Славея Балдева, http://slaveyabaldeva.wordpress.com/
Конска муха лети. Не спира да бръмчи. Летежът и брътвежът не изтощават батерията, а я самозареждат. Не излита през прозореца, нито през вратата. Никой не посяга към мухоловка, нито да я стисне в шепа. Това е по-особена муха. Позицията, в която се намира, й осигурява закрила. Тя го знае. Сипе обвинения – все едно върти ръчка на латерна. Апострофира. Натоварена е с функции. Изпълнява ги истерично последователно. Най-невинното подозрение към нея е, че проявява лош вкус. Пошъл – агресивен и просташки. Друго подозрение – че е изпълнител на чужда воля. Кукувиче от стенен часовник. Педя муха без лакът брада. С много хъс и предизвикателен махленски хумор. Поводът е подменен. Не е този, заради който други мухи летят и бръмчат – т.е., напомнят за себе си. Атмосферата почти довява аромат – на разпад и гниене, на отмъстителност.
Откъде толкова злоба у една муха. Може би оттам, откъдето дойде определението за „интернет лумпените”, които не прекратяват протеста си. Авторът на определението принадлежал към едни структури. Изненада. Само дето не е избрал подходящо време за авторството. Време, в което би могъл да изпрати „лумпените” да „лагеруват”. Вместо това може да се наложи да се извинява. Вече видяхме дружни извинения по два повода. Какво пречи да дочакаме още. Какви времена.
Но извиненията няма да помогнат, както личи. Ако „Москва не вярва на сълзи”, София вече не вярва на извинения. Да не говорим за Пловдив и Благоевград. „Късно е, либе, за китка.”
Преди няколко дена в телевизионно интервю Велислава Дърева, чиито възгледи по принцип не споделям, отбеляза, че преходът ни започва отново. Има достатъчно основания да смятаме, че е така. Надеждите отпреди 20 години не се осъществиха. Но тези, които системно вдигат ръчната спирачка, днес са уплашени и се защитават. Извиняват се или буйстват – комуто каквато роля е отредена, според сценария. Днес в парламента има само четирима танкиста, които ни вземат за куче. Трима от тях са „екипаж машинъI боевой”. „Три веселой друга”. Но дали не предстои игра(и)чката им да се превърне в плачка.