дума, целия чар на «големия шлем»!

За тия мечти, разбира се, той и неговият ординарец се надяват, че паметта на гражданството е къса, че всеки е забравил за десарското му президентство, за демонстративния му антиамериканизъм,  за честите му прескоци до Москва, за съмнителните трупове около президентския кръг и т.н., а камо ли за рогата на архара, за тайните мезонетки, за ловджийските му подвизи или за прословутите му  sexcapades…  Той днес ви готви друг номер: дружно с Бойко Борисов, с когото той е декларирал свенливо топлата си дружба неведнъж. 

Така както е казал народа «вържи попа да ти е мирно селото», така и за партията: откъснете я от Москва и ще имате нация!