Новите Нагли

Вижте ги само. Вижте ги – Наглите, да – новите Нагли, дето бесуваха в българския парламент. Сега – като че ли посочени с вълшебна пръчица – са се кротнали, умирили са се и умилително се кълнат: нивга вече онзи черен петък. Те – дето с такава готовност и единодушие гласуваха Делян Пеевски, тяхната персонална емблема, да стане шеф на ДАНС и да започне незабавна разправа с опонентите и неудобните за новия олигархичен режим – сега наричат това „тежка политическа грешка“.

 

Каква грешка, г-н Станишев? Каква грешка? Не бяхте ли вие този, дето извиваше ръцете на парламентарната си група с думите „Или гласуваме за Пеевски, или правителството пада.“? Не продължихте ли същата грешка, като назначихте за зем. министър на МВР ценен кадър на СИК? Не беше ли по-голяма и по-опасна грешка фактът, че съсредоточихте всички силови ресурси в нарочената именно за Пеевски ДАНС – с ясната идея да я превърнете в политическа полиция, в български адекват на Гестапо? Не обяснавахте ли на своите зомбирани депутати, че само дни по-късно назначения от вас питекантроп ще изпълни ангажиментите си и ще има реални действия срещу ГЕРБ? И не се ли срамувате сега, когато се изправихте пред недоволството в собствената ви партия, зе това, че нямахте долестта да поемете лична отговорност за това безобразие, а вместо това се скрихте зад гърба на Изпълнителното бюро, за да оцелеете на своя пост?

Пламен Орешарски пък, който най-безропотно прие отговорността да лансира питомника на Корпоративна търговска банка, сега най-безсрамно се опитва да се откупи от гнева на протестиращите – срещу социални обещания, лансирани под формата на „планът Орешарски“ и гарнирани с искания за шестмесечна неприкосновеност. Грешка бил неговият „нестандартен подход“ към силовите структури, да. Но сега молим коленопреклонно: дайте ни още един шанс... Шан за какво? Мястото на сламените чучела е на нивата, не в Министерския съвет на България.

 

Болният Волен пък се е развихрил така, че намесата на компетентните органи от Четвърти километър става вече насъщна и неуминуема. Което не му пречи да плаща по 30 лева на яки момчета, за да го пазят от народната любов, додето държи речи... под масата. И никак не се свени да играе ролята на момче за всичко в новата версия на тройната коалиция – примерно като напопържа президента на България, пласирайки лансираните от медиите на споменатия Пеевски откровени лъжи.

 

Шегата настрана – трябва вече съвсем насериозно да приемем едно: маските паднаха. Видя се кой кой е и за какво се бори. Разбра се, че зад легитимната власт, на която уж гласуваме доверие, за да управлява парите, които отделяме за държавата като данъкоплатци, има друга една – скрита, цинична, нагла. И тези Нагли, дето уж управляват, са само нейни пионки, чиято грижа е да вкарат парите на държавата в нейните трезори.

Казусът с Делян Пеевски и неговият наставник Цветан Василев е просто кристално ясна и конкретна илюстрация на това „положение“. В България на практика управлява не ДПС, не БСП, не Атака – управлява скритата зад тях олигархия. Управляват интереси, които нямат нищо общо с националните, но пък имат много общо с едни други, чужди и враждебни спрямо България интереси. Управлява не Ореишарски, а Пеевски, не Пеевски, а Цветан Василев, не Цветан Василев, а едни одъртели генерали от ДС, не генералите от ДС, а Путин.

 

Това е грозната картинка, която виждаме и усещаме сега. Тази върволица от зависимости трябва да бъде прекъсната. Сламените човеци трябва да бъдат побити на бунището на историята, лудите – изпратени на лечение, пазителите на олигархични тайнства и градителите на светло бъдеще чрез АЕЦ „Белене“ трява да облекат раирани костюми, а българската прокуратура трябва да престане да работи като клон на масонска ложа.

 

Сега е времето, в което всичко това може да стане. В което това ставане зависи от нас. От нашата решимост, от нашата готовност да не отстъпваме. От нашата отговорност пред общото ни бъдеще. Защото от днешните протести решават не просто съдбата на Делян Пеевски или оставката на Орешарски. Те са като рождение: ражда се гражданското общество. Ражда се волята и решимостта сами да градим съдбата си. Ражда се шансът българите да бъдат реален суверен – и да живеят със самочувствието на работодатели спрямо тези, на които са делегирали част от своите права, и са им предоставили възможността да ръководят институциите с грижата на добри стопани. Ражда се България като нормална държава.

 

Българският преход започва отново, но вече като реалност, а не като подмяна. И това раждане може да стане само сега. Само сега можоем да отпратим в миналото чудовещата на прехода, изхабената и корумпирана политическа класа, палячовците, спасителите и техните кукловоди.

 

Утре ще е късно. Ако днес пропуснем този шанс, България ще продължи да бъде само територия, която е нещо като резерват за допотопни чудовища и абсурди – и от която всеки гледа де се отърве.